Решение № 2994 от 15.12.2020, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. Б. , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска

Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200501071 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно.

С решение № 6418 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 689/2020 г., РС Б. е отхвърлил като неоснователни предявените от И. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 216, вх. Б, ет. 5, ап. 15 срещу Община Б., с адрес: гр. Б., пл. „..“ № 1, представлявана от кмета Р.Т. искове, както следва:

- иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 106-ЧРД/05.03.2020 г. на Кмета на Община Б., с която е прекратено трудовото правоотношение на И. Р. Д., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване в щата.;

- за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ в Община Б..;

- за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето на оставане без работа за срок от 6 (шест) месеца, считано от 06.03.2020 г., в размер на 5253,00 лева (пет хиляди двеста петдесет и три лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решението, съдът осъдил И. Р. Д. да заплати на Община Б. сумата в размер на 100,00 лева (сто лева), представляваща сторени разноски в производството.

1

Постъпила е въззивна жалба срещу този съдебен акт от ищцата в първоинстанционното производство – И.Д., твърдейки, че го обжалва изцяло като неправилно , като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и като необосновано. Наведени са конкретни оплаквания във връзка с посочените пороци на решението. Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на наведените доводи.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение изцяло като неправилно и необосновано и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени предявените искове.

Претендират се сторените разноски и по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК.

Не са направени доказателствени искания с въззивната жалба.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е подаден писмен отговор по въззивната жалба от другата страна – Община Б..

В провелото се съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата община оспорва постъпилата въззивна жалба като неоснователна и отправя искане до въззивния съд, да постанови решение, с което да отхвърли депозираната въззивна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Не прави нови доказателствени искания.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Б. е валидно, допустимо и правилно. Относно неговата валидност и допустимост не се излагат оплаквания във въззивната жалба, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Районен съд - гр.Б. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от ищцата (понастоящем въззивна жалбоподателка) И. Р. Д. от гр.Б. срещу ответника, а в настоящото производство въззиваема страна – Община Б..

Ищцата е твърдяла, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ към Община Б.. Със заповед на законния представител на ответника-работодател, издадена на 05.03.2020 г., трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 06.03.2020 г., поради съкращаване в щата. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е неясна и немотивирана.

2

Твърди се, че посоченото като основание в уволнителната заповед – съкращаване в щата и посочено длъжностно разписание на Направление „Култура“ към Община Б., което е равносилно на премахване, преустановяване или закриване в структурно отношение на Направление „Култура“ към Община Б., е изцяло от компетентността на общинския съвет. Сочи се, че с одобреното от кмета на Община Б. щатно разписание, в сила от 05.03.2020 г., същият не е могъл да се разпореди вместо общинския съвет и да извърши промени в структурно отношение, тъй като са извън правомощията му.

Ищцата твърди, че не е налице реално съкращаване на щата. Пояснява се, че длъжността като трудови функции и задължения, не е изпълнявана единствено от ищцата. Сочи се, че тези трудови функции не са премахнати, а продължават да съществуват и се изпълняват от лица, заемащи длъжности в Направление „Култура“ към Община Б., Отдел „Териториално сътрудничество и икономическо развитие“ и Отдел „Устойчиво развитие и европейски проекти“ при Община Б..

Твърди се, че при съкращението не е извършен подбор по реда на чл. 329 КТ, който според ищцата е задължителен, за което се излагат подробни правни съображения.

Сочи се, че след уволнението ищцата била останала без работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен период, считано от 06.03.2020 г., в размер на 850,00 лв. месечно или 5100,00 лв. общо.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва депозираната искова молба.

Не оспорва твърдението, че ищцата е работила при него по безсрочен трудов договор на длъжността главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ към Община Б., когато със Заповед № 106-Чр-Д от 05.03.2020 г. на законния представител на ответника - кмета на Община Б., трудовото й правоотношение било прекратено. Счита, че е налице основанието „съкращаване в щата“ за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че не е бил извършен подбор, тъй като в Направление „Култура“ при Община Б. към 01.03.2019 г. (преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата), е съществувала само една длъжност главен експерт „Европейски програми и проекти“.

Оспорват се твърденията, че трудовите функции на длъжността главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ не са премахнати, а продължават да съществуват, като се изпълняват от лица, заемащи длъжности в Отдел „Териториално сътрудничество и икономическо развитие“ и Отдел „Устойчиво развитие и европейски проекти“ към Община Б.. Твърди се, че напълно различни и самостоятелни са задачите и функциите на длъжността главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ от длъжностите в Дирекция „Европейски проекти и програми“, в която са Отдел „Териториално сътрудничество и икономическо развитие“ и Отдел „Устойчиво развитие е европейски проекти“ към Община Б., за което се излагат подробни съображения.

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, чрез събраните доказателства, а именно, че :

Ищцата И.Д. е работила по трудово правоотношение в Община Б. на длъжност Главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ към Община Б., код по НКПД 24226041, съгласно трудов договор № 130-ЧР-Д/31.01.2019 г.

Основното трудово възнаграждение, уговорено между страните, е в размер на 850,00 3 лв., съответно последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение – 875,50 лв. (за месец февруари 2020 г.).

С предизвестие изх. № 105-ЧР-Д/05.03.2020 г. на Община Б., на ищцата Д. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с Община Б., поради съкращаване на длъжностите в Направление „Култура“ след изтичането на срока по чл. 326, ал. 2 КТ. Посочено е, че при неспазен срок на предизвестие, на ищцата ще бъде изплатено обезщетение по чл.

220, ал. 1 КТ. Предизвестието е връчено на ищцата на 05.03.2020 г.

Със заповед № 106-ЧР-Д/05.03.2020 г. на Кмета на Община Б. на осн. чл. 328, ал.

1, т. 2, предл. 2 КТ във връзка с утвърдено от Кмета на Община Б. длъжностно разписание на Направление „Култура“ към Община Б., в сила от 05.03.2020 г., считано от 06.03.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д., на длъжност Главен експерт „Европейски проекти и програми“ в Направление „Култура“ към Община Б., с код по НКПД 24226041, код от НКИД 9499, с причини за прекратяване на трудовия договор: съкращаване в щата. Наредено е на ищеца да се изплатят следните обезщетения: на осн. чл. 220, ал. 1 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието, на осн. чл. 222, ал. 1 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец, след подаване на декларация и представяне на трудова книжка и на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск, в т.ч. за 2019 г. – 10 дни, за 2020 г. – 3 работни дни. Заповедта е връчена на ищеца на 05.03.2020 г.

Ищцата Д. е представила пред работодателя декларация от 05.03.2020 г., с която декларира, че не е трудоустроена, не страда от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 на МНЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и се ползва/ не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ.

Видно от Служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-08-0132899/19.06.2020 г., ищцата е регистрирана като безработно лице от 09.03.2020 г.

От копие на трудова книжка се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е започнала работа при друг работодател.

От Протокол № 1 от заседание на Общински съвет Б., проведено на 10.01.2020 г., се установява, че с Решение № 4, І) на осн. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, е променена и одобрена численост на персонала в делегирана държавна дейност „Общинска администрация“ в размер на 147 щатни бройки и ІІ) на осн. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА одобрена числеността на персонала в Общинска администрация Б. дофинансирана с местни приходи, 36 щатни бройки.

Със Заповед № ОА-АК-16/21.01.2020 г. на Областен управител на област с административен адрес Б., е върнато Решение № 4 по Протокол № 1 от проведено заседание на Общински съвет – Б. на 10.01.2020 г. като незаконосъобразно за ново обсъждане в общинския съвет.

С Решение № 15 по Протокол № 2 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 31.01.2020 г., на осн. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, е променена и одобрена численост на персонала в делегирана държавна дейност „Общинска администрация“ в размер на 148 щатни бройки и на осн. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА одобрена числеността 4 на персонала в Общинска администрация Б., дофинансирана с местни приходи, 36 щатни бройки.

Видно от приет като доказателство по делото Протокол № 1 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 25.01.2019 г., с Решение № 1 е утвърдена численост на персонала в делегирана държавна дейност „Общинска администрация“ в размер на 159 щатни бройки и 33 щатни бройки в Общинска администрация Б., дофинансирана с местни приходи. С Решение № 3, т. 9 от Протокол № 1 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 25.01.2019 г., кмета на общината се упълномощава да определи числеността и структурата на местните дейности, финансирани от бюджета на общината.