Решение № 666 от 09.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110103793 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И., в която се излагат твърдения, че на 04.12.2019г. между страните е сключен договор за заем като ищецът предал на ответника сумата от 6000 евро, която последният се задължил да върне в срок до 04.01.2020г. Изтъква се, че заемателят изпълнил частично задължението си като върнал 5000 евро, а разликата до 6000 евро останала непогасена. Ищецът твърди, че за вземането от 1000 евро е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. С оглед изложеното отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция като излага твърдения, че е погасил задължението си по договора чрез плащане по банкова сметка на заемодателя. С оглед на това, отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се оспорва, че на 04.12.2019г. са сключили договор за заем, съгласно който ищецът се задължил да предаде на ответника сумата от 6000 евро, а последният се задължил да я върне в срок до един месец от предаването й. В договора е уговорено предаването на сумата да се извърши в двудневен срок по банкова сметка на заемателя в ***, 1 а връщането й да се извърши по банкова сметка на заемодателя, данните за която са предоставени на Г. Л. на 15.01.2020г. чрез комуникация през Интернет с Д. И.. След възникване на правоотношението ищецът наредил банков превод за 6000 евро от сметката си в *** по посочената от ответника банкова сметка в България. На 11.04.2019г. притежаваният от Д. И. лек автомобил *** е регистриран в България като собственост на трето лице във връзка с представена декларация и договор за продажбата му, а на 13.12.2019г. първоначалният собственик извършил дерегистрация на превозното средство пред компетентните органи в ***. В уговорения срок последвало неизпълнение от ответника, който на 21.01.2020г. наредил валутен превод на 3000 евро по банковата сметка на ищеца в ***. В проведената чат комуникация Д. И. поискала от Г. Л. да върне разликата от 3000 евро, а последният изтъкнал технически проблем в банката като причина за забавянето. На 03.03.2020г. ищецът изискал информация от ответника за автомобила си, който обещал да преведе парите, които ще получи от трето лице. Във връзка с това Д. И. му предоставила данни за разплащателната си сметка в лева в ***. На 30.04.2020г. след поредно забавяне Г. Л. внесъл на каса по разплащателната сметка на ищеца сумата от 3000 лв., а на 13.08.2020г. и 18.08.2020г. наредил два валутни превода по 1000 евро по банковата му сметка в ***. На 19.08.2020г. Д. И. потвърдила извършването на валутните преводи като изискала връщане на дължимата по заема разлика от 1000 евро. Ответникът обещал да върне сумата в началото на следващата седмица, след което прекратил комуникацията си с ищеца. На 17.09.20204г. за непогасеното вземане по договора за заем е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е предал на ответника 6000 евро. Изпълнението на задължението на заемодателя е породило насрещно задължение за заемателя, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата в уговорения срок, за изпълнението на което липсват доказателства, като на 07.01.2020г. последният е изпаднал в забава. Впоследствие са извършени валутни преводи от длъжника на обща стойност от 5000 евро, с които частично е погасено задължението към кредитора като спорът между страните е свързан с погасителният ефект на касовия превод за сумата от 3000 лв. От съвкупния анализ на датите и вида на банковите преводи, сметките по които са извършени, липсата на уговорка за лихва в договора, моментите на дерегистрация на процесния автомобил в чужбина и регистрацията му в България както и комуникацията между страните осъществена през Интернет с оглед близките и доверителни отношения, се достига до извод, че плащането по разплащателната сметка на Д. И. не е свързано със заемното правоотношение, а с отчет на Г. Л. към нея за получени суми от трето лице във връзка с продажба на превозното й средство. Поради изложеното претендираната от ищеца сума от 1000 евро по договора за заем е дължима като искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд е основателен и следва да 2 бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 539,12 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение както и 389,12 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Г. С. Л. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, че дължи на Д. И. И. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, сумата от 1000 евро /хиляда евро/ - главница, представляваща непогасена част от задължение по Договор за паричен заем от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда Г. С. Л. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, да заплати на Д. И. И. с ЕГН:

********** от ***, *** ***, сумата от 539,12 лв. /петстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 389,12 лв. /триста осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3