Определение № 4781 от 31.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4781 гр. Варна, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502081 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №25831/16.10.2024г. от „Профи кредит България ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,бл. 53Е,вх. В срещу разпореждане №39718/26.09.2024г., постановено по ч.гр. дело №20243110111581/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№3933/27.08.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. М. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Б., обл. В., ул.

С. № * за сумите: 73.61 лева- договорна лихва от 05.10.2023 год. до 05.06.2024 год., 95.36 лева – лихва за забава от 06.10.2023 год. до 05.06.2024 год.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че договорът за кредит е действителен.

Заповедният съд не разполага с компетентност да се произнася по валидността на договор за потребителски кредит поради нарушение на закона и добрите нрави. Законодателят е предоставил правомощие на заповедния съд да преценява дали вземането се основава на неравноправна клауза. Отделно от това съдът не е извършил задълбочен анализ на съдържанието на договора, като същият не съдържа неравноправни клаузи.

Счита се, че се дължи договорна лихва, годишният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Спазена е разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит по отношение на размера на ГПР.

Неправилно също съдът е отхвърлил заявлението за обезщетението за 1 забава. То е законова последица. Не е налице анатоцизъм, ако върху неплатената договорна лихва е начислено обезщетение за забава.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. М. П. за сумите: 413.42лв., главница по договор за потребителски кредит №40018704996/20.07.2023г., 73.61 лева- договорна лихва от 05.10.2023 год. до 05.06.2024 год., 163.64 лева- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 05.06.2024 год., 245.46 левавъзнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 05.06.2024 год., 30.00 лева- такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 23.10.2023 год., 200.00 лева- такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит, начислени на 05.01.2024 год., 95.36 лева – лихва за забава от 06.10.2023 год. до 05.06.2024 год., 27.71 лева - законна лихва от 05.06.2024 год. до 26.08.2024 год., както и съответната част от разноските.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна, но са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК досежно възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед изложеното, релевираните възражения от частния жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в преценка по същество дали основанието, от което произтичат вземанията противоречи на закона и добрите нрави.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на заявителя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, 2 като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, в частност за правилно посочен ГПР.

В случая съдът констатира, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план.

Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая действията, предвидени в допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит. Следователно следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

Невярното отразяване на ГПР без всички негови компоненти е равнозначно на липса на ГПР.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 3 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10. На основание чл.23 от същия нормативен акт потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед изложеното и това, че нищожните договори не пораждат задължения за плащане по тях /договорни лихви и обезщетение за забава/, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден в тази му част.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №39718/26.09.2024г., постановено по ч.гр. дело №20243110111581/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №3933/27.08.2024г. на „Профи кредит България ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. България 49,бл. 53Е,вх. В за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. М. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.

Б., обл. В., ул. С. № * за сумите: 73.61 лева- договорна лихва от 05.10.2023 год. до 05.06.2024 год., 95.36 лева – лихва за забава от 06.10.2023 год. до 05.06.2024 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4