Решение № 147 от 17.09.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н И Е

№147/17.9.2020 г. гр. ***

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав На двадесет и осми август

2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар

В. Митева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Ваня Стоянова

Административно дело № 138 по описа на 2020 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Н.Г.Ж.,*** срещу Решение №

2153-28-29 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.***, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № РВ-3-28-00743035 /06.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.***, с което на осн. чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 16.07.2018г. до 06.07.2019г. в размер на 4556.62лв от които4048.57лв-главница и 508.05лв-лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане.

С доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска неговата отмяна и на потвърденото с него разпореждане, като се излагат твърдения за наличие на фактически несъответствия между двата акта, както и за липса на доказателства за неположен труд във фирмата-осигурител „Й.“ ООД.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично, и с адвокат И. Д., поддържа жалбата и иска съдът да я уважи като основателна и доказана, ведно със законните последици от това. Претендират се разноски по делото.

Допълнително представя писмени бележки.

Ответникът по делото, Директорът на ТП на НОИ-***, своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител ст. юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя писмени бележки.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С разпореждане № РВ-3-28-00743035/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-***, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетениеза отглеждане на малко дете за периода от 16.07.2018 г. до 06.07.2019 г. в размер на 4556.62 (четири хиляди петстотин петдесет и шест лв. и шестдесет и две ст.), от които 4048.57 лв. - главница и 508.05 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. В разпореждането изрично е посочено, че на основание чл. 117а от КСО обжалването му не спира изпълнението му.

Периодът, който подлежи на възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение е от 16.07.2018 г. до 06.07.2019 г., обхваща следните подпериоди:

- За периода от 16.07.2018г. до 30.04.2019г. включително лицето е получило парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, за детето Г.В. Г. с ЕГН **********, съгласно заявление-декларация № Р14-28-000-00-**********/08.05.2019г. на ТП на НОИ - ***. Същата е представена на основание чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 01.05.2019г. до 06.07.2019г. включително лицето е получило парично обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, за детето Г.В. Г. с ЕГН **********, съгласно заявление-декларация № 28-000-00-56395588/15.05.2019г. на ТП на НОИ - ***.

Същата е представена на основание чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периодите от 18.03.2016г. до 26.07.2016г. и от 05.12.2016г. до 21.04.2019г. в „***“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

Мотивът послужил за издаване и посочен в разпореждане № РВ-3-28-00743035/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-***, е че: „При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД, приключила с констативен протокол № КП-5-28-00589191\05.07.2019г. е установено, че за времето от 2014г. до 2018г. в дружеството са назначени 97 лица. Съгласно собственоръчно подписана декларация от съдружниците Й.Г.Й. и Т. Й.Г. посочените 97 лица не са им познати, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя са връчени задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 97 лица в това число и за Н.Г.Ж.. Неоснователно подадените данни по чл.

5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за периодите от 18.03.2016г. до 26.07.2016г. и от 05.12.2016г. до 21.04.2019г. с декларация Образец № 1 за Н.Г.Ж. са заличени. Заличени са и сключените трудов договор № 62 от 18.03.2016г. и трудов договор № 86 от 05.12.2016г. в ТД на НАП офис ***.“ Депозирана е Жалба с вх.№ 2103-28-9 от 08.06.2020 г. срещу Решение № 2153-28-29 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.***, с което са оставени без уважение жалбите на оспорващата против цитираното разпореждане.

Адм. орган се позовава на действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Цитира параграф 1, т. 3 от ДР на КСО,

”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че на основание чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Направен е извод, че в случая за Н.Г.Ж., не е възникнало осигуряване, понеже същата не е извършвала трудова дейност в дружеството „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

В резултат на гореизложеното, адм. орган прави извод, че в нарушение на чл.

40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване на Н.Г.Ж. са неоснователно са изплатени 2163.90 лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване.

Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание №

ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.

1 от КСО за лицето Н.Ж. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис *** за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В случая, видно от

Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г. - 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище: гр. ***, ул.

„***“ **, е констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %), като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „Й.“ ООД е бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството – 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д. Я.Д., С. Г. И. и Р. Й.Т.(с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й. показания при разпита му в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по делото. Същевременно, в дадените по реда на чл.

176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че трудовия договор № 86 от 05.12.2016 е сключила в офиса на ул.“***“ № 16 , за подготовка е дала документите на Й.Д., счетоводител и на другия ден започнала работа. Трудовият договор бил подписан и подпечатан от страната на работодател, към момента на подписването му от Ж.. Освен това оспорващата заяви, че към този момента е възприела Д. за работодател и пред нея е подписала договора, като на същия ден 05.12. 2016г. започнала работа. Работила в офиса като технически сътрудник – оформяне на документи за архивирането, копиране, изпълнявала задачи, които Д. й поставяла.. Разбрала, че тя не й е работодател в момента, в който получила съобщение от НОИ, че трябва да връща пари, през 2019г. Работила е в офиса около 20 дни, след което поради проблем с бременността била в болнични от м. януари 2017г. Майчинството й свършвало месец юли 2019 г. До 22 април 2019 г. работила във фирмата на „Й.“ ООД, от 22 април започнала работа в община Тунджа. След като започнала работа в община Тунджа получила съобщение за връщане на пари от НОИ. От друга страна след приключване на майчинството, при поискване на направление за лекар, разбрала, че няма здравни осигуровки. На оформянето на трудовата книжка не присъства. През м. април 2019г. си взела от Д. оформена трудова книжка, не знае кой е полагал подписи в нея. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по делото, Ж. категорично заявява, че познава единствено Й.Д., както и че не познава свидетеля Й.Г.Й., управител на „Й.“ ООД.

При разпита на Й.Г.Й. в проведеното по делото на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание сочи, че дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т. Й.Г., е с наименование „***“ ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. ***, (поради наличието на адресна регистрация на лицето в населеното място), но офис на фирмата в града няма, тъй като се обработва земя в с. ***; предметът на дейност е единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до 2019 г. счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира в гр. ***, ул. „***“/Сега „***“/, ***, на етаж 5, и където са предавани съответните документи, свързани с дейността на дружеството. Свидетелят е категоричен, че не познава оспорващата и че в деня на съдебното заседание я вижда за първи път; потвърждава автентичността на собственоръчно подписаната и приета като доказателство по делото декларация, (на която се е позовал административният орган в процесния акт), като при предоставянето й от съда категорично заявява, че именно това е декларацията, която са подписали пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от съда, свидетелят изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху Трудов договор № 86 от 05.12.2016 г., (сключен между „Й.“ ООД, представлявано от Й.Г.Й., и Н.Ж., с който последната е приела да изпълнява в „Й.“ ООД длъжността „Специалист труд и работна заплата“ в офис в гр. ***, ***), не е негов; по отношение на печата върху трудовия договор прави изявление, че е предоставен на лицето, което е водело счетоводството – Й.Д., защото тя го е поискала. Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и върху поставения правоъгълен печат в трудовата книжка на оспорващата Ж. на страницата, на която същата е оформена с трудов стаж от 05.12.2016 г. до 22.04.2019 г.;