Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9825 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 77646/2024
Вид
Решение № 9825
Подписан
22.05.2026
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9825 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110177646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.” ЕАД срещу В. Н. В. и П. А.

Д./починала в хода на производството и на чието място на основание чл.227 ГПК е конституиран Н. В. В./, за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2076.41 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.Р-К, бл.**, вх.*, ет.** /жилищен етаж/, ап.42, аб.№**********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците В. Н. В. и П. А. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че всеки един от ответниците дължи следните суми главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 798,53 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева и 53 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 28.03.2024 г. в размер на 239,68 лв. (двеста тридесет и девет лева и 68 стотинки), за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.Р-К, бл.**, вх.*, ет.** /жилищен етаж/, ап.42, аб.№**********. Претендира разноски.

Ответникът В. Н. В. е подал отговор на исковата молба, с който признава 1 предявените искове и моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът П. А. Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че искът е недопустим. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните. Оспорва да е била извършена услугата дялово разпределение, тъй като липсвал валиден договор през този период.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

От приложеното по делото ч.гр. д. № *****/2024 г. на СРС, 141 състав се установява, че ищецът Т. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Н. В.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 798,53 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева и 53 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 28.03.2024 г. в размер на 239,68 лв. (двеста тридесет и девет лева и 68 стотинки); срещу П. А. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 798,53 лв.

(седемстотин деветдесет и осем лева и 53 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 11.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 28.03.2024 г. в размер на 239,67 лв. (двеста тридесет и девет лева и 67 стотинки). Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение. След постъпило възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от *** „т“, гр. София, № ***, том ****, дело № ***/1989 г. на нотариус Е А., ** нотариус при СРС, се установява, че В Н. В. и П. А. Д. са придобили правото на собственост върху 2 следния недвижим имот: апартамент №**, ет. 15, в сградата на „т“, бл.*, кв.**, в м. „Ра – К“, с площ от 103,26 кв. м. /подробно индивидуализиран в НА/. Видно от Удостоверение изх. № 68-00 1715/2/15.01.2013 г., издадено от *** София, между стар адрес: *** „т“, бл. 1, и настоящ адрес: ж. к. „Ра – К“, бл. **, вх. **, съществува идентичност. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, вх. рег. № ****, дело № **/1999 г. на нотариус Т.

А.а, с рег. № *** на НК се установява, че В Н. В. е дарил на своя брат В. Н. В. /ответник в настоящото производство/ правото на собственост върху притежаваната от него ½ идеална част от апартамент №**, ет. 15, в сградата на „т“, бл. 1, вх. А, с площ от 103,26 кв. м. По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 26, том V, рег. № ******, дело № ***/2013 г. на нотариус Р.Д., с рег. № *** на НК, с който П. А. Д. е призната за собственик на основание давностно владение на ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *******.****,***,*.**, представляващ апартамент №**, ж. к. „Ра“, бл. **, вх. *. По делото е представено и прието влязло в сила Решение № ****/13.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № ****/2019 г. по описа на СГС, ** Б въззивен състав, с което е изцяло обезсилено Решение № *****/30.11.2018 г., постановено по гр. д. № *****/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, с което е била допусната делба на процесния апартамент №** между В. Н. В. и П. А. Д., и е прекратено производството по делото. Видно от мотивите на СГС основанието за прекратяване на производството по съдебна делба между В. Н. В. и П.

А. Д. е наличието на влязъл в сила предходен съдебен акт, постановен в делбено производство между П. А. Д. и праводателя на В. Н. В. – В Н. В., с което е допусната делба на процесния имот при равни квоти от по ½ идеална част, ползващ се с обвързваща сила спрямо страните по него и техните правоприемници, в т. ч. В. Н. В., като частен правоприемник на В Н. В., придобил вещни права върху имота в хода на висящия делбен процес по гр. д. № ****/1998 г. на СРС, 58 състав. Следователно въпросът относно съсобствеността върху процесния апартамент №** е разрешен между ответниците с влязъл в сила съдебен акт, съгласно който всеки един от тях притежава по ½ идеална част от правото на собственост върху него. Поради това и наведените от П. А. Д. възражения досежно съсобствеността на имота и доказателствената сила на ангажираните по делото писмени доказателства, удостоверяващи притежавани от В. В. Н. вещни права върху него в исковия период, са правно ирелевантни за настоящото дело и съдът не следва да ги обсъжда. От Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 49, том III, рег. № **, дело № ***/2020 г. на нотариус А.Л., с рег. № *** на НК, обективиращ договор за дарение от 30.12.2020 г., се установява, че В. Н. В. дарява на И. Ц. Н. 1/20 от собствената му ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *******.****,***,*.**, представляващ апартамент №**, ж. к. „Ра“, бл. **, вх. *. По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на идеални части от недвижим имот № 50, том III, рег. № ****, дело № ***/2020 г. на нотариус А.Л., с рег. № *** на НК, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот на идеални части от недвижим имот от 30.12.2020 г., с който В. Н. В. продава на И. Ц. Н. 19/20 от собствената му ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *******.****,***,*.**, представляващ апартамент №**, ж. к. „Ра“, бл. **, вх. *. При така ангажираните писмени доказателства, касаещи собствеността на процесния апартамент №**, съдът приема, че в исковия период, обхващащ времето от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., титуляри на правото на собственост са двамата ответници – В. Н. В. и П. А. Д., при притежавани от тях равни квоти по ½ идеална част. В тази насока, от една страна, съдебният състав съобрази приетия като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, вх. рег.

№ ****, дело № **/1999 г. на нотариус Т. А.а, с рег. № *** на НК, удостоверяващ придобиването от ответника В. Н. В. на ½ идеална част от правото на собственост върху имота, а от друга – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 26, том V, рег. № ******, дело № ***/2013 г. на нотариус 3

Р.Д., с рег. № *** на НК, удостоверяващ притежанието на останалата ½ идеална част от ответницата П. А. Д.. При тези доказателства и с оглед гореизложените съображения съдът счита за недоказани възраженията на ответницата Д. /починала в хода на производството и на чието място на основание чл.227 ГПК е конституиран Н. В. В./, че същата е единствен собственик на имота, Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).