Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2217/2024
Вид
Решение № 44
Подписан
15.01.2025
В сила
15.01.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.15, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, ал.1, т.1 и т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.127б · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502217 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 77505/30.09.2024г., подадена К. Ч.

И., гражданка на Б., ЛНЧ **********, срещу решение № 3287/19.09.2024г., постановено по гр.д. № 9271/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частта, с която на И. Т. И., ЕГН ********** е наложена само мярка за защита да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. Ч. И., ЛНЧ **********, но не и поисканите от молителката мерки, с които И. Т. И., ЕГН ********** да бъде отстранен от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в гр.

Варна, м. ***, да му бъде забранено да приближава молителката и местоработата й на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, както и да му бъде забранено да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага се, че на проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, не е следвало да бъде даван ход, тъй като молителката е била нередовно призована. Сочи се, че макар и молителката да е уведомила съда, че е 1 упълномощила нов адвокат, на последния не са връчени съдебни книжа по делото. Единственото призоваване на молителката било по телефон чрез предходния й процесуален представител, при това без да са налице условията за такова призоваване. Изпратената призовка до новия й процесуален представител – адв. П. Н., била върната в цялост, с отразяване, че адвокатът е в отпуск. Сочи се още, че отговорът на ответника не е връчен на молителката.

Излага се, че с оглед нередовното призоваване молителката не е имала възможност да бъде изслушана, да направи уточнения и разяснения и е била лишена от възможността да упражни своите процесуални права и правото си на защита. Въззивникът счита наложената мярка за защита за необосновано занижена. Не споделя извода на съда, че ответника е преосмислил поведението си в двумесечния срок от издаването на заповед за незабавна защита. Сочи, че ответникът междувременно е инициирал ново производство срещу молителката по чл.127б от СК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, а в условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което да се уважи молбата за налагане на мерки за защита по отношение на К. Ч. И. в цялост, включително като се наложат и поисканите мерки за отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище, забрана да приближава молителката и местоработата й на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, както и да забрана да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение /отговор/ срещу въззивната жалба от въззиваемия И. Т. И., ЕГН **********, с което жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Излага се, че жалбата е подадена извън срока по чл.17 от ЗЗДН. Счита, че молителката е била редовно призована за съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване както по телефон, така и чрез упълномощения от нея особен процесуален представител. Подчертава, че в производството по ЗЗДН няма размяна на книжа. Сочи, че налагането на допълнителни мерки се явява твърде крайно с оглед характера и интензитета на деянието. По отношение на искането за отстраняване от жилището, се излага, че същото е напуснато от молителката и детето, като ключовете са предадени на ответника в кантората на адвокат Н..

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

2

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на К. Ч. И., гражданка на Б., ЛНЧ ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Л. И. срещу И. Т. И., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителката има сключен граждански брак с ответника, като имат общо дете Л. И., родена на *** г.

Молителката излага, че откакто живеят в България от 2019 г., тя плаща всички сметки, задълженията на ответника за негови кредитни карти, а в последните 6 месеца и наема на неговата спортна зала. Сочи, че не й остават почти никакви пари, а детето й страда от аутизъм. Твърди, че ответникът я е заплашвал няколко пъти, че ще се разведе с нея, но не го правил, а само искал пари.

Молителката излага, че на 08.07.2024 г. около 10,30 часа ответникът дошъл в студиото, в което тя работи на адрес гр. Варна, ул. „Б.о.“ № *** и й отнел документите за работа – разрешително за масажист, защото не му давала пари и за да не може да работи легално, като крещял пред нейни клиенти и бил много агресивен. На 22.07.2024 г. в домът им на адрес гр. Варна, м. ***, в присъствието на детето, ответникът отново крещял на молителката да му дава пари. Молителката заявява, че изпитва страх от съпруга си, тъй като преди година осъществил върху нея насилие, като я душил, от което почти припаднала. Тогава не подала жалба, за което съжалявала. Сочи, че ответникът е майстор по бойни изкуства, борба, бразилско „жиу жицу“ и освен това е много агресивен. Опасява се, че след като е взела решение да се раздели с него и да не му дава повече пари, той може да прояви и физическа агресия спрямо нея.

В съдебно заседание от процесуалният представител на ответника е представен и писмен отговор на молбата, в който се оспорват наведените от молителката твърдения. Сочи се, че почти през цялото време на съвместното съжителство на страните молителката е нямала право да работи и не е работила или ако е работила, не е имала сериозни доходи, така че е нямало как да издържа семейството. Твърди се, че ответникът е изтеглил кредит и е създал условия за нормален живот в дома им, а молителката има конфликтно и негативно отношение към него, както и безотговорно поведение като майка и личност. Не разбирала сложностите на аутизма, редовно употребявала алкохол и пренебрегвала задълженията си. Излага се, че ответникът е поел поголямата част от грижите за детето. Навежда се довод, че на 08.07.2024 г., 3 влязъл заедно с молителката в студиото, което все още не било отворено, за да вземе разрешителното за работа с касовия апарат, нямало клиенти, а след това продължил с детето към залата, където в 10,00 часа имал тренировка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак К.

Ч. И. и И. Т. И. са сключили граждански брак на 14.06.2019г. в гр. Варна. Не е спорно, че страните имат общо дете - Л. И., родена на ***г. в Б..

От представено разрешение за пребиваване № 701317696 се установява, че молителката К. Ч. И. има издадено разрешение за пребиваване като член на семейство на български гражданин, издадено на 28.02.2024г. и валидно ди 22.02.2025г.

В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе, по отношение на актовете на домашно насилие от 08.07.2024 г. и 22.07.2024 г.

От представено извлечение от електронния портал на НАП за електронни услуги се установява, че молителката е полагала труд по срочни трудови договори в периода 03.02.2022 г. – 01.07.2024 г. като масажист при „МФКР“ ЕООД. Съгласно служебно извършена справка от Търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е ответникът, чиято основна търговска дейност е в областта на спорта.

Приет по делото е договор за абонаментно сервизно обслужване на фискални устройства от 10.05.2022 г., сключен между „ЕМСИ Сервиз“ ООД и „МФКР“ ЕООД, съгласно който „ЕМСИ Сервиз“ ООД е поело задължение за извършване на техническо обслужване на фискално устройство на обект „Шиацу И.“, гр. Варна, ул. „Б.о.“ № 13 за срок до 10.05.2023 г. Представено е и заявление от 10.05.2022 г., подадено от ответника като управител на „МФКР“ ЕООД за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискалното устройство за студиото, в което молителката извършва дейност като масажист.

Ангажирани по делото са гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Д.Д.. Съгласно показанията му на 08.07.2024 г. около 9,30 часа св. Д. бил на терасата на дома на майка си в гр.

Варна, ул. „Б.о.“ № 18, ет. 5, ап. 12, от която се виждало студиото, в което работи молителката. Както обикновено, молителката и ответникът пристигнали пред студиото около 9,30 часа, молителката излязла от автомобила, вдигнала ролетната щора и влязла в студиото. След нея в студиото влязъл ответникът и след няколко секунди излязъл, държейки някакъв документ, който бил поставен в джоб или бил ламиниран, тъй като имало отблясъци по документа. Обичайно ответникът се обаждал на свидетеля, но в този случай много бързал и само му махнал с ръка и заминал.

Свидетелят видял, че в колата на задната седалка е дъщерята на страните Л..

4

Св. Д. сочи, че не е чул спор между спор между страните като са слизали от колата, а от терасата всичко се чувало. Заявява, че е бил на там 5-10 минути и след това влязъл вътре в жилището при майка си. Пояснява, че познава ответника отдавна, а молителката от 2016 г. - 2017 г., а през 2019 г. заедно с годеницата му им станали кръстници. Св. Д. излага, че е много изненадан от това, което се случва, тъй като не е чувал за никакви проблеми между тях.

Допълва, че ответникът е треньор по бойни изкуства и не може да каже кога ходи на работа, но твърди, че той е поел отговорността за детето докато молителката работи в студиото. Не знае дали ответникът взима дъщеря си на тренировки, но иначе си стои вкъщи с детето и го гледа почти еднолично.

Съпрузите не са му споделяли за финансови проблеми, въпреки че били много близки.

Пред първоинстанционния съд е изслушан ответника, който заявява, че на 08.07.2024 г. между него и молителката не се случил спор, като вътре в студиото е прекарал не повече от пет секунди. Описва, че молителката отворила с дистанционно решетките на студиото, влязла вътре и започнала да си подготвя нещата, а той излязъл от автомобила, влязъл в салона и взел от стената окаченото удостоверение за касов апарат, казал й „Довиждане“ и излязъл. Твърди, че е казвал на молителката, че е изтекла „годността за договора за поддръжка“ и трябва да се поднови, но тя го игнорирала и не желаела да му даде касовия апарат, като продължавала да го използва, въпреки че е непригоден. Счетоводител също й обяснил, но тя не искала да му го даде. Относно датата 22.07.2024 г. ответникът няма никакви спомени между тях да се е случвало нещо. Отрича да е употребявал насилие спрямо нея.