Присъда № 5 от 03.02.2026, Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към присъда №5/03.02.2026год. по Н Ч Х Д №1791/2024 год. на ВТРС

Тъжбата срещу подсъдимата А. А. Я., ЕГН: **********, родена на ***, с постоянен адрес: ***, ***, ***, с обвинение по чл.182ал.2вр.чл.26ал.1 от НК, за това, че в периода *** год. до *** год.., в качеството си ***, с двадесет и осем деяния в ***, обл. В. Търново, ***, на *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.;

*** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год. и *** год., при условията на продължавано престъпление, не изпълнила съдебно Решение № 1334 от *** по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на ***, относно лични контакти с дете, в частта, с която е определен режим на лични отношения с детето А. Я. С., ЕГН: **********, а имено всеки понеделник и всяка събота от месеца от 10.00 часа сутринта до 20.00 часа вечерта, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката, като не предала детето на бащата Я. А. С., ЕГН: **********.

В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител адв.Ал.Ч. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Счита, че същото е безспорно доказано. Позовава се на представените по делото писмени доказателства и гласните доказателства. От тях било видно, че за посочените дати по обвинението, съгл.съдебното решение за родителски права по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на ***, детето не било осигурено от подсъдимата на адреса й в *** и предадено на бащата. При това детето било изведено в чужбина, където живеело с майката.

Предвид липсата на съгласие от бащата, то това станало със съдебно решение на ВТРС. При това бащата узнал за обстоятелството, че детето е изведено от майката във ***, при посещение в училището ***. Наличието на разрешение от съда не изключвало съставомерността на деянията, тъй като майката следвало да прояви активна позиция и осигури детето. Представените от защитника съдебни решения по Гр.д. № 2866/2024 г. по описа на ВТРС и Решение по В.Гр.д. № 1062/2025 г. по описа на ОС – В. Търново, не били влезли в сила, а се отнасяли за последяващ период. Моли съда за налагане на съответно наказание. Счита, че съдът следва да вземе предвид това, че се касае за продължавано престъпление с множество деяния. Престъплението е извършено при условията на чл.26ал.1 от НК с отделни деяния, т.е. представлява продължавано престъпление. Претендират се разноските по делото с тъжбата.

Частният тъжител Я. С. поддържа тъжбата. Твърди, че за обстоятелствено, че детето е извън РБ е узнал от учител в училището ***, като получил информация, че майката е отписала детето от училището за учебната година ***год. Преди това бил уведомен от майката със съобщение по 1 телефона, че детето ще е в *** от 1 до ***год. Твърди, че не се спазва режима за контакти с детето съгласно решението на съда.

Подсъдимата А. Я., редовно призована, не се явява в съд.заседание.

Защитникът адв.П.С. оспорва повдигнатото с тъжбата обвинение.

Счита, че не е осъществен състава по чл.182ал.2вр.чл.26ал.1 от НК. По никакъв начин не било нарушено съдебното решение, за личните контакти с бащата, тъй като детето било изведено извън страната с разрешение на съда.

При това следвало да се предоставя на бащата на адреса по местонахождение на майката, съгласно съдебното решение за родителски права по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на 29.11.2021г. Видно било от мотивите на представените съдебни решения по Гр.д. № 2866/2024 г. по описа на ВТРС и Решение по В.Гр.д. № 1062/2025 г. по описа на ОС – В. Търново, макар и невлезли в сила, че за датите на обвинението адреса по местонахождение на майката е в ***. Бащата е бил уведомен първоначално със съобщение, а впоследствие е получавал книжата по заведените граждански дела, т.е. било му е известно къде пребивава майката и детето. При това не е бил препятстван да осъществява режима на лични контакти с детето. Престъплението не било осъществено от обективна страна. С поведението си не е препятствала бащата да осъществява лични контакти с детето – уведомила го за заминаване в *** и предоставила *** тел.номер за контакт. Отправя искане за оправдателна присъда.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Я. С. и подсъдимата А. Я. са били във фактическо съжителство, като са родители на малолетния А. Я. С. , роден на ***год.

Видно от мотивната част на решение №1334/29.11.2011год. по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на 29.11.2021г., фактическото съжителство е прекратено през ***год. Тогава подсъдимата отишла да живее в дома на баба си в ***, заедно с детето.

Отношенията между родителите били конфликтни. При това майката искала да започне работа в ***, но липсвало съгласие на бащата за пътуване на детето. Подсъдимият не дал съгласие, тъй като считал, че целта на майката била не да пътува детето, а да го остави в *** и отчужди от бащата. В хода на гражданското дело страните представили споразумение, което било одобрено от съда. С решение №1334/29.11.2011год. по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на 29.11.2021г. родителските права върху малолетното дете А. Я. С. с ЕГН ********** се предоставят за упражняване на А. А. Я. с ЕГН ********** , като майка и законен представител на детето и местоживеенето му се определя по местоживеене на майката в ***, ***. Бащата Я. А. С. с ЕГН ********** ще осъществява родителския си контакт с малолетното дете А. Я. С. с ЕГН ********** , както следва: всеки понеделник и всяка събота от месеца от 10 часа сутринта до 20 часа вечерта, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на 2 майката, а така също през лятото по десет дни, когато бащата е в платен годишен отпуск в един от месеците- юли или август на съответната година.

Местоживеенето на детето е определено в дома на неговата майка в ***, ***.

Впоследствие със съдебно решение №328/14.02.2024год. по гр.д.

№2674/2023год. на ВТРС, влязло в сила на 07.03.2024год., е дадено разрешение детето А. Я.ОВ С. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до страни от Европейския съюз, **** придружавано от майка си А. А. Я. с ЕГН **********, за неограничен брой на пътуванията и за период от пет години, което разрешение замества липсващото съгласие на бащата Я. А. С. с ЕГН **********.

От събраните по делото гласни доказателства е видно, че детето А. С. е заминало с майка си подс.А. Я. в *** в началото на ***год. Това се установява от показанията на св.Б. Я. /***/. Съгласно показанията на св.Ш.А. преди това детето е било до ***год. в дома на частния тъжител, съгл.режима на лични отношения. Майката е уведомила бащата със съобщение по телефона, че детето няма да е в България от ***год. до ***год., като отиват на гости в ***. От този период до датата на показанията на св.А., детето било в чужбина с майката. Преди това режима на лични отношения по съдебното решение се осъществявал, като бащата отивал на адреса на майката в *** и вземал детето, като след това го връщал. Показанията на св.А. се потвърждават от показанията на св.Н.А., чиито внуци са играли с малолетния А., когато е бил при бащата.

Подадена била жалба от ч.тъжител до ВТРП на ***год. като е образувана преписка №6820/2024год. на ВТРП по предварителна проверка рег.№13900-19902-П/2024год. на РУ В.Търново. В хода на тази проверка било установено, че директорката на *** *** - Д.Д. е предоставила на ч.тъжител Я.

С. заявление от бившата му съпруга А. Я., в което същата е заявила желание А. С. да бъде отписан от училището. При предоставяне на копие от заявлението, директорката е изразила недоумение от неинформираността на ч.тъжител, че синът му е отписан и ще учи в Република ***. Тази информация директорката получила от класната ръководителка на синът му - Л.Н.. Я. С. посочва, че не е съгласен с действията на бившата си съпруга и не е давал разрешение детето да бъде отписвано от училището. Към жалбата С. приложил копие от уведомление по телефон, копие от заявление от А. А. Я. до *** ***, копие от Решение № 328/2024г. на ВТРС, копие от Решение № 409/2024г. на ВТРС и копие от Решение № 1334/2024 г. на ВТРС. В хода на извършената проверка по преписката са били приложени писмени обяснения от лицата Д.П.Д. - директор на училището и Л.П.Н. - *** на А. Я. С. в *** ***.

Същите посочват, че през учебната *** А. С. е бил ученик в училището в *** и през лятната ваканция не е отписван. На *** Н., като *** на С. се опитала да осъществи връзка по телефона с майка му А. Я., за да я уведоми, че ще има репетиция във връзка с откриването на първия учебен ден, в която А. ще участва, но не успяла. Малко по-късно същата е получила обаждане по 3 телефона от лице, което се представило като Г., който живеел на семейни начала с майката на А.. Същият е заявил, че А. ще учи в Република *** през новата учебна година. Н. го уведомила, че детето първо трябвало да бъде отписано от училището в ***, за да бъде записан в друго училище. Г. я помолил да му изпрати такова заявление по мобилното приложение „Месинджър“. Тогава Н. е уведомила директорката Д. за създалата се ситуация и двете изпратили бланка от исканото заявление на Г. по „Месинджър“. Д.Д. е уточнила, че тя не е разговаряла лично или по телефона с А. Я. и не е наясно дали Я. С. - баща на малолетния А. С., знаел или разрешил извършените действия от майката А. Я., защото това не е от компетенцията й.

Същата е допълнила, че впоследствие на дата ***г. Я. е изпратила попълнено заявление за отписване на А. С. от ***. Л.Н. е уточнила, че на *** г. тя е разговаряла по телефона с А. Я., която е потвърдила, че A. ще учи в Република *** и желае да й бъде изпратена бланка образец за отписването му от училището в ***. Н. изпратила на Я. копие образец на такава бланка от личния си телефон и впоследствие отново на личния си телефон е получила попълнената бланка. Същата е добавила, при разговора с Я., че не се сеща тя да и е споменавала в кой град ще учи детето. Н. е категорична, че не е била наясно с отношенията между родителите на А., докато не й е позвънил баща му, за да поиска информация за него. В хода на проверката е извършена справка за пътуване на лице - български гражданин в ИИС МВР, от която е видно, че лицата А. А. Я., А. Я.ов С. и К.М.П. майка на Я., са напуснали пределите на Република България на ***г. през *** и няма данни да са се върнали обратно.

С описаното по-горе подсъдимата Я. е осъществила от обективна и субективна страна, умишлено при форма на вината пряк умисъл, престъпния състав на чл.182ал.2вр.чл.26ал.1 от НК.

От обективна страна в периода *** год. до *** год., в качеството си ***, с двадесет и осем деяния в ***, обл. В. Търново, ***, на *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.;

*** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год.; *** год. и *** год., при условията на продължавано престъпление, не изпълнила съдебно Решение № 1334 от *** по гр. д. № 2525/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, влязло в сила на ***, относно лични контакти с дете, в частта, с която е определен режим на лични отношения с детето А. Я. С., ЕГН: **********, а имено всеки понеделник и всяка събота от месеца от 10.00 часа сутринта до 20.00 часа вечерта, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката, като не предала детето на бащата Я. А. С., ЕГН: **********.

Деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което всяко последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. Поради това е прието, че деянията представляват продължавано престъпление по см. на чл. 26 от НК.

4

Описаното престъпление подсъдимата Я. е извършила виновно, при форма на вината пряк умисъл, т.е. съзнавала е обществено опасния характер на деянията си, предвиждала е обществено опасните последици от тях и е искала тяхното настъпване. Същата е действала с ясното съзнание за произтичащите от деянията противоправни последици, предвиждала е конкретната форма на нарушаване режима на лични отношения с детето, като е целяла именно това увреждане.