Решение № 523 от 24.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Кърджали, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100157 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове от А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, представлявана от адв. Е. И. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от управителя С. К. К. - за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ******* от 06.06.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; както и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, за признаване за установено, че сключеният между страните акцесорен договор за предоставяне на гаранция № ******* от 06.06.2023 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и липса на основание.

В исковата молба по същество се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като в него договореният годишен лихвен процент бил в размер на 40 %, с което се нарушавали добрите нрави, както и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и на доставчика на финансова услуга. Сочи, че действително приложеният ГПР бил различен от посочения в договора. По този начин кредиторът бил заблудил потребителя, и използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

1

Изтъква се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като е индикатор за общото оскъпяване на кредита.

В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Твърди, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49,23 % съставлявало невярна информация, която заблудила ищеца относно действителния размер на разходите, които следвало да се направят по време на действие на договора. Освен това не били спазени и изискванията на чл. 5 от ЗПК, тъй като на ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин преди сключването на договора какъв е размера на всички разходи, които следва да заплати. Неинформираността довела до неравноправност в кредитното отношение.

Излага подробни доводи, че сключеният договор за предоставяне на гаранция от 06.06.2023 г. на собствено основание бил нищожен и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не била породила правни последици. Сочи, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди, че на основание чл. 16 от ЗПК ответника е имал задължение преди сключването на договора за кредит да направи оценка на кредитоспособността на ищеца. Изтъква, че тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя, тъй като бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравпоправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.

143 ЗПК/.

Сочи, че съгласно погасителния план по предоставения кредит ищецът се е задължил да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено.

Твърди, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, и можело да съществува валидно единствено, при условие, че съществувал действителен главен дълг. Поради нищожност на сделката по главния дълг, и сключеният договор за учредяване на поръчителство не бил породил правно действие.

Прави доказателствени искания. Представя договор за прана защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение № 244/ 25.06.2025г. по в.гр.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Кърджали на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата А. Р. Р. е освободена от заплащане на държавна такса по исковете в общ размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който прави възражение относно редовност на исковата молба. Излага подробни съображения за недопустимост на предявените установителни искове, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им. Твърди, че към момента на сключване 2 на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения, и правното положение на ищеца нямало как да бъде смутено. Изтъква, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Сочи константна съдебна практика в тази насока, и моли производството по предявените установителни искове да бъде прекратено.

Алтернативно на следващо място излага подробни съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за недействителност на договора за паричен заем, поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

Сочи, че лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на ЗПК.

Оспорва становището, че възнаградителна лихва по договора следвало да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва.

Твърди, че лихвеният процент по договора бил фиксиран и ясно посочен в него, както и условията за прилагането му.

Възразява относно твърдението на ищеца, че договора за паричен заем не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като излага доводи в подкрепа на становището си.

Твърди, че ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума да предостави избраното от него обезпечение, поради което същият бил в синхрон, както с националното, така и с европейското законодателство. Сочи, че ответникът във връзка с исканите обезпечения имал единствено задължение да предостави информация за тях в СЕФ и договора. Възразява и относно твърдението, че ответника не е направил оценка на кредитоспособността преди сключване на договора за паричен заем.

Възразява по повод допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

Прави искане за присъждане на разноски, както и неприсъствено решение при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Вторият по делото ответник „Файненшъл България“ ЕООД също представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като излага подробни доводи относно нередовност на исковата молба. Моли производството по отношение на установителния иск да бъде прекратено, тъй като същият бил недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, излага доводи в подкрепа на твърдението си. Сочи, че в петитума на исковата молба липсвали каквито и да е твърдения във връзка с нищожността на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция е валиден, тъй като отговарял на изискванията на закона, бил сключен валидно 3

– между лице, което било вписано в Регистъра на БНБ. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция бил с акцесорен характер, същият противоречал на добрите нрави, бил уговорен неравноправно в негов ущърб. Сочи, че сключеният между ищеца и него договор е с характер на двустранен договор, по който се предоставя услуга, съответно ищеца трябвало да заплати възнаграждение.

Прави искане за присъждане на разноски, както и неприсъствено решение при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.

1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1. сключването на процесния договор за кредит и свързан с него договор за поръчителство, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора, респ. клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, респ. нарушаване на изискванията за добросъвестност;

Не се оспорва от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, а и от представения по делото договор за паричен заем № ******* от 06.06.2025 г., се установява, че между ищцата като заемополучател и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател е сключен договор за заем. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 300 лева, а ищцата се е задължила да я върне съгласно погасителен план на дванадесет вноски в срок до 29.08.2023 г., заедно с възнаградителна лихва. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите – 49,23 %. Общият размер на всички плащания е 315,24 лева.

По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № ******* от 06.06.2023 г., сключен между ищцата и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По силата на този договор „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е съгласил да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за паричен заем като сключи договор за гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В чл. 3 от договора е уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 104.76 4 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 8,73 лева и дължима на падежа на погасителните вноски на договора за заем.

Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на исковете.

На следващо място трябва да се установи дали тeзи договори противоречат на закона или го заобикалят.

Сключеният между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцата договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Вследствие на това между длъжника и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е именно "Изи Асет Мениджмънт" АД, което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника.

На следващо място клаузата на чл. 4 от договора за заем е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Освен това уговореното възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем.