Решение № 2097 от 23.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2097

Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180702874 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Делото е образувано по жалба на Ю. Е., гражданство: Украйна, дата на раждане: [дата]., с [ЛНЧ], с предоставена временна закрила в Република България, чрез адв. И. З. К., АК – Пловдив, личен № **********, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/31746/01.12.2025 г., издадена от упълномощено лице Д. Д. А., съгласно Заповед № 1604-РД01-0878/23.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

С оспорената заповед е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за детето Н. Е., като административният орган е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, поради липса на международен договор между Република България и Украйна, уреждащ условията за социално подпомагане.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел, поради което моли съда да я отмени.

В жалбата и в изложените от процесуалния ѝ представител доводи се сочи, че Ю. Е. е гражданка на Украйна, пристигнала на територията на Република България след началото на военния конфликт в Украйна, като на нея и на нейния син Н. Е. е предоставена временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в изпълнение на Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет. В тази връзка на жалбоподателката и на детето са издадени регистрационни карти на чужденец с предоставена временна закрила, валидни до 04.03.2026 г., като те пребивават на територията на [населено място].

Посочва се, че детето Н. Е. е лице под [възраст] възраст, за което е налице експертно решение на ТЕЛК, с което е определен 50 % вид и степен на увреждане, с водеща диагноза „Тетралогия на Fallot“, със срок на определяне една година. С оглед на това за детето е подадено заявление за отпускане на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, като са били представени всички изискуеми от закона документи.

С процесната заповед административният орган е отказал отпускането на помощта, като е приел, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не намира приложение по отношение на лица с предоставена временна закрила.

Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че постановеният отказ противоречи на Конституцията на Република България, на международните договори, по които Република България е страна, както и на правото на Европейския съюз, в частност Директива 2001/55/ЕО, както и на специалния Закон за убежището и бежанците, който урежда правата на лицата с временна закрила и гарантира достъпа им до социално подпомагане при условията на равнопоставеност.

От приложената по делото административна преписка се установява, че със Заповед № ЗСПД/Д-РВ/31746/01.12.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив на жалбоподателката е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 8д ЗСПД за детето Н. Е., като отказът е мотивиран единствено с обстоятелството, че членовете на семейството са украински граждани и между Република България и Украйна не е сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца По делото са представени регистрационни карти на чужденец с предоставена временна закрила, издадени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, от които е видно, че на Ю. Е. и на нейния син Н. Е. е предоставена временна закрила на територията на Република България, със срок на валидност до 04.03.2026 г., като и двамата пребивават на адрес в [населено място] .

Представено е експертно решение на ТЕЛК, от което се установява, че детето Н. Е. е лице под [възраст] възраст с определени 50 % вид и степен на увреждане, с водеща диагноза „Тетралогия на Fallot“, със срок на определяне на увреждането една година

Към заявлението за отпускане на помощта са приложени и договор за правна помощ и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, пълномощно за процесуално представителство, както и декларация за семейно и материално положение, удостоверяваща семейния състав и заявените доходи и имущество на жалбоподателката.

От приложените материали се установява, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/31746/01.12.2025 г. е налице електронно съобщение, изпратено и получено на 04.12.2025 г.. Жалбата е депозирана на 10.12.25г. Поради това съдът приема, че жалбата е в срок от лице с правен интерес.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, на изложените доводи и възражения на страните, както и след извършване на служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбоподателката Ю. Е. е украинска гражданка, пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна заедно със своя малолетен син Н. Е.. На жалбоподателката и на детето е предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците, в изпълнение на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, като в тази връзка от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет са им издадени регистрационни карти на чужденец с предоставена временна закрила, валидни до 04.03.2026 г. От данните по административната преписка и представените по делото документи се установява, че жалбоподателката и детето пребивават трайно на територията на [населено място].

От административната преписка се установява по несъмнен и безспорен начин, че детето Н. Е. е лице под [възраст] възраст с трайно увреждане, удостоверено с експертно решение на ТЕЛК, с което е определен 50 % вид и степен на увреждане, с водеща диагноза „Тетралогия на Fallot“, със срок на определяне една година. Във връзка с това жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, към което са приложени всички изискуеми от закона документи.

Въз основа на подаденото заявление № ЗСПД/Д-РВ/31746/28.11.2025 г.директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив е издал процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/31746/01.12.2025 г., с която е отказал отпускането на месечната помощ по чл. 8д ЗСПД. Като правно основание за отказа административният орган е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като е украинска гражданка и между Република България и Украйна не е сключен международен договор, уреждащ условията за предоставяне на семейни помощи за деца. От съдържанието на заповедта и административната преписка се установява, че административният орган не е спорил относно наличието на трайно увреждане на детето, възрастта му, предоставената временна закрила или редовността на представените документи, като отказът е мотивиран единствено с приетата неприложимост на чл. 3, т. 5 ЗСПД спрямо лица с предоставена временна закрила.

Между страните не съществува спор относно релевантните фактически обстоятелства. Спорът е изцяло правен и се свежда до това дали лицата с предоставена временна закрила попадат в кръга на правоимащите за получаване на месечната помощ по чл. 8д ЗСПД и дали разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД следва да намери приложение в този случай.

Съдът приема, че приложимата правна уредба не допуска ограничително тълкуване, при което чужденци с предоставена временна закрила да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по чл. 8д ЗСПД. Нормите на специалния Закон за убежището и бежанците изрично регламентират правото на социално подпомагане на лицата с предоставена временна закрила. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ лицата с временна закрила имат право на социално подпомагане, като това право е гарантирано и от разпоредбите на Закона за социалното подпомагане, които предвиждат равен достъп до социални помощи за чужденците с предоставена временна закрила при условията и по реда на закона.

Месечната помощ по чл. 8д ЗСПД, независимо от специфичното си предназначение, представлява вид социално подпомагане. Това следва както от систематичното тълкуване на Закона за семейни помощи за деца, така и от трайната практика, съгласно която семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, произтичащи от конституционното задължение на държавата да подпомага отглеждането на децата в семейна среда. Следователно, при положение че законодателят е признал право на социално подпомагане за лицата с предоставена временна закрила, това право обхваща и достъпа до помощи по ЗСПД, включително месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, когато материалноправните предпоставки са налице.

Този извод се подкрепя и от конституционната уредба. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България държавата подпомага отглеждането на децата, а чл. 51, ал. 1 прогласява правото на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ установява принципа, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, освен тези, за които изрично се изисква българско гражданство, какъвто настоящият случай не е. Поради това деца с предоставена временна закрила не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо българските граждани по отношение на достъпа до социално подпомагане, включително до месечната помощ по чл. 8д ЗСПД, предназначена да подпомогне отглеждането на деца с трайни увреждания и да гарантира техния най-добър интерес.

Съдът отчита и обстоятелството, че Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Република България и имаща по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България предимство пред вътрешното законодателство, съдържа императивни разпоредби относно защитата от дискриминация и гарантирането на материална подкрепа за децата. Съгласно чл. 2 от Конвенцията държавите – страни по нея, зачитат и гарантират правата, предвидени в Конвенцията, за всяко дете в рамките на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, включително по признак националност или статут. Разпоредбите на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, както и задължението на държавата да предприема необходимите мерки за подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, включително чрез предоставяне на материална помощ при нужда. Тези норми изискват равнопоставено третиране на всички деца на територията на Република България и не допускат изключване на деца, които се ползват с временна закрила, от достъпа до социално подпомагане.

Приложимо е и правото на Европейския съюз. Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица задължава държавите членки да осигурят на лицата с предоставена временна закрила достъп до социални помощи и социални грижи. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите членки са длъжни да създадат разпоредби за предоставяне на помощи от системата на социалното подпомагане на лицата, ползващи се с временна закрила. Тези изисквания са транспонирани в националното право чрез § 1а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за убежището и бежанците, поради което административният орган е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на оспорената заповед. В този контекст органът не е имал основание да стеснява приложното поле на чл. 8д ЗСПД чрез позоваване на чл. 3, т. 5 ЗСПД, тълкуван изолирано и извън действащата уредба относно статута и правата на лицата с предоставена временна закрила.

Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че детето Н. Е. е лице под [възраст] възраст с трайно увреждане, удостоверено с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, че за него е подадено редовно заявление за отпускане на месечна помощ по чл. 8д ЗСПД и че са налице всички материалноправни предпоставки, предвидени в закона за предоставяне на тази помощ. Липсват данни административният орган да е оспорил някоя от тези предпоставки.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f95d0a9f-2e23-4004-b840-8b1a08de78c5