Определение № 2199 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2199 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

А. Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901915 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„ АД против решение № 463/15.04.2025г. по гр.д.№ 2162/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 260669/02.05.2023г. по гр.д. № 15 735/2019г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от банката против К. П. К. /починал в хода на производството и заместен, на основание чл. 227 ГПК, от сина си А. К. К., представляван от своята майка и законен представител М. Д. К. /, иск, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на банката сумата от 149 060, 27 лева, представляваща разликата между присъдените 77 409,19 лева и сумата от 226 469,46 лева - дължима главница по сключен с ответника договор за кредит № HL68107/07.08.2014г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, к а к т о и в частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното, за отхвърляне на иска и над размера от 226 469,46 лева до претендираните 302 580,98 лева - главница по кредита, 143 лева - такси за администриране на просрочен кредит, 223,36 лева - застрахователни премии по имуществена застраховка и 144 лева - разноски за нотариални покани. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че сключеният на 16.10.2008 г. договор за кредит за покупка на недвижим имот, рефинансиран чрез процесния договор за кредит от 07.08.2014г., е недействителен, като по начало твърди липсата на каквито и да било мотиви в обосноваването му, извън позоваването на две решения на състави на ВКС. Подобно препращане страната не намира за допустимо заместващо задължението за мотивиране на съдебния акт, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Липсват мотиви и по извода за недействителност на договора от 2014г., освен като предпоставена от недействителността на първия, в качеството му на нищожна спогодба по чл.

1

366 ЗЗД. Изложени са от страната съображения, че договорът от 2014г. е самостоятелен и независим от договора от 2008г., както и такива против приетата му нищожност. Предвид този си погрешен извод, според касатора, въззивният съд е изчислил неправилно задълженията на кредитополучателя по договора от 2014г., на който са основани исковете, съобразявайки без каквото и да било основание задълженията му по договора от 2008г., при това определяйки ги в български лева, макар по този договор да е предоставен кредит в швейцарски франкове и издължаван от ответника в същата валута.

Относно неправилното изчисление касаторът се позовава на факта, че въпреки обоснованата нищожност на договорите за кредит, съдът е съобразил действието на разпоредби от договора от 2014г. – чл. 9а и чл. 9б, на основание които на кредитополучателя / при определени в клаузите условия / са опростени сумите от 14 135, 93 лева и 27 030,97 лева. Тези суми не са съобразени като непогасен дълг. От друга страна, за да обоснове задължение на кредитополучателя да върне чистата стойност на получения кредит, съдът се е позовал на разпоредба на ЗПК от 2006г. /отм./ и на ЗПК от 2010г., които са неприложими : никой от договорите не е потребителски, а ЗПК изрично изключва от приложението си кредити, обезпечени с ипотека. Неправилно е прието, че са налице предпоставките за прихващане между вземанията на ответника, от платени от ответника, без основание по нищожните договори, суми и вземането на ищеца от чистата стойност на кредита, най-малкото защото се касае за вземания в различна валута, т.е. липсва еднородност на насрещните вземания. Неправилен е и извода на съда, че не се касае за индивидуално договорени условия по кредитите. Касаторът излага доводи и срещу извод за недопустима капитализация на просрочени лихви върху главница, с допълнителното споразумение от 28.04.2009г., какъвто се съдържа в първоинстанционното, не и във въззивното решение. Отделно от това, с допълнителното споразумение от 2009г. е договорена и капитализация на просрочена главница, поради което неправилно въззивният съд е отказал да съобрази извършено с това споразумение преструктуриране на дълга. Заявена е критика и срещу възприетата неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора от 2008г.: ако същите бяха тълкувани систематично с правилото на чл. 21, ал. 1 от договора, според страната, съдът би достигнал до друг извод относно носенето на валутния риск

/ споделено от страните, а не едностранно – за кредитополучателя /. Оспорва се и извода на съда, че кредитополучателят К. К. е имал качеството „потребител„ , по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, бидейки администратор в банката , експерт, професионално занимаващ се с отпускане на банкови кредити, т.е. с професионални познания в сферата на кредитирането / видно от трудовите му договори и дадените по реда на чл. 175 ГПК обяснения /. В тази връзка неправилно е отказано от въззивния съд изслушване на свидетел на ищцовата страна, за установяване на професионалните задължения на ответника и неговата информираност в областта на кредитирането. Неправилен е и извода на съда, че вземанията на ответника от надплатено по договора от 2008 г. не са погасени по давност / погасени са преди още да възникнат вземанията на ищеца по договора от 2014 г. /, а щом това е така, извършеното прихващане е 2 недопустимо. Видно е, че касаторът изчислява 5- годишния давностен срок за вземанията на ответника, считано от сключването на договора от 2014г., с усвояването на кредита по който към същия момент е извършено погасяване на задълженията по договора от 2008г., а изтичането на срока преценява съобразно момента на предявяване на възражението за прихващане 02.11.2020г.. Спрямо този момент, а и спрямо предявяването на иска, от който момент счита изискуемо собственото си вземане от чистата стойност на кредита , погасителната давност за вземането на ответника счита изтекла .

Ответната страна – А. К., чрез законния си представител М. К., представлявани от адв. Д. Д. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробни съображения по всеки от формулираните въпроси, взети предвид при настоящия анализ.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

„Юробанк България„АД е предявила срещу К. К. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79 , ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на банката следните суми : 302,580,98 лева – главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба , 143 лева – такси за периода 31.10.2018г. 25.11.2019г., 223,36 лева - вземане за имуществени застраховки /застрахователни премии/ за периода 04.10.2018 г. – 25.11.2019 г. и 144 лева – нотариални разноски за периода 17.06.2019г. – 25.11.2019 г., претендирани на основание договор за банков кредит HL 68107/07.08.2014 г., обезпечен с ипотека, като се твърди усвоена по същия сума от 359 767 лева. Ищецът се позовава на упражнено потестативно право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с предявяването на исковете.

Съгласно чл. 1 от договора, кредитът се предоставя за целите на пълно предсрочно погасяване задълженията на К., произтичащи от сключен с банката / към същия момент с наименование „Юробанк И Еф Джи България „АД / договор за кредит HL44033/16.10.2008г. Съгласно чл. 2 от договора от 2014г., разрешения кредит или част от него, равна на левовата равностойност / по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк / на задължението по договор за кредит HL44033 от 2008 г., към датата на откриване на заемната сметка по чл. 7, се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя / съответно посочена /. След постъпване на средствата по посочената сметка, същите се превалутират

/ служебно от банката, безкасово / от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране, в друга / изрично посочена / сметка в „Юробанк България„ АД, с цел цялостно издължаване на 3 кредит HL44033. В чл. 3 е договорена възнаградителната лихва по така усвоения кредит – променлива годишна лихва, при референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за обезпечени кредити в лева с твърда договорна надбавка от 1,65 . В чл. 9а от договора е уговорено, че в деня на усвояване на кредита банката опрощава сума от 14 135,93 лева от дължимата по договора главница , а в чл. 9б, ал.1 – че след изтичане на 12 месеца от усвояването на кредита и в случай , че кредитополучателят е започнал ефективно да погасява главницата, без да е изпаднал в просрочие по никоя от дължимите 12 погасителни вноски, кредитополучателят има право да поиска банката да му опрости сумата от 27 030,97 лева от дължимата главница.

Ответникът е оспорил исковете, като се позовава на изплатени по договора от 2008г., в равностойност от 518 515, 48 лева, швейцарски франкове по курс на франка към лева към датата на всяко плащане. Позовава се на нищожност на този договор, евентуално на нищожност на отделни негови клаузи, с които е изцяло прехвърлен на кредитополучателя валутния риск от договарянето в швейцарски франкове, доколкото е получил сума в евро, равностойна на швейцарски франкове / без посочен размер, определим от приложимия курс на превалутиране в евро към датата на усвояването /, но е дължал и погасявал кредита в швейцарски франкове, с което изцяло е поел тежестта от съществените промени в курса на тази валута спрямо лев/евро за погасителния период. Възражението за прихващане е направено в съответствие с твърдението за нищожност изцяло на договора от 2008г., но се поддържа и в евентуалност – при установена нищожност на отделни клаузи, основно касаещи формирането на възнаградителната лихва. Позовал се е на разрешенията на СЕС по дела С-698/18, С - 699/18, С - 186/16 и определение по дело С-119/17, както и на формирана от настоящата инстанция практика, в съответствие със задължителните указания на СЕС, според която:

„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестрА. валута, последиците от която са цялостно прехвърляне валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договораи когато при проверката й за неравноправен характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП „. Относно нищожността на договора в цялост се позовава на разрешенията на СЕС по дело С -397/11, съединени дела С- 482,484,485 и 487/13, С-618/10 , С-26/13, С 118/17 и С- 260/18.

Тъй като изплатената сума от 518 515,48 лева, в периода 23.10.2008 г. – 19.09.2014 г., се явява платена без основание и подлежи на връщане, ответникът е предявил възражение за прихващането й с предявените срещу него вземания на ищеца. Възражението за прихващане е направено в съответствие с твърдението за нищожност на договора от 2008г. изцяло, но се поддържа и в евентуалност – при установена нищожност на отделни клаузи – 4 чл. 3 ,ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 , чл. 12, ал. 1 , чл.23, ал.1 и чл. 24, ал. 1 .

Ответникът твърди, че по договора от 2008г. не са предоставени реално швейцарски франкове, а сума в евро, като единствено за нуждите на определянето на кредита в швейцарски франкове, сумата от 140 000 евро е служебно превалутирана за определяне на равностойност в швейцарски франкове, към датата на усвояването на еврото. Договарянето по посочения начин, според касатора противоречи на чл. 143, т. 9 ЗЗП и обосновава нищожност на договора. Кредитът не е валидно договорен и с допълнителното споразумение от 28.04.2009г., което е нищожно, като основано на нищожния договор от 2008г..Изложени са обстойни съображения за несъставяне клаузи на договора от 2008г. на ясен и разбираем език, нарушено изискване за добросъвестност от страна на кредитодателя, нищожност на клаузите, с които е договорена възнаградителната лихва и нейното изменение и на клаузите за капитализация на просрочени лихви върху главницата / допълнителното споразумение от 2009 г. /.