Определение № 461 от 31.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Велико Търново, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ИВА ДИМОВА като разгледа докладваното от ИВА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500339 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл. 121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, чрез юрисконсулт П. Е. против определение № 774 от 08.06.2026 г. по гр.д. № 265/2026 г. по описа на ОС – гр. Плевен, с което е отхвърлено възражението на дружеството за липса на местна компетентност за разглеждане на производството пред Окръжен съд – Плевен.

В частната жалба се излагат твърдения, че по предявения от ищеца иск, по смисъла на чл. 113 от ГПК същия не е потребител, а длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 от ГПК. Счита, че за подсъдността по чл. 439 от ГПК се прилагат общите правила за местна подсъдност по чл. 108 от ГПК, а не на особената такава по чл. 113 от ГПК. Сочи, че в исковата молба няма изложение на факти и обстоятелства за това, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в отношенията с ответника и че всъщност именно в това си качество предявява този иск за защита. Отделно от това, счита че процесното производство е родово подсъдно на районен съд, като сочи, че от значение е цената на отделните искове, а не техния сбор. Предмет на делото е установяване на недължимостта на вземания по изпълнителен лист, като нито едно от вземанията по него не надхвърля прага от 25 000,00 лв.

Моли да се отмени обжалваното определение, в частта, в която е отхвърлено направеното възражение за липса на местна компетентност от страна на дружеството, заявено с отговора на исковата молба и да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия по компетентност на Софийски градски съд или на съответния районен съд.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна К. З. М., чрез пълномощника му адвокат Р. Р. от АК- Плевен. Излага съображения за неоснователност на твърденията в частната жалба. Счита, че правилно е прието, че има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което може да се ползва от потребителска защита. Позовава се на императивността на нормата на чл. 113 от ГПК.

Оспорва възражението за родова неподсъдност на делото на Окръжен съд – Плевен. Сочи, че цената на иска е 33 976,26 евро, което е значително над законоустановения праг. Предмет 1 на иска по чл. 439 от ГПК е установяване на недължимостта на цялото вземане по изпълнителния лист. Твърди, че дори и да се приеме, че са налице обективно съединени искове, разпоредбата на чл. 104, т. 6 от ГПК предвижда, че ако един от съединените искове е подсъден на окръжен съд, той разглежда всички. В случая само претендираната лихва е в размер на 17 518,35 евро и главница в размер на 10 929,47 евро, като поотделно надхвърлят прага от 25 000,00 лв., което обосновава компетентността на окръжен съд. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди определението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид постъпилата чатна жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото пред Окръжен съд – Плевен е образувано по подадена искова молба от К. З. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 439 от ГПК. Ищецът има качеството на длъжник, а ответникът на взискател по изп.д. № 114/2025 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова с район на действие Окръжен съд – Плевен. Иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 33 976,26 евро, от които -неолихвяема сума – 3 143,00 евро, главница 10 929,47 евро, лихви – 17 518,35 евро, присъдени разноски – 81,18 евро, начислени такси – 43,56 евро, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 2 260,70 евро в полза на ЧСИ.

Постъпил е отговор на исковата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с който е направено възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Плевен и искане за прекратяване на делото.

С обжалваното определение Окръжен съд – Плевен е оставил без уважение направеното от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД - гр. София възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Плевен и искането за прекратяване на производството по гр.д. № 265/2026 г. по описа на същия и изпращането му по подсъдност на Софийски Градски съд.

За да постанови определението в обжалваната част, Окръжен съд – Плевен е приел, че ищецът е физическо лице от гр. Белене и като потребител е предявил иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК по настоящия си/постоянен адрес, съгласно чл. 113 от ГПК. Нормата на чл. 113 от ГПК е императивна, поради което Окръжен съд – Плевен се явява местно компетентният съд. Приел е възражението за липса на местна подсъдност и изпращане на делото на СГС за неоснователно.

Оплакванията във въззивната частна жалба са за неправилност на изводите, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно че се ползва с потребителска защита и че искът е родово подсъден на окръжен съд.

Съгласно трайно установена съдебна практика, потребителската защита е приложима в производствата по чл. 439 от ГПК при подадени искови молби от длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит /Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2819/203 г., Определение № 269 от 16.06.2025 г. на БАС по в.ч.гр.д. № 204/2025 г./. Основанието за възникване на вземането е от значение за качеството „потребител“ на едно физическо лице.

От представената към исковата молба Заповед № 152 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.03.2011 г., по ч.гр.д. № 222/2011 г. на РС- Левски се установява, че вземането произтича от извлечение от счЕ.одните книги 2 на „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на банка ДСК от 06.03.2008 г. Основанието за възникване на вземането е банков кредит, който е бил предоставен на ищеца, поради което е обосновано качеството му на потребител. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 във вр. с чл. 439 от ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 от ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство.

Разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима в производствата по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, в случаите, в които искът касае вземане по договор, по който ищецът има качеството потребител. Ищецът като потребител по банков кредит разполага с правото на избор на местна подсъдност, съгласно чл. 113 от ГПК и може да предяви иска си пред съда по своя настоящ или постоянен адрес. В случая правото на избор е упражнено чрез сезиране на Окръжен съд – Плевен и този избор дерогира общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК на съда по седалището на ответника.

Окръжен съд – Плевен при постановяване на определението в обжалваната част не се е отклонил от трайната практика на ВКС, изложена в множество определения включително и в Определение № 619 от 27.02.2026 г. на ВКС по ч.т.д. № 183/2026 г., II т.о.

На следващо място, първоинстанционния съд е приел, че е искът му е родово подсъден, с оглед цената за която е предявен от 33 976,26 евро.

При съединяване на искове, единият от които е родово подсъден на окръжен съд е приложимо правилото на чл. 104, т. 6 от ГПК. Достатъчно е само един от исковете, предявени от ищеца, с първоначалната искова молба да е родово подсъден на окръжен съд, за да се преодолее компетентността на районен съд по останалите искове. Общо претендираната сума, да се признае за установено, че не се дължи от ищеца спрямо ответника е в размер на 33 976,26 евро. Сумата е формирана от неолихвяема сума в размер на 3 143,00 евро, главница в размер на 10 929,47 евро, лихви в размер на 17518,35 евро, присъдени разноски 81,18 евро, начислени такси – 43,56 евро, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 2260,70 евро. Един от обективно кумулативно съединените искове е на стойност по-висока от 25 000,00 лв., което обуславя разглеждането на предявените искове от окръжен съд.

Предвид изложеното, определението в обжалваната част е правилно, а подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно т. 9, б. „в“ от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационен контрол.

Мотивиран от горното, Великотърновски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 7946 от 01.07.2026 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, чрез юрисконсулт П. Е. против определение № 774 от 08.06.2026 г. по гр.д. № 265/2026 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлено възражението за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Плевен и искането за прекратяване на производството по гр.д. № 265/2026 г. по описа на ОС- Плевен и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4