Решение № 827 от 06.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Сливен, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230102367 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит

2440587/08.09.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество Кредисимо ЕАД и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.21, ал.1 ЗПК, вр.чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143, ал.2, т.5 и чл.147 ЗЗП за обявяване нищожност на клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит 2440587/08.09.2021г.;

- иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.

10а, чл. 11, чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. и чл. 147 ЗЗП за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство, като обезпечение по договор за потребителски кредит 2440587/08.09.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество Ай Тръст ЕООД;

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника Ай Тръст ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 1832,48 лв., платена без правно основание по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2023г. /датата на 1 предявяване на иска/ до окончателното плащане;

- насрещен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск и ищец по първоначалните искове да заплати на Кредисимо ЕАД сума в размер на 497,01 лв., неплатен остатък по главница по договора за кредит, погасителни вноски от № 15 до № 29, дължими за периода 20.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане, както и евентуален иск по чл.79 ЗЗД, в случай, че съдът приеме договора за кредит за недействителен за осъждане на ответника да заплати на Кредисимо ЕАД сума в размер на 104,38 лв., остатък от незаплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане.

Ищецът по първоначалните искове твърди, че на 08.09.2021г. сключил с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 22440587, по силата на който усвоил главница в размер на 2000 лв. Срокът на договора бил 18 месеца при ГЛП от 19,92 % и ГПР от 21,84%. В чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. В чл.4, ал.1 били определени и видовете обезпечения, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразявала в неодобряване на заявлението от кредитора и непораждане на действие на договора. В чл.4, ал.3 било предвидено, че когато кредитополучателят заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не пораждал действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за кредит, като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 2537,35 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от Договора за предоставяне на поръчителство било предвидено „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за 2 плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че, в случай че платената по този начин сума била недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасявли с приоритет задълженията към поръчителя.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР. Така дължимото по Договора за поръчителство възнаграждение не било включено при изчисляване на ГПР.

Двата договора били сключени в един и същи ден, а двете търговски дружества били свързани лица, поради което разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Това се потвърждавало и от факта, че кредиторът предоставил на ищеца „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържала информация за обединените задължения по кредит и поръчителство. Така кредиторът нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че било включено в погасителния план.

Наред с това, предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение също поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславяло и пороците на договора по чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР било самостоятелно основание за недействителност на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявала невярна информация, която подвеждала потребителя, относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

3

Ищецът излага още, че договорът за кредит бил нищожен и на друго основание, а именно накърняване на „добрите нрави“. В договора била предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Ищецът твърди още, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит била нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл.21, ал.1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Въведените изисквания за вида обезпечение - банкова гаранция или поръчителство от определено от кредитодателя дружество и срока за представянето им, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено възнаграждението за дружеството - поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се потвърждавало и от факта, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, съответно двете дружества били свързани лица по смисъла на ТЗ. Наред с това на заемателя се предоставя формалното „право на избор“ за обезпечаване на кредита между предоставяне на банкова гаранция, което означавало кредитополучателят да внесе в банка сума, покриваща главницата и лихвата по заявения кредит или да предостави поръчителство от свързано лице на кредитора срещу възнаграждение. В последната хипотеза приходът от предоставеното възнаграждение постъпвал именно в търговската група на кредитора. Ищецът акцентира, че всъщност уговореното възнаграждение за гарант било част от възнаграждението за предоставения кредит, но било обособено отделно с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

На следващо място, ищецът твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също бил нищожен. На основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не били спазени изискванията на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 4

ЗПК, вр.чл.22 ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 ЗЗП.

Договорът противоречал и на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Така за кредит в размер на 2000 лв., от кредитополучателя се изисквало да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 2537,35 лв., която била по-висока от усвоената сума по кредита.Сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице било способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставяло в по-неблагоприятна позиция потребителя и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Посоченият договор бил сключен с цел изпълнение условието на кредитодателя за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 от договора в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му, и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Ищецът излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл.

1 и 4 ЗЗД, поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият бил нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за кредит. Предвид нищожността на главния договор - Договорът за кредит и акцесорния характер на Договора за предоставяне на поръчителство, то последният се явявал нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Иска се от съда да прогласи нищожност на договора за потребителски 5 кредит, евентуално на клаузата на чл.4, както и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство,като се осъди ответника поръчител да заплати на ищеца сума в размер на 1832,48 лв., платена без правно основание по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2023г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство и платената по него от ищеца сума до момента.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следвало да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство било единствено възможност, а не задължение за ищеца и не представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не водело автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора било единствено за улеснение на кредитополучателя.

Разпечатката съдържа 29 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f95d4668-3a40-451a-a1f1-427e09282c52