Определение № 3718 от 23.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3718 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002104775 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба вх. №2958/03.02.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу Решение №1558/02.12.2022г. по в. гр. дело №20213100500015/2021г., по описа на Окръжен съд - Варна, ГО в частта му, с която В. Х. З., Н. З. З. Т. З. З., и Х. З. З., всички от [населено място], [община] са осъдени в шестмесечен срок от влизане в сила на решението да заплатят на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, и в частта, с която М. Н. И. е осъдена да заплати на всеки от съделителите В. Х.

З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. сумата от по 3549,58 лева за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти.

Постъпила е и касационна жалба вх. №6703/15.03.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв.

Б. срещу Решение №1558/02.12.2022г., поправено с решение №168/15.02.2023 година, постановени по в.гр.д. № 20213100500015/2021 г., с която се моли така поправеното решение да бъде отменено в частта, с която М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. сумата от по 3591.77 лева за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти. Счита решението за напълно неправилно и необосновано в тази част; постановено в нарушение на относимите процесуално и материално правни норми и със задължителната практика по прилагането ѝ, както и в противоречие със 1 събраните по делото доказателства. Излага, че са налице предпоставките по чл. 280 от ГПК за допускане на касационен контрол и на отмяна на решението в обжалваната част, тъй като съдът неправилно е изчислил сумата, дължима за уравнение на дяловете. Твърди, че след процедурата по чл. 201 от ЗУТ са новообразувани УПИ ХП-540 с площ от 1388 кв. м. и УПИ XIII-540 с площ от 400 кв. м., а другите квадрати са останали извън регулация. Пазарните оценки на процесните недвижими имоти са изготвени съответно за 1388 кв. м. и за 400 кв. м., а пазарната стойност на целия имот/правилно посочена в решението/е общо 83 246 лева (62 388 лева пазарната стойност на УПИ XII-540 с площ от 1388 кв. м. + 20 858 лева пазарната стойност на УПИ XIII-540 с площ от 400 кв. м.), което означава, че се дължи по 46,55 лева на кв. м. Доколкото М. И. е получила в дял имот, който превишава с 9 311,63 лева стойността на нейния дял, то тя следва да заплати по 2 327,90 лева за всеки от ищците.

Счита решението в обжалваната част за очевидно неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като при неговото постановяване съдът не се е съобразил с изискването на закона и съдебната практика, а именно: „да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора“ съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526.2915 г. на ВКС, III ГО. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани със твърденията им:

Решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. ВКС IV ГО; Решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. ВКС, IV ГО; Решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г.

ВКС, IV ГО; Решение № 548/06.12,2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III ГО. Счита, че като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на решението. Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание неточно прилагане на материалния закон, което е довело до постановяване на едно очевидно неправилно решение - касационни основания, визирани в чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.

280, ал.1, т.3 на ал. 2, пр. последно от ГПК.

Постъпила е и касационна жалба №15705/22.06.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу решение №576/16.05.2023 година, по в.гр.д. № 20213100500015/2021г., по описа на ВОС, с което молбата ѝ с вх. № 6372/13.03.2023 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №168/15.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 15/2021г., по описа на ВОС е оставена без уважение. Доколкото достигнатия от съда правен резултат, е напълно неправилен и необоснован, като изведен в нарушение на относимите процесуални и материално правни норми, задължителните указания на ВС и ВКС по приложението им и в сериозно противоречие с доказателствата по делото, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като касационната инстанция се произнесе по същество за определяне на действителните суми за уравнение на дяловете на страните, съобразно притежаваните от тях идеални части. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Твърди, че съгласно влязлото в законна сила Решение № 688 от 12.02.2015г., постановено по гр. д. №11889/2014 2 г., по описа на РС - Варна, М. И. притежава 200/2565 ид. части от процесния недвижим имот и следва да заплати останалите 200 кв. м. Общата пазарна стойност на имотите, съобразно приетото заключение е 83 246 лева или по 46,55 лева на кв. м. За останалите 200 кв. м. М. И. следва да заплати сумата от 9 311,63 лева или по 2 327,90 лева за всеки от ищците. Счита, че съдът се е произнесъл с един очевидно неправилен съдебен акт и по съществени материално и процесуални-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и, че разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК, като формулира три въпроса във връзка с приложението на чл. 201 от ЗУТ.

Чрез депозираните писмени отговори, ответниците молят жалбите да бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липсата на правен интерес. В условията на евентуалност – да не бъдат допускани до касационно обжалване поради липса на предпоставките за това; в условие на евентуалност- да бъдат оставени без уважение като неоснователни, тъй като съдът не е допуснал твърдяните нарушения на материални и процесуалния закон, нито на задължителната практика по прилагането им.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №1558/02.12.2022г., постановено по в. [населено място] №20213100500015/2021 по описа на ВОС, частично е отменено Решение №3736/06.08.2020г., постановено по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна, като въззивният съд е поставил в общ дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. допуснатия до делба недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., находяща се в северозападната част на УПИ I 367 в кв.48 по плана на [населено място], с пазарна цена 11 916 лева, като е осъдил всеки от В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, ведно със законната лихва върху присъденото уравнение, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата; РАЗПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 353 от ГПК, новообразуваните от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м. два дяла – два новообразувани след проведена процедура по чл. 201 ЗУТ урегулирани поземлени имота, като е ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. недвижим имот, представляващ новообразуван УПИ XII-540, кв. 48 по плана на [населено място], общ. А., с площ от 1388 кв.м. с пазарна стойност на този дял – УПИ XII-540 в размер на 62 388 лева; ПОСТАВИЛ е В ДЯЛ на М. Н. И. новообразуван УПИ XIII-540, кв.48 по плана на [населено място], общ. А., с площ от 400 кв.м., и с пазарна стойност на този дял – УПИ XIII-540 е в размер на 20 858 лева, като е осъдил М. Н. И. да ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З., за уравнение на дяловете им от разпределените с настоящото въззивно решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 сумата от по 3549,58 лева; обжалваното решение е потвърдено в останалата част, като страните са 3 осъдени да запалят разноски.

По молба на М. И., съдът е постановил решение №168/15.02.2023 г., с което е ДОПУСНАЛ на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1558/02.12.2022г., постановено по в. гр. дело № 15/2021г. по описа на ВОС досежно сумите за уравнение на дяловете както следва: 1.всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х.

З. З. е осъден в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 1 489,50 лв.; 2. М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите за уравнение на дяловете им от разпределените с настоящото въззивно решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 урегулирани поземлени имоти, сумата от по 3591,77 лв.

С решение 576/16.05.2023г., съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6372/13.03.2023 г. от М. Н. И., чрез адв. Бр. Б. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №168/15.02.2023 г., постановеното по в. гр. дело № 15/2021г. по описа на ВОС относно сумите, присъдени за уравнение на дяловете, след като е съобразил, че не следва да се извършва ново преизчисляване на сумата, която молителката следва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им, доколкото твърдяната в молбата грешка в пресмятането е вече отстранена от съда и то именно с решение Решение №168/15.02.2023 г./което е неразделна част от Решение № 1558/02.12.2022г./, спрямо което е подадена и настоящата молба по чл. 247 от ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че след подаването на първата касационна жалба №2958/03.02.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу Решение № 1558/02.12.2022 година, по в.гр.д. № 20213100500015/2021 г., по описа на Окръжен съд - Варна, Гражданско отделение в частта му, с която В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З., всички от [населено място], [община] са осъдени в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, и в частта, с която М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти, сумата от по 3549,58 лева, въззивният съд е постановил две решения по реда на чл. 247 ГПК, с които тезата на касатора по отношение на дължимото уравнение на дяловете е частично споделена. Касаторът обаче, чрез подаване на последващите касационни жалби продължава да поддържа тезата си изцяло. Поради това, Върховният касационен съд следва да извърши преценка досежно наличието на поддържаните основания за допускане на касационно основание и по трите жалби, като поради съвпадане на поставените въпроси, се произнася общо при отчитане на обстоятелството, че основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след влизането им в сила, ще образуват едно цяло.