Решение № 147 от 01.10.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бяла, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200235 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Е. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.К., обл.Б., бул.".." №.., вх., ет.., против Наказателно постановление № 38-0011417 от 23.07.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АУАН и НП са издадени при липса на материално-правна компетентност. Счита, че наложеното наказание е необосновано и несправедливо, като се иска отмяната му като несъответно на тежестта на нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2025г., св. Д. – инспектор в ОО „АА“ – Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с К. Ц. в гр.Б., като се били позиционирали на ул.“С. С.“ № ., пред мелница „А.“, в посока изход от гр.Б..

Около 19:39ч., спрели за проверка товарен автомобил „....“ с рег.№ .......... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „М.“ с рег.№ ............ от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – пшеница по маршрут с.И.-гр.В., с 1 пътен лист № 0034238 от 26.06.2025г., товарителница с № 0565952 от 26.06.2025г. и кантарна бележка с № 30856 от 26.06.2025г. В хода на проверката и от представената кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 49 600кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 9 600кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без отразяване на възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на 04.08.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 вр. с чл.166 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.

По делото не се спори относно фактическата страна на така установеното нарушение, като акцентът е поставен единствено от правна страна - твърди се, че органите на „Автомобилна администрация“ не са материално правно компетентни да установяват, респективно да санкционират за нарушения свързани с общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС. Излагат се съображения, че с действащата към момента на нарушението редакция на нормата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП, контролът относно общата маса, осовото натоварване и габаритните размери се осъществява от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“. Едва с изменението на закона, което влиза в сила от 07.05.2026г. тези контролни функции се възлагат на органите на ИА „Автомобилна администрация“. Предвид това се твърди, че актът е съставен от лице, което няма компетентност да установява нарушения свързани с претоварването на ППС.

Съдът намира възражението за неоснователно. Действително, в разпоредбата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП е разписано, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“, но „… с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.“. Тоест, компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата. Именно Закона за пътищата се отнася до обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Докато в конкретния случай компетентността на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ произтича от нормата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, които 2 контролират спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Именно и с оглед на това е изричното регламентиране на функциите им по чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, където е предвидено, че „имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари“. Нелогично би било законът да им възлага функции, без да могат да вземат отношение при установяване на съответно нарушение. Не може да се възприеме и аргумента, че предвид изричното им регламентиране в приетия понастоящем закон, който влиза в сила от 07.05.2026г., се достига до извод, че досега не са имали подобни правомощия. Изричната им регламентация е продиктувана именно с оглед изчистване на едно противоречие възникнало в съдебната практика довело до образуване на Тълкувателно дело № 5/2023г. по описа на ВАС.

Съдът намира за основателно възражението, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, в редакцията си към датата на нарушението, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от 3 000 лева, като са изложени съображения, че това не било първо нарушение на водача, а същият бил санкциониран и преди, включително за извършване на превоз на товари, чиято маса надвишава нормите, определени от МРРБ. Към административнонаказателната преписка е приложена справка за нарушител, от която се установява, че спрямо жалбоподателя Я. действително има регистрирани предходни нарушения, с влезли в сила наказателни постановления. Същите обаче са за нарушения на Регламент (ЕС) № 165/2014г., поради което съдът приема, че нарушението е за първи път.

Извършеното нарушение действително се отличава с много по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 9 600кг, което попада в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и се класифицира като "най-тежко нарушение" (надхвърлена максимално допустима маса за превозни средства от категория N3 с над 20%).

Действително, че този вид нарушение е извършено за първи път, но от приложената справка за нарушител се установява, че водачът е бил санкциониран и друг път за нарушения от органите на ИА“АА“. С оглед на това и като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение, съдът счита, че НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до размер над средния, а именно 2 000 лева.

3

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за производството съразмерно с изменения размер на наложената глоба - в размер на 50 лева. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0011417 от 23.07.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на Н. Е. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.К., обл.Б., бул.".." №.., вх., ет.., на осн. чл.53 ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на Н. Е. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.К., обл.Б., бул.".." №.., вх., ет.., сумата от 50лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _____________/п/__________ 4