Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260093 от 18.01.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2272/2020
Вид
Решение № 260093
Подписан
18.01.2021
В сила
06.02.2021
Състав
НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

/

18.01.2021г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 18.12.2020г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретар АНТОАНЕТА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2272 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът "В...И К..." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов срещу ответника В.Б.И. ЕГН

**********, с постоянен и настоящ адрес *** условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

-сума в общ размер на 420.38лв.(четиристотин и двадесет лева и 38ст.), представляваща остатък от сбора на главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 12.02.2016г. до 21.10.2019г. на адрес гр.И., ул.Н.Н.№ *, ПИ № ***;

-сума в общ размер на 72.52лв.(седемдесет и два лева и 52ст.), представляваща остатък от сбора от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 14.04.2016г. до 25.10.2019г.;

-както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.10.2019г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №8250 от 30.10.20**г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №

***/20**г. по описа на ВРС, 39-ти състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В.Б.И. ЕГН **********,***, ПИ № ****, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ******, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На

29.10.2019г., В и К операторът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу В.И., въз основа на което било образувано ЧГД № *****/20**г. по описа на ВРС, ГК-39 състав.

На

30.10.2019г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 461.82лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 14.12.2015г. до 21.10.2019г.; сумата от 90.20лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 18.02.2016г. до 25.10.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.10.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

На 15.01.2020г., заявителят (сега ищец), е бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си.

На 09.01.2020г., е било извършено доброволно частично плащане на суми за главници, лихви за забава и законна лихва по следните фактури, за които е издадена заповедта за изпълнение:

Фактура №

******** от 18.01.16-главница от 24.12лв. и лихви от 8.63лв.

Фактура №

******** от 12.02.16-главница от 24.12лв. и лихви от 9.36лв.

Фактура № ******** от

14.03.16-главница от 15.98лв. и лихви от 9.15лв., остатък от 8.23лв.

Остатъкът от претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури, както следва:№№ ***************, са в общ раззмер за главниците 420,38лв. и общ размер на лихвите по тези посочени фактури – 72,52лв.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Всички суми, предмет на настоящото производство, се сочи, че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к." ООД в „Ц.к.б." АД, IBAN ***; BIC ***.

Ответната страна В.Б.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначен особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.Р.В.Ц., ВАК, е депозирала отговор на исковата молба, изразява становище, че оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Счита, че за част от задълженията има изтекла давност и по точно за периода от 2016г.

Отделно от представените доказателства не става ясно кой е длъжника за периода 18.01.2016 до 24.04. 2017г. Там е посочено лицето В.И.К., а делото е заведено срещу В.Б.И..

Счита се, че посочените задължения на В.И.К., не касаят настоящото дело. Във връзка с това оспорва се и основанието и размера на претендираната лихва за забава.

Предвид изложеното по-горе счита се за излишно да се излага становище по основателността на исковете в настоящото изложение.

В с.з., ищцовата страна, чрез процесуален представител поддържа исковете, така, както са предявени и настоява за уважаването им.

Ответната страна, чрез назначения си особен представител, изразява становище за неоснователност на исковете, съобразно доводите си, изложени в отговора.

Настоява за преизчисляване размера на дължимите от ответната страна суми, като се приспаднат сумите, които са платени, според актуална справка на страницата на ищцовото дружество в интернет за задълженията на абонака към 17.12.2020г., изготвена преди приключване на устните състезания по делото.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №

17720/2019г. на Районен съд-гр.Варна , се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 29.10.2019г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №8250/30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът В.Б.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, ПИ № ІХ-560, да заплати на кредитора „В...И К...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 461,82лв./четиристотин шестдесет и един лева и 82ст./, главница за периода от

14.12.2015г. до 21.10.2019 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******, за което са издадени фактури за периода от 18.01.2016 г. до 24.10.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр.И., ул. „Н.Н.“ № **, ПИ № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 90,20лв. /деветдесет лева и 20ст./, представляваща лихва за забава за периода 18.02.2016 г. до 25.10.2019г., както и сумата от 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00лв., на основание чл.

78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Посочено е

, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******, за което са издадени фактури за периода от 18.01.2016 г. до 24.10.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр.И., ул. „Н.Н.“ № **, ПИ № ****.

Посочено е, че присъдената сума може да се преведе по посочената в заявлението б. сметка, както следва: IBAN:***;

BIC:***; „ЦКБ“ АД

Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от