Решение № 172 от 15.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330201616 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 24-1030-010518 / 12.12.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва: за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си Х. Н. К. чрез адвокат И. И. М. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност – липса на достатъчна индвидуализация на нарушението и мястото на извършването му и липса на материална компетентност на издателя му, както и такава на актосъставителя; претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, който, редовно призован не се явява за лично упражняване право на защита, 1 чрез процесуален представител адвокат Й. Т. Г. поддържа Жалбата с изложените в нея аргументи; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за неоснователност на Жалбата – доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и искане за потвърждаването му, а при евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; не претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

През деня на 01.12.2024 година свидетелят Г. В. М. (***р в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) с колегата си З. Н. У. изпълняват в качеството на контролен орган служебните си задължения по спазване правилата за движение по пътищата, като за целта са ситуирали служебният си автомобил в кръстовището на Републикански път І-8 с Републикански път ІІ-86 (първото голямо кръгово кръстовище по булевард „България“ в посока Пазарджик от град Пловдив), което място е на територията на община Родопи, област Пловдив.

В 14:10 часа Г. М. забелязва навлизащ по Републикански път ІІ-86 в кръстовището лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рег. № ****, чийто водач е без обезопасителния колан, с който е оборудвано моторното превозно средство. В тази връзка полицейският служител спира автомобила за проверка, в хода на която установява, че водачът е Х. Н. К.. Констатира също така, че той не носи свидетелството си за правоуправление на МПС.

Така от ***р е прието че жалбоподателят нарушава разпоредбите на чл.

137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП и в негово присъствие му съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3195751 / 01.12.2024 година, в който от жалбоподателя, след запознаване със съдържанието му, е посочено, че няма възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от 2 показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител Г. В. М. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

Кредитират се с доверие показанията на актосъставителя, който, макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него АУАН и положения от него подпис, както и констатациите, отразени в Акта.

Възприема се от настоящия съдебен състав като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си доказателствената съвкупност по делото, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка и не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установени извършени от жалбоподателя нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани; и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, който в относимата към датата на нарушението редакция визира: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Безспорно в случая отговорността на санкционирания е ангажирана в качеството му на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП и не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС е от категория М1, доказателство за което е представената по преписката справка от база данни на КАТ. В този смисъл същото попада в изброените в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП категории МПС, при движението на които водачът и пътниците са задължени да използват обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. Като не се е съобразил с това свое задължение и на 01.12.2024 година е управлявал мерцедесът с рег. № ****, Х. К. не е спазил посоченото правило за поведение по пътищата, а по делото не се твърди и няма данни за жалбоподателя да съществува обективна пречка за използване на обезопасителния колан, каквито изключения са предвидени в чл.137а, ал. 2 от ЗДП.

Същевременно жалбоподателят при управление на процесния „Мерцедес Г 63 АМГ“ на инкриминираната дата е нарушил и друго свое задължение по ЗДП – да носи свидетелството си за правоуправление на автомобила, чийто 3 водач е в този момент.

Визираните в Наказателното постановление административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 и 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП са осъществени виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв съзнава, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, предвижда обществено опасните последици от тези си действия и иска тяхното настъпване.

Правилно са посочени и следващите се за нарушението санкционни норми към датата на нарушенията (относимите разпоредби), съответно: за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП – чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП, която сочи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП – чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1. от ЗДП, чийто текст визира: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Наложените наказания са в границите на посоченото в Закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като всяка от санкциите е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценява размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като трябва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, чиято разпоредба в редакцията й към датата на нарушението – чл. 6, ал. 1, т. 18, гласи, че за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска, на водача на МПС се отнемат 10 контролни точки.

С оглед на горното фактът, че конкретната разпоредба от Наредбата, въз основа на която се отнемат контролните точки, не е посочена в Наказателното постановление не е процесуално нарушение, още повече от накърняващите правото на защита на наказаното лице.

4

Липсват основания за тези нарушения да се приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Приложената по административната преписка Справка за нарушител/водач сочи за категорично завишена опасност на Х. К. като водач на моторно превозно средство – същият е правоспособен водач от 2003 година, като до момента административнонаказателната му отговорност за нарушаване на правилата за движение по пътищата е ангажирана за 68 нарушения с 18 влезли в сила наказателни постановления и 32 фиша, като 10 от тези нарушения са за деяния по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП.

Двете нарушения са описани надлежно в Акта и издаденото въз основа на него Наказателното постановление от фактическа страна, като от административнонаказващия орган са посочени ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителните деяния и очертаващи съставомерните им признаци. Съобразени са и всички други изисквания на чл.

42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.

По посоченото са несъстоятелни защитните възражения за липса на материална компетентност на издателите на двата документа, за индвидуализация на нарушението, както и за достатъчна индивидуализация на мястото на извършването на извършване на деянието. Във връзка с последното трябва да се посочи, че още съгласно Решение № 945 на МС от 01.12.2004 година за утвърждаване на списък на републиканските пътища (обн., ДВ, бр. 109 от 2004 г.) и съгласно Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища (обн. ДВ, бр. 3 от 8.01.2019 г., в сила от 8.01.2018 г., изм., бр. 19 от 6.03.2020 г., в сила от 6.03.2020 г., бр. 102 от 3.12.2024 г.), с което е отменено Решението на МС от 01.12.2004 година, пътища І-8 и ІІ-86 са утвърдени като такива от републиканската пътна мрежа, съответно – път номер 8, първи клас (І-8) с наименование „Граница Сърбия - Калотина - Драгоман - ок. п. София - о. п.