Акт от 18.12.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер:98 18.12.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА

РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов

КАН дело № 105 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. С. И., с постоянен адрес ****, срещу

Решение №342 от 01.09.2020 год., постановено по АНД № 382/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 20-1873-000095 от

05.06.2020 г. на началник сектор към ОД МВР Разград, с което на жалбоподателят са наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ две административни наказания - глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от същия закон. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретно се сочи, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като се излагат подробни доводи в тази насока. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на районния съд, както и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не заявява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Доколкото необосноваността на въззивното решение не е посочена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН, съдът не може да се произнесе по така наведеното касационно основание.

За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на Постановление на Районна прокуратура – гр. Разград от 21.05.2020г. за отказ да се образува наказателно производство, като е прието, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. В НП от фактическа страна е посочено, че на 22.03.2020 г. около 12,50 часа, към КПП №6 в посока от гр. Разград към път I 2 се движел автомобил марка „Тойота“, модел РАВ 4 с табели с регистрационни номера ********.

Водачът на автомобила не спрял, а преминал покрай поставения в пътното платно знак В2, поради което полицейският служител И. П. му посочил с ръка мястото за спиране. Водачът само намалил скоростта на автомобила и без да спира продължил движението си в посока към изхода на гр. Разград. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Районният съд е разпитал като свидетел полицейския служител И. П., който потвърдил изложените в НП обстоятелства. Същият заявил, че сам подал на жалбоподателя сигнал за спиране с ръка, но автомобилът на жалбоподателя продължил движението си към изхода на гр. Разград. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят го е видял и съдът приел този факт за несъмнен, тъй като жалбоподателят намалил при подадения сигнал за спиране , а е имало и поставен знак, но не спрял, а продължил движението си с автомобила и се отдалечил.

Свидетелят видял много добре водача на автомобила и това бил именно жалбоподателят. Съдът кредитирал показанията на св. П. като добросъвестни и приел за доказани обстоятелствата отразени в НП. Приложено е постановление на Районна прокуратура Разград за отказ за образуване на наказателно производство, на чиято основа е издадено процесното НП.

При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че НП е законосъобразно - не страда от процесуални пороци. С оглед установените фактически данни съдът счел, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При подаден сигнал от полицейски служител да спре на посочено място, той е продължил движението си и се отдалечил. Затова съдът намерил, че жалбоподателят действително е нарушил чл.103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съдът е приел, че наложените по вид и размер наказания съответстват на тежестта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено - установен контрол на движението във връзка с разрастваща се епидемия към него момент.

Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема.

Не е нарушил правото на защита на нарушителя в съдебното производство, поради което твърдението на жалбоподателя, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и недоказано.

Кога процесуалните нарушения са съществени е посочено в чл. 348, ал. 3 от НПК, но касационната инстанция не намира такива да са допуснати във въззивното производство.

Съдът не споделя твърдението на касатора, че липсват доказателства да е възприел сигнала на полицейския служител да спре на посоченото му място, поради което не е осъществил състава на нарушението от субективна страна. Както правилно е посочил районният съд касаторът е преминал с автомобила си през нарочно изграден Контролен пропускателен пункт, във връзка с обявените мерки за ограничаване на епидемията от болестта

COVID– 19, който е бил ясно сигнализиран в т.ч. и с пътен знак В2. Именно за това му е бил подаден знак за спиране от полицейския служител и той е намалил скоростта, но в последствие е продължил движението си. Тези обстоятелства са потвърждават по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства. Следва да се има предвид, че в жалбата си до районния съд касаторът изрично посочва, че полицейските служители са му подали сигнал да спре, но според него той не бил по установения от ЗДвП ред и че според него неспирането на подадения сигнал било по-скоро правилно предвид безопасността на лицата в автомобила. Следователно той е възприел сигнала на полицейския служител като сигнал да спре, но вместо да спре плавно на посоченото от служителя място, той само е намалил скоростта и продължил движението си.

Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че не е доказано да е извършил нарушението, за което е наказан е неоснователно и недоказано.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 342 от 01.09.2020 год., постановено по АНД № 382/2020 год. по описа на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/