Решение № 414 от 16.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Русе, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500565 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Л. К., чрез адв. Н.Б. от АК – Русе, в качеството му на пълномощник, против Решение № 388/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2411/2024 г. на Русенския районен съд, в частта, с която искът да се осъди ответното дружество да върне недължимо платени вноски по ДПК е отхвърлен над сумата 6 490 лева до пълния предявен размер от 7940 лева.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу заключението на приетата от съда съдебна икономическа експертиза, въз основа на което е формиран извод на районния съд за размера на погасените вноски, съобразно представените платежни документи.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният от ищцата иск се уважи в пълния претендиран размер от 7940 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, като се претендират разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез адв. Е. Ц. от АК - София, оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез 1 адв. Е. Ц. от АК - София, с която се атакува съдебното решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Твърди се, че същото е неправилно, по подробно изложени съображения, касаещи неправилно възприемане от съда на размера на ГПР и на клаузата за обезпечаване на кредита. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Ответницата по въззивната жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД не е подала отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция взема становище, чрез процесуалния си представител, за нейната неоснователност и прави искане тя да не се уважава.

Русенският окръжен съд намира, че жалбите за процесуално допустими като подадени от легитимирана страна и в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

На 16.09.2022г. между ищеца в първоинстанционното производство А.

К. и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя била предоставена сумата от 6000 лева, като следвало да върне обща сума от 8100 лева - сбор от главницата и лихва 2 100 лева, изчислени съобразно уговорения лихвен процент – 35 %.

Плащанията следвало да бъдат извършени на 18 вноски, по погасителен план към договора, като падежът на първата вноска бил на 16.10.2022г., а на последната - 09.03.2024. Уговореният в договора годишен процент на разходите по кредита бил 49,66. По силата на чл. 5 от договора кредитът бил обезпечен с поръчителство от FERRATUM BANK.

По делото са ангажирани писмени доказателства – разписки, че А. К. е извършила плащания по кредита в общ размер на 12 490 лева.

При тази приета за установена и от районния съд фактическа обстановка правилно са изведи правни изводи, както следва :

Доколкото кредитополучателят е бил задължен, по силата на чл. 5 от ДПК да сключи в полза да кредитора договор за гаранция с FERRATUM BANK, за да получи кредита при посочените условия, плащането на възнаграждение по договора за гаранция е част от разходите по кредита и следва да се съобрази при изчисляване на ГПР. Императивното посочването на гаранта в процесния договор и обвързването на кредитополучателя сочат на предварително едностранно определени от кредитора допълнителни разходи – за възнаграждение по гарантиращата сделка. С тях се надвишава максимално допустимият ГПР по чл. 19 от ЗПК. Непосочването в договора на всички разходи, които формират ГПР, формулирани общо като „ допълнителни разходи „, препятства потребителя да провери дали в тях не са включени и изрично изключените от законодателя такива по чл. 19 ал.3 от ЗПК. На практика, с тази уговорка се заобикаля императивното изискването 2 за максимален ГПР по чл.19 ал.4 от ЗПК, и незаконосъообразността й, както и недобросъвестността на кредитора обуславят нищожността на чл. 5 от договора.

При тези констатации правилно от районния съд е изведен извод, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 о т ЗПК - поради нарушение на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК при неговото сключване , както и поради констатирано нарушение на чл. 11, ал.1 т.20 от ЗПК – непосочване на лихвения процент по договора на ден.

Недействителността на процесния ДПК води до задължение на кредитополучателя да върне на кредитора единствено предоставената в заем главница, в случая – 6 000 лева / в този смисъл е и задължителното за българските съдилища, съгласно чл. 633 от ГПК, решение на СЕС по дело C‑714/22 /. Тъй като същият е платил общо 12 490 лева, надплатената сума 6490 лева, подлежи на връщане от страна на кредитора.

Както районният съд, така и въззивната инстанция намират за доказано плащане на сумата от 12 490 лева, за което са ангажирани писмени доказателства, и каквото е и приетото от съда и неоспорено от страните заключението на вещото лице по назначената съдебна счетоводна експертиза.

Затова и правилно и законосъобразно предявеният иск за връщане на надплатената сума е уважен до размера 6 490 лева, и отхвърлен като неоснователен и недоказан над тази сума до претендирания размер от 7 490 лева. Изложеното обуславя неоснователността на в. жалба на А. К..

Неоснователни са доводите във в.жалба на

„ ФЕРАТУМ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД относно изчисляването на ГПР. Видно от приетото експертно заключение, ГПР при посочените параметри на процесния договор е 41,19 % или 41,43 %, а не както е посочен в процесния ДПК – 49,66 %, което несъответствие води и до невъзможност кредитополучателят да узнае какъв точно е заложеният в договора годишен процент на разходите. Начинът на формулиране на чл. 5 от ДПК не сочи на индивидуално договорена клауза. Не е налице твърденият избор на потребителя на база преддоговорната информация, тъй като в нея само е посочено, че следва да подпише договор за поръчителство/гаранция. Неясно остава за въззивната инстанция твърдяното във в.жалба, че кредитополучателят сам е избрал поръчителство, възнаграждението за което не е известно на кредитора, и следователно не може да го включи в ГПР, освен ако не е Мултитюд Банк / Малта/, след като в ДПК като поръчител е посочена FERRATUM BANK.

Предвид изложеното, като неоснователна следва да се отхвърли и в.жалба от „ ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед отхвърлянето и на двете в.жалби, инициирали и предмет на разглеждане в настоящото производство, сторените в същото от жалбоподателите разноски са в тяхна тежест.

Мотивиран така, Окръжният съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2411/2024 г. на Русенския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4