Определение № 1180 от 18.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1180 гр. Габрово, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500639 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против определение постановено по ч. гр. д. № 1254/2024 г. от Севлиевски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за вземанията за 1269,38 лв. договорно възнаграждение за периода 10.08.2023 г.-05.08.2024 г.; 396,77 лв.- лихва за забава от 11.08.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.08.2024 г. /датата на предсрочната изискуемост/ и законна лихва в размер на 156,96 лв., дължима от 05.08.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.09.2024 г.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Заповедният съд следва да изследва не само представените доказателства, но и да подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което счита, че заповедния съд не е сторил.

Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да 1 постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания.

Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваните части и уважи всички претенции предявени със заявлението. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. А. А., за парично вземане от 9024,00 лв. Размер и валута: 8470,27 лв.

Паричното вземане включва: неплатена главница в размер на 3278,69 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1269,38 лева за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1244,44 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2177,76 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за сумата от 0 лева, начислени на 25.08.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.11.2023 г. в размер на 500 лева; сумата от 396,77 лева – лихва за забава, дължима от 11.08.2023 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.08.2024 г.; сумата от 156,96 лева – законна лихва, дължима от 05.08.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 40015897525 от 08.03.2023 г.

С обжалваното определение, имащо характер на разпореждане, заповедният съд е констатирал, че клаузите в договор за потребителски кредит № 40015897525 от 08.03.2023 г. и Общи условия към него за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400,00 лв., предоставяща получаване приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди незакупилите такава услуга кредитоискатели, противоречи на добрите нрави и на нормата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради противоречие с добрите нрави и разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК посочените клаузи е приел за нищожни. Съдът е констатирал, че клаузите в договор за потребителски кредит № 40015897525 от 08.03.2023 г. и Общи условия към него за заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 450,00 лв., предоставяща получаване на право длъжникът да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, противоречат на добрите нрави, поради нарушаване принципа за еквивалентност на насрещните престации, тъй като размерът на отпуснатия кредит с договора е в размер на 3 500,00 лв., а таксата за допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 2 450,00 лв., т.е. таксата „Флекси“ е 70% от отпуснатия кредит. На това основание клаузите в договора и Общите условия към него за заплащане на тази допълнителна услуга са нищожни. На следващо място заповедния съд е констатирал, че клаузите в договор за потребителски кредит № 40015897525от 08.03.2023 г. и Общи условия към него за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление, както и че по делото не се установява разходите по 2 допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвидени в договор за потребителски кредит №40015897525/08.03.2023 г. и Общи условия към него, да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Това е обосновало недействителността на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи (в това число възнаградителна лихва).

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД в частта, за сумите: сумата от 1 269,38 лв. - договорно възнаграждение за периода 10.08.2023 г. – 05.08.2024 г.; сумата от 1 244,44 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“; сумата от 2 177,76 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата от 500,00 лв. - неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.11.2023 г.; сумата от 396,77 лв. - лихва за забава за периода 11.08.2023 г. – 05.08.2024 г.; сумата от 156,96 лв. - лихва за забава за периода 05.08.2024 г. – 26.09.2024 г. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съставна част в договора са включените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата „Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга, свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 от ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги „Фаст“, „Флекси“ и такса за извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна лихва и договорно възнаграждение, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

3

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното определение, имащо характер на разпореждане, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2186 от 30.09.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 1254/2024 г. по описа на Районен съд- Севлиево в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4