Решение № 1087 от 19.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330201040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Т., ЛН: ************, с адрес: гр. Пловдив, **** № 36, чрез адв. А. С. срещу Електронен фиш серия К № 10948790 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.

189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва техническата годност и изправност на използваното средство за измерване, както и качеството на трета независима страна на лицето, извършило последващата проверка.

Възразява срещу редовността на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В допълнително становище от адв. А. С., с пълномощно по делото, се поддържат възраженията по жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М.П., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище правилно да е определен субектът на отговорността, като жалбоподателят да е санкциониран в качеството си на управител на юридическото лице, което е собственик на автомобила, с който е 1 извършено нарушението. Поддържа да са спазени в пълнота изискванията към реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието, както и да е приспадната максимално допустимата грешка от измерената скорост. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Възраженията по жалбата намира за неоснователни. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. Т., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 23.01.2026 г., установено от разписката на лист 53 от делото, а жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 06.02.2026 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „Т.-М.“ ЕООД с ЕИК: ********** било собственик на товарен автомобил „Рено Клио“ с рег. № **********. Жалбоподателят М.

Т. бил управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.

На 12.06.2025 г. в 09:19 часа в гр. Пловдив, по бул. „М.“ срещу №2 в посока юг жалбоподателят М. Т. управлявал товарния автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********** със скорост от 76 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCЕ0. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 79 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя М. Т. в качеството му на законен представител на юридическото лице, което е собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 10948790, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120CCЕ0 е преминало последваща периодична проверка на дата 25.09.2024 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-13646/16.06.2025 г. се установява, че на дата 12.06.2025 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCЕ0 е заснела статични изображения с поредни номера от 0239630 до 0240194, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 14:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.„М.“ срещу № 2 с посока на движение на контролираните МПС от север към юг, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0239747 от АТСС с № 120CCЕ0 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № **********, стойността на измерената скорост е 79 км/ч, а заснемането е извършено на 12.06.2025 г. в 09:19 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ********** се установява, че същото е собственост на „Т-М“ ЕООД, ЕИК: ********** и представлява товарен автомобил с марка и модел „Рено Клио“.

От справка от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 12.06.2025 г. по партидата на „Т.М.“ ЕООД (лист 14 от делото) се изяснява, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е жалбоподателят М. Т..

От писмо с вх. № 26300/13.03.2026 г. от директора на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив (лист 35 от делото) се установява, че към дата 12.06.2025 г. на пътен участък гр. Пловдив, бул. „М.“ срещу № 2 в посока юг не е имало въведено с пътен знак ограничение на скоростта, а приложима е била общата разрешена максимална скорост за движение в населено място.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискуемите реквизити на съдържанието му съгласно действалата нормативна уредба към 3 датата на издаването му, както и към датата на извършване на деянието.

Приложима се явява разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията й към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г. В тази връзка в електронния фиш са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.

Пловдив, бул. „М.“ срещу № 2 в посока юг; датата – 12.06.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:19 часа; регистрационният номер на МПС – **********; законният представител на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство – жалбоподателят М. Т. като представител на „Т.-М.“ ЕООД; описание на нарушението – управление на товарен автомобил с превишена скорост от 76 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч в населено място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 12.06.2025 г. в 08:00 часа и е приключила в 14:00 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.

Пловдив, на бул. „М.“ срещу № 2 в посока на движение от север на юг и при приближаване спрямо техническото средство. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично изображение с № 0239747 от техническото средство с № 120CCE0.

Протоколът за използване на АТСС е надлежно попълнен и носи необходимата доказателствена информация за всички обстоятелства, които следва да бъдат установени с него в качеството му на писмено доказателство.

Посочени са: видът и номерът на използваното АТСС – ARH CAM S1 с фабр.

№ 120CCE0, които съответстват на техническото средство, с което е заснето процесното статично изображение; датата на използване на АТСС – 4

12.06.2025 г.; точното местоположение – гр. Пловдив, бул. „М.“ срещу № 2; действащият режим на скоростта – общото ограничение от 50 км/ч за населено място при липса на поставен пътен знак В26; посоката на задействане на АТСС – при приближаване; режима на измерване – стационарен; началото на работа по час и минути и края на работа с номера на първо и последно статично изображение – от 08:00 ч. до 14:00 ч. със заснети изображения от № 0239630 до 0240194; служителят, който е разположил и настроил АТСС и който е снел статичните изображения. В самата жалба не се сочат конкретни пороци на протокола, а възраженията са общо формулирани.

Съдът извърши пълна проверка за редовност на протокола, при която не се установяват никакви недостатъци или нарушения при изготвянето му, липсват поправки в съдържанието му, протоколът има ясно обозначен автор и е съставен в кръга на службата му. По тези съображения съдът приема, че доказателствената стойност на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. не е разколебана и той се ползва като официален свидетелстващ документ, представляващ доказателство за удостоверените в него обстоятелства - така Решение № 1728 от 13.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1569/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Не се споделя и възражението за недоказаност, че използваното автоматизирано техническо средство е отговаряло на нормативните изисквания за неговата техническа годност и изправност. Жалбоподателят оспорва компетентността на лабораториите на МВР да извършват последващи проверки за съответствие с метрологичните изисквания, но възражението е изначално неотносимо по делото, тъй като от приетия като писмено доказателство протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024 г. се доказва, че последващата проверка е извършена от експерт в отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Българския институт по метрология. При тези факти съдът приема за доказано, че проверката е извършена от трета независима страна, а без значение за делото е да бъде изследвана компетентността на лабораториите към МВР.