Определение № 523 от 04.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Ловеч, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500267 по описа за 2023 година година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България"ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез пълномощника юрисконсулт М. К., срещу Разпореждане № 760/24.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 209/2023 г. по описа на РС - Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението му по чл.410 ГПК за сумите от 1013.97 лв. неустойка и 713.97 лв. мораторна лихва.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната му част. Оспорва извода на въззивния съд, че за кредитора е възникнало задължение да уведоми своя длъжник за предсрочно прекратяване на договора, доколкото същото е породено от договорно основание съгласно чл.54.12 от ОУ. Затова счита, че е в правото си да претендира неустойки по договора, тъй като длъжникът е уведомен за последствията при неплащане на задълженията му повече от 24 дни, за което не следва да бъде уведомяван повторно.

Моли съда да отмени разпореждането на ТРС в обжалвана част, както и да му се присъдят разноските в заповедното производство в пълен размер.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 03.05.2023 г., а жалбата е подадена на 10.05.2023 г., т.е. спазен е предвиденият едноседмичен преклузивен срок. Същата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

1

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 209/2023 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред ТРС заявление по чл.

410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу И. И. И. за следните дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 5519713 за периода от 10.02.2020 г. до 06.07.2020 г. на обща стойност 2246.31 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 307.13 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 985.86 лв. и неустойки в размер на 953.32 лв. поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер и М 5519827 за периода от 21.04.2020 г. до 11.10.2020 г. на обща стойност 347.99 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 179.46 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 107.88 лв. и неустойки в размер на 60.65 лв. поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, като са описани издадените месечни фактури за предоставени услуги.

С разпореждане № 553/23.03.2023 г. заповедният съд е оставил без заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи дали с оглед претендираната неустойка е уведомил писмено длъжника за предсрочното прекратяване на договора, т.е. за едностранното разваляне на договора и дали уведомлението е получено от длъжника, по какъв начин и на коя дата.

С молба вх. № 1506/31.03.2023 г. заявителят "А 1 България" ЕАД е уточнил, че длъжникът е уведомен на 24.07.2020 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 29.07.2020 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата.

Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 123/24.04.2023 г. за сумата 1232.34 лв., представляваща главница за периода от 10.02.2020 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната 2 лихва за периода от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума в размер на 1013.97 лв., представляваща сборна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни съобщителни услуги и на договор за продажба устройство на изплащане, за мораторна лихва в размер на 713.97 лв., както и за разликата от уважената част на разноските и до претендираните такива от 216.17 лв.

В мотивите си районният съд е приел, че постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно изискуем, вкл. и се дължи неустойка, не поражда действие, ако волеизявлението не е достигнало до длъжника. Изложени са съображения, че договорената по този начин неустойка при предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави, излиза извън нейните функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, като е цитирана съдебна практика в тази насока.

На следващо място относно претенцията за мораторна лихва е прието, че същата е начислена върху главница, включваща и вземането за неустойка, което се отхвърля и в заявлението не е посочен периода на дължимост на тази лихва.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото основание. В т.12 от заявлението е посочено, че същата е дължима съгласно чл.54.12 от ОУ, в който е договорено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дена. В случая заповедният съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 стандартните месечни такси до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Следователно без значение от момента на предсрочното прекратяване на договора, съгласно неустоечната клауза и уговореното в чл.7.1 от договора, абонатът дължи всички стандартни месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. В случая няма данни в какъв срок преди изтичането му е прекратен, но това не се отразява на крайния резултат предвид изложените в частната жалба оплаквания. Така уговорена неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.

На следващо място следва да се отбележи, че едностранно изявление при неизпълнение, с което договорната връзка преустановява действието си занапред, като при договорите с периодично изпълнение, развалянето им няма обратно действие. Затова и цената за остатъка от договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителната и санкционната функция.

По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. и др./. По делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договорите за продажба на изплащане и мобилна услуга е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същите са прекратени предсрочно.

Въззивният състав намира за законосъобразни и изводите на ТРС относно размера на претендираната мораторна лихва, която е начислена върху главница, включваща и вземане за неустойка, което не се дължи поради нищожността на неустоечната клауза.

По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва върху тази сума. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ТРС в обжалваната част се потвърди като 4 правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно разпореждане № 760/24.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 209/2023 г. по описа на РС -Тетевен в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България"ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М. заявление срещу И. И. И., ЕГН **********, за вземания в размер на 1013.97 лв. неустойка и 713.97 лв. мораторна лихва.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5