Определение № 135 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. София, 13.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002101148 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба Л. Н. Н., чрез. адв. К. М., против решение № 238/14.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 12551/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20046581/07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 17692/2020 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Л. Н. Н., че М. Н. И. и С. Н. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] с площ на имота от 626 кв.м, находящ се в [населено място], район „К. п.“, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., въз основата на наследствено приемство от Н. А. Н. и Г. Н. Н., придобили правото на собственост на основание давностно владение и е осъден Л. Н. Н. да предаде на М. Н. И. и С. Н. А. владението върху имота и на основание чл.537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 111, том III, рег. № 11999, дело № 416 от 07.11.2019г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1

1.Кои са основните признаци, по които се индивидуализира един недвижим имот и кои са критериите, по които се определя дали два или повече недвижими имота са идентични? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 672 от 07.03.2011г. по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, I г.о.; решение № 842 от 02.12.2010г. по гр.д. № 2006/2009г. на ВКС. I г.о.; решение № 196 от 11.11.2015г. по гр.д. № 2495/2015г. на ВКС, I г.о. и решение № 47 от 21.07.2021г. по гр.д. № 2925/2020г. на ВКС, II г.о.

2. По въпроса за правомощията на съда служебно да назначава експертизи за установяване идентичността на недвижими имоти се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №121 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 6282/2015 г. на ВКС, I г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Може ли съдът да обоснове правните изводи в решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи се противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д.№ 2435/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 2113/2016 г. на ВКС, I г.о.

4.Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.

172 ГПК? Задължен ли е решаващият съд, при преценка на събраните гласни доказателства, да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други ? Сочи се противоречие с решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на ВКС, II г. о.; решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение № 140 от 23.03.2010г. по гр.д. № 4755/2008г. на II г.о. на ВКС; решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на IV г.о. на ВКС; решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на II г. о. на ВКС; решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д. № 4004/2014г. на I г.о. на ВКС; решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на II г. о. на ВКС; решение № 700 от 2

28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение № 65 от 16.07.2010г. по гр.дело № 4216/2008г. на IV г.о. на ВКС; решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д.№ 3244/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 60170 от 30.07.2021г. по гр.д. № 124/2021г. на ВКС, III г.о.

5.Какви са правните последици от изгубването на владението по смисъла на чл. 81 от ЗС, дали тези последици са само занапред или имат и обратна сила?

Сочи се противоречие с решение № 73 от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 3771/2018 г. на ВКС, II г.о.

6. Декларирането на недвижим имот и заплащането на данъци и такси за него достатъчно ли е да обоснове извод за упражняване на фактическа власт и изобщо на владение върху имота и обратно - незаплащането на данъци и такси може ли да обоснове извод, че не е налице упражняване на фактическа власт и изобщо владение върху имота? Поддържа се противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 136 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 280/2008 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 639 от 02.10.2009 г. по гр. д. № 497/2008 г. на III г. о. на ВКС; решение № 88 от 27.07.2016 г. по гp. д. № 661/2016 г. на II г. о. на ВКС и решение № 75 от 03.07.2019 г. по гр.д.№ 2871/2018 г. на II г. о. на ВКС.

От ответниците по жалбата М. Н. И. и С. Н. А., чрез адв. М. Б., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

С обжалваното решение въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.

За да потвърди решението на районния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за доказано, че ищците М. Н. И. и С. Н. А. са придобили собствеността върху спорния имот по наследство от родителите си Н. А. Н. и Г. Н. Н., които пък са придобили собствеността чрез упражнявано от 1969г. давностно владение.

Прието е за установено от фактическа страна, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 05.09.1969 г. В. Н. Г. по мъж Т. e продала на Н.

А. Н. правото на собственост върху реална част от 500 кв. м. от място в 3 местност „Т.“, зад „З. п.“, при граници: на изток - военен път; на запад - И. И., на север - К., на юг - В. Г.. В договора е постигнато съгласие, че владението върху имота се предава на купувача в момента на подписването му, а при снабдяването с нотариален акт продавачът се задължава да дава съдействие за това.

Въззивният съд е приел, че договорът по съществото си е такъв по чл.19 ЗЗД.

За неоснователни са счетени доводите, че договорът не носи подписите на страните, както и на посочените в него двама свидетели. Изложени са мотиви, че е представен нотариално заверен препис на документа от 01.11.1970 г., в който наличието на подписи върху оригинала е удостоверен от нотариуса по реда на чл. 465, б. „б“ ГПК /отм./. Предвид датата на извършването му е прието, че заверката на преписа е осъществена чрез изготвяне на идентичен по съдържание на оригинала документ, а не чрез създаване на фотокопие и по тази причина в преписа не се съдържат фотокопия на подписите, а полагането им е обозначено с „/п/“ на мястото на подписите, положени в оригинала.

Изготвянето на фотокопие не е възможно без техническо средство - копирна машина, употребата на каквито е разпространена в значително по-късен момент.

Н. А. Н. е починал на 23.01.1998г. и е оставил за наследници съпругата си Г. Н.

Н. и децата си – ищците по делото М. Н. И. и С. Н. А.. С констативен нотариален акт з № 51, том VII, дело №579/91г. Г. Н. е призната за собственик на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от неурегулирано дворно място от 500 кв.м, съставляващо имот с планоснимачен номер 87, кадастрален лист 307 по плана на С. - „З. район“, м. С., при съседи: С. и И. Н., П. Ст. К., път, И.

Цв. И., заедно с едноетажна къща от 30 кв.м. С този нотариален акт Г. Н., М.

И. и С. А. са признати за собственици на останалата 1/2 ид. ч. от имота на основание давностно владение и наследство. Съдът е приел, че описаният в този нотариален акт имот е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място].

За да направи извод, че имотът, описан в договора от 05.09.1969 г. е идентичен с имот № ***, описан в нотариален акт № 51 от 1991 г., въззивният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства. Позовал се е на съдебно- техническата експертиза, според която съседи на имот пл. № *** са: от изток: улица, имоти с № *** /от север/, ** /от запад/, *** и ***. Видно от извлечението от емлячния регистър, собственик на съседния имот пл. № 4

*** е П. К., който е посочен като съсед на имота от север в договора от 08.09.1969г. и в нотариалния акт от 1991 г. На следващо място съдът е посочил, че от скицата към работния проект от 1979 г. се установява, че на запад имот № *** граничи с имота на И. И., който съсед на запад е посочен в договора от 05.09.1969 г. и в нотариалния акт. Този имот на И. И. е с пл. № *** по предходен кадастрален план. Имот № *** не фигурира в представеното извлечение от емлячния регистър, доколкото в него са посочени имоти с пл. № от *** нагоре. Източната граница на имот пл. № *** е път - видно от скицата към работния проект, тази към СТЕ и приложената такава на лист 46 от първоинстанционното дело. Път е описаната източна граница на имота в договора от 05.09.1969 г. и в нотариалния акт. Направен е извод, че по граници от три страни /изток, север и запад/ имотът, описан в договора от 05.09.1969г., съвпада с този по констативния нотариален акт от 1991 г., който пък е идентичен с процесния. Въззивният съд е констатирал, че по актуалните скици имотите са с площ, различна от описаната в договора от 1969 г. и в нотариалния акт от 1991 г., но площта на имота не е негов индивидуализиращ белег, а и в случая според вещото лице разликата в площта в различните документи се дължи на грешка, като няма твърдения, а и доказателства дворното място и къщата да са били точно измерени.

Съдът е посочил, че в представеното от ответника препис-извлечение от емлячния регистър за собственик на имот пл. № *** е вписан Н. А. Н. точното изписване на имената е „Н. А. Н.“, въз основа на договор от 05.09.1969 г., който съвпада по дата с представения към исковата молба. Съдът е приел, че в документа не фигурира името Н. А. Н. /наследодател на ответника/ - не е това изписаното име, а освен това ответникът сочи, че описаният документ представлява договор за доброволна делба от 05.09.1969г., но не представя такъв. Според съда щом ответникът твърди какъв е видът на договора, то логично е да разполага с него или най-малко да излага твърдения да е бил запознат с този договор, както и за причината, поради която не е представен по делото, но такива отсъстват. Въззивният съд е посочил, че не е обвързан от фактическите изводи на друг състав при постановяване на решение по спор между ответника и трети лица, а и видно от мотивите на съдебните решения, по този спор не е бил поставян въпросът за точното име, вписано в регистъра - дали е Н. или Н..

Прието е за установено, че през 1979 г. на Н. А. Н. е издадено разрешение за 5 изграждане на дворна чешма, като в документите имотът е индивидуализиран с адрес, но от скицата към работния проект е видно, че е идентичен с процесния. От представеното удостоверение от 21.01.1991 г., издадено от отдел „Финанси“, ОбНС „Красна поляна“, е прието за установено, че на името на Н. А. Н. е записан имот в [населено място], м. „С.“. Според въззивния съд обстоятелството, че имотът е индивидуализиран с различни адреси и местности - „С.“ или „Д. с.“, не означава, че се касае за различни имоти разрешението е с приложена скица, а няма твърдения и доказателства, че лицето е имало друг имот в този район, поради което удостоверението касае процесния имот.

Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9571190-7e31-40b8-b34f-c72902c60b91