Решение № 193 от 04.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Кърджали, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ************ от 17.05.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-К. към ОД МВР-К., с което на У. М. Л. от **********, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП; по т.2.„глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят У. М. Л. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на процесната дата действително имало леко ПТП между управлявания от него автомобил и друг лек автомобил, но за същото били виновни и двамата водачи. Сочи, че не е нарушил задълженията си като участник в ПТП.

Той изчакал идването на полицаите и дал необходимите обяснения, като заедно с другия водач посетили застраховател. Не изготвили двустранен констативен протокол, за което нямал вина. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказанието по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП било неправилно завишено. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Алтернативно предлага наказателното постановление да бъде изменено, като се намали размера на наложените наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че настъпилото ПТП е по вина на двамата водачи. Действително било постигнато споразумение за попълване на двустранен 1 протокол, но такъв не бил попълнен на мястото на ПТП, защото водачите не разполагали с формуляри. Жалбоподателят многократно търсил другия водач за уреждане на обстоятелствата около произшествието, но той не се отзовал. Актът бил съставен по жалба на Б. С., като в случая и двамата водачи имали вина за несъставянето на двустранен протокол и следвало на двамата да бъде възложена отговорността. На следващо място, нарушението във връзка с неизпълнение на задължение след настъпило ПТП било квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, който съдържал три буквени текста - „а“, „б“ и „в“, всеки от които регламентирал отделен състав на нарушение. Не била посочена конкретната нарушена буква и така административнонаказващият орган допуснал нарушение, с което ограничил правото на защита на жалбоподателя. На него не му било известно по кое от трите съставомерни последици носи административнонаказателна отговорност. Затова моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, във връзка с двете нарушения. Ако съдът приеме, че за настъпилото ПТП е виновен жалбоподателят, моли да бъде отменено постановлението в частта по втория текст, тъй като изписването му било незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К.. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2024 г. около 15.00 часа жалбоподателят У. Л. управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ ********* по бул.„С. С.“, в посока към бул.„Т.“ гр.К. Наближавайки Средно училище „О. П.“, той се движел с несъобразена скорост с интензивността на движението в този район, поради което блъснал в задната част спрелия пред него лек автомобил „*********“ с рег.№ *********. Последният се управлявал от св.Б. С., който изчаквал преминаването на пешеходци по пешеходната пътека. Вследствие на това настъпило ПТП с материални щети. Водачите на двата автомобила слезли и св.Б. С. подал сигнал за произшествието. На място пристигнали служители на сектор ПП-К. - свидетелите Й. Х. и Д. Т.. Те установили на местопроизшествието двете моторни превозни средства „*******“ с рег.№ ********* и „*********“ с рег.№ *********, по които имало щети. Там се намирали и двамата водачи – жалбоподателят У. Л. и св.Б. С., които били проверени за употреба на алкохол, но резултатите били отрицателни. Жалбоподателят признал, че настъпилото ПТП било по негова вина. Пред полицейските служители двамата водачи постигнали съгласие относно обстоятелствата по произшествието и решили да попълнят 2 двустранен констативен протокол за това. У. Л. и св.Б. С. отишли при близкия застраховател да попълнят двустранен протокол. Тъй като служителят, който се занимавал с оглед на щетите отсъствал, двамата водачи се разбрали да се срещнат отново в сряда /на 24.04.2024 г./ и да подпишат двустранния протокол. На 23.04.2024 г. вечерта св.Б. С. изпратил съобщение на жалбоподателя, за да му напомни за срещата, но той му отговорил, че вече е заминал извън страната. По тази причина на 24.04.2024 г. Б. С. подал жалба до сектор ПП към ОД МВР-К., в която съобщил за нарушението на жалбоподателя. След извършена проверка по случая, св.Й. Х. съставил Протокол за ПТП № *********/03.05.2024 г. Водачът У. Л. бил установен на 03.05.2024 г., когато му бил съставен АУАН за нарушения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на същия акт, на 17.05.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.

С., Й. Х. и Д. Т.; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 03.05.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Жалба на Б. С. от 24.04.2024 г.; Справка за извършена проверка по жалба от 24.04.2024 г.; Протокол за ПТП № *********/03.05.2024 г.; Докладна записка от 04.06.2024 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;

Заповед № ********* от 02.02.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя У. Л. е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури безопасност за участниците в движението, поради което при нарушение на правилото по чл.20, ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на съобразената скорост не е константна величина, а зависи от различните фактори, с които водачът на МПС е задължен да се съобрази. Санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи, че този който 3 поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по делото се установява, че на процесната дата жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „*******“ с рег.№ *********, при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с посочените изисквания в чл.20, ал.2 от ЗДвП, в частност с интензивността на движението. Участъкът, в който е управлявал моторното превозно средство се намира непосредствено до Средно училище „О. П.“ гр.К., в централната част на града, където обичайно трафикът е интензивен, което обстоятелство жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да отчете.

Именно несъобразената с интензивността на движението скорост е станала причина, водачът У. Л. да изгуби контрол над автомобила и да блъсне превозното средство, управлявано от св.Б. С.. Това нарушение на жалбоподателя е станало и причина за настъпване на ПТП.

Затова правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП.

Наложеното наказание е в единствено възможния законов размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено и наказание за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба конкретно в чл.123, ал.1, т.3 б.

„б“ от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в ПТП с причинени само имуществени вреди - ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. От доказателствата по делото безспорно се установи, че У. Л. е осъществил така вмененото му административно нарушение. Той е бил длъжен, след като е имало постигнато съгласие с другия участник в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да попълни своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а не впоследствие да се укрива, избягвайки съставянето на двустранния протокол. Това е наложило и подаване на жалбата от другият участник в ПТП до сектор ПП-К., за да бъде издирен и установен от полицейските служители, което се е случило едва на 03.05.2024 г. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си като участник в ПТП, поради което правилно нарушението е подведено под състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН – и лишаването от правоуправление и глобата са определени около средния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е 4 явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая се касае за водач, който не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, а извършеното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление в обжалвана част, като размерът на наказанието „глоба” се намали от 150 лв. на 50 лв., а срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 4 месеца на 1 месец. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. На следващо място, както вече се посочи, установеното при проверката деяние на У. Л. безспорно е в нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.