Акт от 18.12.2019, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 121 гр.Хасково, 18.12.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №1386/2019 г.

Производството е по реда на чл.60, ал.6 от АПК.

Образувано е по жалба от „Луна 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.С., обл.Х., представлявано от управителя А. С. Ю., подадена чрез пълномощника му адвокат С.Й.Й., против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че Разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, е незаконосъобразно.

Излага съображения, че в случая заповедта била връчена на 15.12.2019 г., а разпореждането предвиждало запечатването на обекта да се извърши на 18.12.2019 г. в 14:00 ч., т.е. преди да са изтекли трите дни по чл.60, ал.5 от АПК от съобщаването, в които същото можело да бъде обжалвано. Следователно било допуснато нарушение на конституционното право на оспорване на индивидуалния административен акт, който подлежал на обжалване, и това било самостоятелно основание за отмяната му.

На следващо място в жалбата се твърди, че органът по приходите не обосновал приложението на чл.60, ал.1 от АПК със съответните доказателства.

Констатациите относно установеното при проверката, че била налице положителна разлика в размер на 221,86 лв. между регистрираните във ФУ суми – 14,60 лв. и фактически установените пари в касата – 236,46 лв., не обосновавали доводите в заповедта, че това било индикация за системно неизползване на касовия апарат и неотчитане на приходи от продажби. Твърди се, че посоченото основание – за да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, не било предвидено от законодателя като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Това основание било предвидено в нормата на чл.22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки.

Твърди се също, че на лицето не била предоставена изрично указаната в разпореждането правна възможност – ПАМ да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на задълженото лице, и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло – предвид факта, че наказателно постановление не било издадено, или не било сведено до знанието на жалбоподателя.

Сочи се, че съгласно чл.268 от АПК, индивидуалните административни актове с допуснато от закона предварително изпълнение, се явявали изпълнително основание. По силата на чл.277, ал.1 от АПК, органът по изпълнението трябвало да отправи до търговеца покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването ѝ, което законово изискване в настоящия случай не било спазено. По силата на чл.277, ал.2, т.4 от АПК, едва при липса на доброволно изпълнение – доброволно заплащане на имуществената санкция, чието обезпечение се цели с ПАМ, органът по изпълнението можел да пристъпи към принудителни действия в 14-дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Следователно разпореждането трябвало да бъде отменено и поради неспазване на задължителните изисквания на чл.277, ал.1 от АПК и чл.277, ал.2, т.4 от АПК, което обуславяло неговата незаконосъобразност.

Претендира се съдът да отмени допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г.

Ответникът, Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Т. Т., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Луна 2016“ ЕООД, с.С., общ.С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в с.С., обл.Х., стопанисван от „Луна 2016“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, в заповедта е Разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

Изложени са мотиви за допускане предварителното изпълнение, като е посочено, че същото е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, и е съобразено с изброените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, а именно:

А. При защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения;

Б. При съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено;

В. При хипотеза, в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

По отношение на изложените групи съображения са развити и подробни мотиви.

Видно от представената разписка, Заповедта за налагане на ПАМ е получена от управителя на дружеството срещу подпис на 15.12.2019 г.

Жалбата срещу Разпореждането за предварително изпълнение е подадена чрез административния орган на 16.12.2019 г.

В чл.188 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от същия закон „подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс“, т.е. специалният закон не е предвидил предварително изпълнение на този вид актове. В случая обжалваното такова е допуснато с Разпореждане на издалия заповедта орган, постановено по реда на чл.60, ал.1 от АПК.

Съгласно чл.60, ал.5 от АПК, Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая жалбата срещу Разпореждането за допускане предварително изпълнение на акта е подадена при спазване на тридневния срок от съобщаването му и от лице с правен интерес – адресат на разпореждането, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да приложи

ПАМ административният орган е приел, че на 25.11.2019 г. в 13:15 ч., при извършена оперативна проверка на обект – магазин, находящ се в с.С., обл.Х., стопанисван от „Луна 2016“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), тъй като при извършена контролна покупка на 1 брой кафе с мляко на стойност 0,50 лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимацията му на управителя А. С. Ю., за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, с което е допуснато нарушение на разпоредбите от същата Наредба. След легитимацията на органите по приходите от ФУ е отпечатана справка КЛЕН за 25.11.2019 г., от която е видно, че посочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установена е положителна разлика в размер на 221,86 лв. между фактическата наличност в касата (236,46 лв.) и регистрираните във ФУ суми към момента на проверката (14,60 лв.).

Тези обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка в обект сер.АА №0031950 от 25.11.2019 г., който е представен по делото ведно със събраните доказателства – Въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност, подписан от А. С. Ю., Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, копия от фискален касов бон и дневен отчет.

За установеното административно нарушение – на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено на 25.11.2019 г. е съставен АУАН №F529448 от 29.11.2019 г.

Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ е издадено във връзка с така установеното нарушение, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.

В него са развити съображения за това, че възниква необходимост да се защитят особено важни държавни интереси. Посочено е, че разпоредбите на чл.186 и чл.187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки, а неспазването на това задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че конкретните факти по преписката: местоположението на търговския обект, големината му – площ около 100 кв.м., вида на дейността в обекта – магазин и заведение с 50 места за консумация, продължителното работно време от 08:00 до 22:00 ч. и разнообразието на предлаганите в обекта стоки, благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди на фиска. Посочено е, че установената при проверката положителна разлика в размер на 221,86 лв. между регистрираните във ФУ суми (14,60 лв.) и фактически установените пари в касата (236,46 лв.), е индикация за системно неизползване на касовия апарат и неотчитане на приходи от продажби.

Изложено е, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба, засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер, и възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти, което от своя страна се отразява негативно на фиска.

Посочено е, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, а от събраните данни се налага изводът, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.

На второ място като аргумент за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, а на трето място е прието, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Посочено е също, че внасянето на дължимите данъци е важен държавен и обществен интерес, защитим с предварителното изпълнение на мярката, тъй като установяването на укрити приходи от продажби, и в конкретния случай – неотчетени продажби в значителни размери, попада в хипотезата „трудно поправима вреда“ по чл.60, ал.1, предл.4 от АПК.

Съдът намира обжалваното Разпореждане за законосъобразно постановено, при наличието на материалноправните предпоставки за това.