Решение № 23 от 28.04.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Враца , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен И. Шумков при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Пламен И. Шумков Гражданско дело № 20201420102215 по описа за 2020 година

Предявени са за разглеждане два частични кумулативно съединени иска за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл.

52 ЗЗД.

Ищците А.И.Н. и Д. А. И. твърдят, че на 13.02.2020 г. в 09:00 часа, в работно време, в производствено хале на ул. „Илинден” № 16, гр. Враца, Н.А.И., ЕГН:***********, явяващ се техен син, започнал да изпълнява служебните си задължения при ответника „Метал Строй 81“ ЕООД - почистване на водосточните тръби и демонтаж на същите. Впоследствие се запалила ел. инсталацията на автовишка “MERSEDES SPRINTER 411 CDI” с рег. № ********, което блокирало кошницата, където се намирал Н.А.И. и огънят върху покрива на автомобила започнал да се разраства. Опитвайки се да спаси живота си, 28-годишният мъж паднал от височина около 7 метра и получил несъвместими с живота телесни увреждания. Починалият Н.А.И., към момента на настъпване на процесната злополука е бил в трудово правоотношение с ответната страна. Твърдят, че в резултат на работната си дейност и в пряко причинно-следствена връзка с трудовата злополука наследодателят на ищците получил съчетана травма: мозъчно-черепна и гръдна, довела до неговия летален изход (съобщение за смърт № 13/14.02.2020 г.). Сочат, че по силата на сключения между „МЕТАЛ СТРОЙ 81” ЕООД, ЕИК:204590301 и Н.А.И., ЕГН *********** трудов договор № **** от 10.02.2020 г., синът им бил назначен на длъжността „монтажник, метални конструкции” и било учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат на което ответното дружество се явява работодател на починалия по смисъла на трудовото законодателство. Считат, че в случая е налице настъпилата смърт вследствие на трудова злополука. На следващо място, считат, че са налице основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за ангажиране имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо наследниците на починалия, за претърпените от последните неимуществени вреди.

1

Сочат, че в хода на проведеното разследване от ТП на НОИ - гр. Враца безспорно се установило, че представителите на „МЕТАЛ СТРОЙ 81" ЕООД са нарушили: чл.281, ал. 2 и ал.3 от Кодекса па труда; чл.4, ал.1, т.З и чл.16, ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ. 6р. 124/1997 г. и поел. изм. в ДВ бр.97 от 5 декември 2017 г.); чл.55, т.1, т,2, т.З, т.6, т.7, т.13, т.15 и чл. 100, ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ. бр.73/17.09.2010 г. и поел. изм. в ДВ. бр.60/2018 г.); чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г., поел. изм. в ДВ бр.95/2016 г.); чл.2 от Наредба № 7 за условията и реда за придобиване на правоспособност по заваряване (обн. ДВ 6р.37/2006 г., изм. ДВ бр.9/2009 г.) и чл.485, ал.2 от Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08002) (ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г.); чл. 3 от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (обн. ДВ бр.28/19.03.2002 г. и поел. изм. в ДВ бр. 45/2016 г.); чл. 11, aл. 1, т. 1 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска (ДВ, 6р.47/1999 г.); чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) (ДВ, бр102/09 г.).

По отношение на претенциите за неимуществени вреди поддържат, че загубата на 28-годишния им син е причинила силна болка и страдание за тях. Преживяват изключително тежко загубата на своя син. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценните и щастливи отношения, които са имали с починалия преди настъпването на процесния инцидент, както и от моралната и бащинска опора, която пострадалото лице им е давало, а също така и, че болките и страданията от загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят винаги. Твърди се в исковата молба, че към настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, ищците били изключително жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента сочат, че са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за един пълноценен живот срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания.

Поради изложените съображения считат, че обезщетението, което се дължи от „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ ЕООД за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят, са в размери на по 200 000,00 (двеста хиляди) лева за всекиго от тях, като в настоящото производство претендират и молят ответникът да бъде осъден да им заплати частично сумата от по 100 000,00 (сто хиляди) лева за всекиго от ищците, ведно със законна лихва от датата на злополуката - 13.02.2020 г. до окончателното погасяване на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло основателността на предявените срещу него искове, като счита, че не е налице трудова злополука. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че в кръвта на пострадалия Н. И. към момента на инцидента е имало амфетамин, като смъртта му не се намира в причинно-следствена връзка с трудова злополука. Намира, че в случая е налице и хипотезата на умишлено увреждане от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал.

1 КТ, при което работодателят не носи отговорност. Сочи, че във връзка с инцидента от 13.02.2020 г. е образувано досъдебно производство № 257/2020г. по описа на Окръжна прокуратура Враца, по което е установено наличието на амфетамин в кръвта на Н.А.И..

Твърди, че експертите по образуваното ДП са дали заключение, че причина за 2 злополуката е поведението на Н.А.И., което е било в разрез не само с правилата на безопасност на труда, но и с нормалните и житейски правила. Поддържа, че амфетаминът е изцяло повлиял на психо - физическото състояние на пострадалия при злополуката Н. И., респективно - на неговите действия, довели до смъртта му, а именно - решението да се „спусне“ по бетенова колона от около 7 метра височина, от която е паднал. В тази връзка противопоставя поведението на другия работник Ц. П.

Йо. който е останал на покрива на фермата и е жив и здрав, като и двамата с Н.А.И. са били по едно и също време на същия покрив, което означава, че предприетите действия на двамата работници при еднакви обстоятелства са коренно различни, като се вземе предвид, че И. е бил под въздействието на амфетамин - психоактивно вещество, което стимулира централната нервна система.

Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ, като не бъде ангажирана отговорността на работодателя поради умишлено причиняване на увреждането от работника. Алтернативно - съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 КТ да се намали отговорността на работодателя поради съпричиняване за настъпването на трудовата злополука от пострадалия, който е допуснал груба небрежност поради неполагане на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Поради наличието в кръвта на пострадалия претендира отговорността на работодателя поради съпричиняване на работника да бъде намалена до 100%.

Оспорва изцяло предявените искове и по размер. В тази насока поддържа, че наследодателят на ищците е отгледан и възпитан от баба си. Родителите му не са полагали грижа за техния син. Не са живели в едно домакинство. От дълги години ищцата Д. А. И. живеела в Италия и не е имала никога близки отношения със сина й.

Относно ищеца А. Н. И. сочи, че е международен шофьор и отсъства за дълги периоди от с. Костелево, прекарва дълго време и извън граница, а за времето, когато е в България, не е поддържал връзка със сина си и не са имали близки отношения.

Открито бащата е заявявал незаинтересованост от сина си. Твърди, че когато рядко са контактували двамата, са стигали до тежки разпри, шумни скандали, приключващи с бой. Счита, че присъждането на обезщетение на ищците в предявените размери ще е в състояние не да компенсира неимуществените им вреди, а по - скоро би довело до неоснователното им обогатяване. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С Определение № 1604/30.10.2020 г. съдът е конституирал на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД като помагач на страната на „Метал Строй 81“ ЕООД по предявените срещу него искове. Третото лице – помагач ангажира становище, с което счита, че единствено действията на пострадалото лице – наследодател на ищците, са причина за настъпване на злополуката и реализиране на вредоносния резултат. Отделно счита, че процесното събитие не е застрахователно, поради което за него не се дължи застрахователно обезщетение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приетия трудов договор № ****/10.02.2020 г., че Н.А.И. е изпълнявал длъжността „Монтажник, метални конструкции” в ответното дружество „Метал Строй 81“ ЕООД, която длъжност е заемал и към 13.02.2020 г.

С декларация за трудова злополука с вх. № ******/19.02.2020 г. по описа на ТП на НОИ осигурителят е декларирал злополука, настъпила в 15:30 часа на 13.02.2020 г. в АРЗ Вола, като е посочено, че пострадалото лице е Н.А.И..

С протокол № ****/19.03.2020 г. на ТП-Враца на НОИ са обобщени разултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 13.02.2020 г. с пострадалия Н. И..

Като причини за възникване на злополуката е посочено, че при напускане на 3 кошницата на вишката, пострадалият се прехвърлил на бетонова ферма от покривната конструкция, спуснал се по бетоновата колона и паднал от нея от около 7 метра височина. При сблъсъка със земята получил съчетана травма: мозъчно-черепна и гръдна, довела до смъртта му.

Посочени са и редица нарушения на работния процес, допуснати от работодателя, сред които: използването на подвижна работна площадка, подлежаща на регистрация, без да е регистрирана; липса на предоставена и осигурена на работниците писмена инструкция за безопасна работа с подвижна работна площадка; липса на преразглеждане оценката на риска във връзка с промяна в организацията на работа и извършване на нови дейности, които могат да окажат влияние върху риска; несъздаването на необходимата организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като не е определено едно или повече лица, които да отговарят за безопасната експлоатация на подвижните работни площадки експлоатирани от дружеството; допускането на лицето Н.А.И. на длъжност "монтажник, метални конструкции" да обслужва (работи с) подвижна работна площадка, без да има придобита или призната правоспособност за упражняване на дейности по управление на подвижни работни площадки; липса на представени и осигурени писмени инструкции на работниците при използването на горелки и резачи за извършване на газопламъчни работи по метали; допускането на лицето Н.А.И. на длъжност "монтажник, метални конструкции" да работи с резак за извършване на газопламъчни работи по метали, без да е обучен и без да има придобита или призната правоспособност за упражняване на дейности, свързани с газопламъчно рязане; пропускането при провеждането на ежедневния инструктаж на 13.02.2020 г. да се документират всички обстоятелства (специфични опасности или рискове, свързани с изпълняваната работа) в книгата за инструктаж.