Определение № 2972 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500504 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. №14973/27.05.2025г. на М. Х Н., ЕГН**********, за допълване на Решение №431/17.04.2025г. по в. гр. д.

№504/2024г. на ВОС, в частта му за разноските, чрез присъждане на такива в полза на М. Н..

Молбата не е обоснована с никакви конкретни оплаквания, доводи или твърдения за дължимост на конкретни суми в полза на страната, а само с твърдението за „пропуснато произнасяне“ на ВОС по разноските.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като ВОС не е пропуснал да се произнесе по разноските, а е преценил, че не се следват такива и на двете страни в случая, за което е изложил мотиви.

Молбата е подадена законоустановения срок от страна по делото, която е представила и списък по чл.80 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби срещу решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г. на ВРС, както следва: 1/ с вх. №87449/21.11.2023г. от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на 22.01.2024г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН 4506031108, А. И. Я С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез адв. В. Ц.; 2/ с вх. №87611/21.11.2023г. от И. Н. П., ЕГН 1

********** и П. А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото Красимира И.а П.а, ЕГН**********; 3 / с вх. №89312/28.11.2023г. от третото лице-помагач А. Р. М., ЕГН**********; 4/ отделно и по частна жалба с вх. № 5484/ 22.01.2024г. на Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на 22.01.2024г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН 4506031108, А. И. Я С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез адв, Ц., срещу определение №92/04.01.2024г. по гр.д.

№12126/2022г. на ВРС.

От първите въззивници са представени списък на разноски, договор за правна защита и съдействие от 02.12.2023г. и преводно нареждане 01.12.2023г. за извършен превод в полза на адв. В. Ц. от М. Х Н., в размер на 5000лв. – адв. хонорар за защита пред ВОС.

От вторите въззивници са представени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие с разписка за това, че И. Н. П. и П. А. Г. са платили в брой в полза на адв. П. С. сума от 5000лв. – адв. хонорар за процесуално представителство пред ВОС.

С въззивното решение №431/17.04.2025г. Окръжен съд - Варна е приел, че подадените и от двете групи страни въззивни жалби са неоснователни и по същество е потвърдил решението на ВРС, освен за част от установителната част на иска по чл.108 на ЗС на М. Н., за която е направил служебна преценка за недопустимост. Поради това и с оглед на идентичните по размер адв. хонорари на двете групи насрещни страни ВОС е приел, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на всяка от двете групи спорещи страни. С оглед на така приетото не е постановен осъдителен диспозитив за разноски.

Предпоставките за изменение на решението в частта за разноските са неточности на съда по приложение на нормите за присъждане на разноските (например неправилно изчисляване по размер или присъждане на такива, които не са доказани по делото); непълното произнасяне относно разноските; както и пропускът да се разгледа възражение за прекомерност. А основание за допълване на решението в частта за разноските е отсъствието изобщо на разглеждане на въпроса за разноските в производството.

В случая подателката на молбата по чл.248 от ГПК твърди декларативно „пропуск на ВОС да се произнесе по разноските“, само с оглед на липсата на изричен диспозитив за разноските, без каквито и да било оплаквания относно правилността или не (според страната) на произнасянето на съда по въпроса.

В случая обаче въззивният съд ясно е мотивирал защо приема, че не следва да присъжда разноски, при което съдът не дължи да постанови отделен диспозитив с отхвърлителен характер по исканията за разноски на страните.

Изложеното, с оглед естеството на оплакванията в молбата по чл.248 от ГПК, е достатъчно за оставянето й без уважение.

Извън горното въззивният съд поддържа мотивите, обективирани във въззивното решение. Подадените и от двете групи въззивници жалби в крайна 2 сметка са приети за неоснователни, при което по същество е потвърдено решението на ВРС, освен за част от установителната част на иска по чл.108 на ЗС на М. Н., в която е направена служебна преценка за недопустимост на иска.

Поради това и с оглед на идентичните по размер адв. хонорари на двете групи насрещни страни не следва да бъдат присъждани разноски в полза на всяка от двете групи спорещи страни. Това е така, защото отговорността за разноски пред ВОС се свързва и с отговорността на страните, една спрямо друга, за неоснователно пренесения правен спор пред въззивния съд. Платени за правна защита и съдействие от един адвокат са еднакви суми от по 5000лв., при което положение е и безпредметно взаимното осъждане на страните за посочените еднакви суми. Ето защо и макар да не са въведени изобщо оплавания в обсъждания смисъл с молбата по чл.248 от ГПК, и с оглед на тези мотиви допълване на решението с присъждане на разноски само в полза на една от ищците-въззивници и по-конкретно на едната от няколкото такива по делото, не се следва.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №14973/27.05.2025г. на М. Х Н., ЕГН**********, за допълване на Решение №431 от 17.04.2025г. по в. гр. д.

№504/2024г. на ВОС, в частта му за разноските, чрез присъждане на такива в полза на М. Н., на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3