Решение № 260 от 15.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1465/2025
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. София, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100501465 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. А. Х., чрез адв. Сн. К., срещу решение № 21165/21.11.2024г., постановено по гр.дело № 20855/2024г. по описа на СРС, 48-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника С. А. Х. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 326.16 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2021г. до 03.11.2023г. върху главница за доставена през периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. топлинна енергия в размер 1 797.51 лева, и сумата 30.91 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 65706/2023г. по описа на СРС, 48-и състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По отношение на присъденото обезщетение за забава за плащането на главницата за ТЕ твърди, че ответникът не изпаднал в забава - по делото не било доказано публикуване на задълженията на сайта на ищеца. Сочи чл. 33, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 4 и др. от ОУ на ищеца от 2014г. по никакъв начин ищецът не доказал, че ответникът дължи на него плащане на цената на услугата дялово разпределение, не 1 било установено и съобщаването му по чл. 36, ал. 2 ОУ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ“ ООД не заявява становище по жалбата.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на ищеца в размер 1 797.51 лева, представляващо цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153973, находящ се в гр.
София, ж.к. ********.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки издава кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 за месечните дължими суми и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Същите суми, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Във въззивната си жалба ответникът се позовава на разпоредби от ОУ на ищеца от 2014г., които в конкретния случай са неприложими. Ето защо за изпадането на ответника в забава за заплащането на задълженията за цена на доставена топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. – публикуване на интернет страницата на търговеца, тъй като задълженията са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г.
Таксите за извършваната услуга
2 за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, респ. чл. 61, ал. 1 от сега действащата Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Ето защо неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът не бил носител на вземането за възнаграждение за отчитане на уредите.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г., на която въззивникът се позовава, предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Същата разпоредба е относима към фактическия състав на предявения от ищеца иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, но не и по относно вземането за главница за цена на услугата дялово разпределение. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за плащането на главницата за дялово разпределение е отхвърлен от СРС с влязлата в сила част от първонистанционното съдебно решение и не е предмет на разглеждане от въззивния съд.
Понеже във въззивната жалба липсват други конкретни оспорвания и не се излагат никакви съображения по отношение установения от СРС размер на задължението на ответника за цена на доставената топлинна енергия, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Ето защо настоящата въззивна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно в обжалваните му части на въведените с жалбите доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
Съдът постановява решението си при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р България.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски и претендира такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда 3 юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21165/21.11.2024г., постановено по гр.дело № 20855/2024г. по описа на СРС, 48-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника С. А. Х. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че С. А. Х. , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 166.76 евро (326.16 лева), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2021г. до 03.11.2023г. върху главница за доставена през периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. топлинна енергия в размер 1 797.51 лева, и сумата 15.80 евро (30.91 лева) – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 65706/2023г. по описа на СРС, 48-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ООД.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на ищеца в размер 1 797.51 лева, представляващо цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153973, находящ се в гр.
София, ж.к. ********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4