Определение № 38 от 15.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Враца, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Г. – пълномощник на Я. Д. Й. против Определение № 2005/14.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 4130/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е оставена без разглеждане искова молба № 17747/31.12.2024 г. като недопустима и производството е прекратено.

С посоченото определение съдът е изложил мотиви от фактическа страна, че ищцата е извършвала реална преподавателска дейност като ръководител на танцов състав към ТМЕТ/ПТГ „Н. Й. Вапцаров“ – Враца през заявения период, но същевременно трудът е бил отчетен и признат като стаж при други осигурители, а писмените данни в училището са частично липсващи. Съставът изрично е посочил, че от удостоверение на ПТГ „Н. Й. Вапцаров“ – Враца се установява, че училището не съхранява ведомости за заплати и други книжа за периода 1975–1988 г., с изключение на 1989 г., което покривало предпоставката по чл. 5 ЗУТОССР за липса/унищожаване на документи. От правна страна съдът приема, че макар положеният труд да отговаря по съдържание на учителски и да следва да се зачете като такъв, предявеният иск е процесуално недопустим и подлежи на оставяне без разглеждане, а делото - на прекратяване. Съдът анализира действащите тогава Закон за народната просвета и Указ № 330 за народната просвета и приема, че пионерските домове и извънкласните форми (вкл. художествени колективи) са част от системата на народната просвета, а завършилите учителски/полувисши институти имат права на учители в съответните степени на образование. Въз основа на това съдът прави материалноправен извод, че трудът на ищцата като ръководител на танцов състав в училището по своя характер следва да бъде третиран като учителски труд и да се зачете като такъв със съответната категория.

Накрая излага, че исковата молба е недопустима, защото НОИ вече е признал осигурителен стаж на ищцата от трета категория труд за целия процесен период при други осигурители, както и че по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК не може да се 1 установява различна категория труд или характер на труда, които обстоятелства подлежат на преценка в административно производство, образувано с обжалване по реда на КСО.

С частна жалба № 19287/26.11.2025 г. се моли определението да бъде отменено, а делото да се върне на районен съд за разглеждане. Основното оплакване е, че мотивите на съда не отговарят на фактическите твърдения на ищеца, както и на събраните доказателства. Твърди се, че ищцата не оспорвала посоченото в трудовата й книжка трудово правоотношение, чиито характер съдът е изследвал, а се домогвала да докаже наличието на друго трудово правоотношение, което е съществувало реално и едновременно с това, което й е признато от НОИ.

Излага, че правоотношението на ищеца с техникума е трудно да се подведе под конкретна правна норма заради различния правов ред в държавата ни и различната нормативна уредба в процесния период, но това не следвало да се отчита във вреда на ищеца. Подчертава, че не са навеждани твърдения за установяване на друга категория труд. Позовава се на практика на ВКС относно производствата по специалния закон ЗУТОССР и предпоставките при тези производства, както и на практика на ВКС относно самостоятелната процесуална допустимост на производства за установяване съществуване на трудово правоотношение. Моли да се постанови съдебен акт, с който делото да се върне на друг състав на районния съд.

Постъпил е отговор-становище вх. № 20126/08.12.2025 г. от Професионална техническа гимназия „Н.Й.Вапцаров“ – гр. Враца, с който се моли определението да се потвърди като правилно, тъй като фактите относно характера на полагания труд подлежали на установяване в административно производство по обжалване по реда на КСО.

Постъпил е и отговор- становище вх. № 20275/09.12.2025 г. от НОИ – ТП – Враца, с което се излагат доводи за неоснователност на частната жалба, тъй като осигурителният стаж от трета категория бил зачетен на жалбоподателката за целия период при осигурители Окръжен пионерски дом гр. Враца и Читалище с.

Мраморен. Намира, че трудовият стаж от 7 месеца и 15 дни в Механотехникум „Н.Й.Вапцаров“ не можел да бъде зачетен предвид разпоредбата на чл. 38 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като за този период осигурителен стаж вече бил зачетен, макар и при друг осигурител. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт, а по същество - основателна, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съдът подкрепя правните изводи на Районния съд в принципно отношение, но намира, че в случая те не съответстват на материалите по делото и поради неправилно и избирателно позоваване на объркано представените от ищеца фактически твърдения, се е стигнало до незаконосъобразно прекратяване на производството.

Производството е образувано по искова молба вх. № 17747/31.12.2024 г., в която според настоящия състав е налице противоречие в петитума, за чието отстраняване съдът е следвало да даде указания и едва след това да пристъпи към 2 изготвяне на доклад по делото с правна квалификация на исковата претенция и произнасяне по допустимост и основателност.

Противоречието е между фактическите твърдения в обстоятелствената част и петитума от една страна, както и в самия петитум на исковата молба и се изразява в това, че в обстоятелствената част се излагат фактически и правни твърдения, които навеждат на извод за предявен установителен иск по чл. 124 КТ за факта за наличие на трудово правоотношение с Механотехникум „Н.Й.Вапцаров“, но в петитума са изложени твърдения за иск по специалния закон ЗУТОССР. Поконкретно – в обстоятелствената част са изложени фактически твърдения относно полагания труд в ПТГ „Н.Й.Вапцаров“ – Враца – работно време, длъжността „***“, функциите на тази длъжност, отчетността, определянето на възнаграждението на ежегодна база. Набляга се на „учителския характер“ на правоотношението. От друга страна, накрая се излагат съображения за това, че неправилно този положен труд не бил зачетен като трудов стаж. Петитумът сам по себе си също е противоречив, като от една страна се иска да се признае за установено, че за периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г. Я. Д. Й. е била в трудово правоотношение с ПТГ „Н.Й.Вапцаров“ – Враца, но също се иска това време да бъде признато за трудов и осигурителен стаж на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Вярно е, че съдът е служебно задължен да посочи кое е приложимото право независимо от посочената от ищеца правна квалификация, както и че установяването на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се извършва само по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж, а ако ищецът не заявява друг правен интерес извън упражняването на осигурителни права, то иск като в настоящия случая е при всички положения такъв за установяване на трудов стаж по специалния закон (Решение № 188 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2020 г., IV г. о).

Също така обаче, в определени хипотези допустим е и общ иск по чл. 124 ГПК за установяване съществуването на трудово правоотношение, когато ищецът има правен интерес от това – например ако наличието на трудово правоотношение следва да се установи, за да обуслови други права.

За да може да се извърши преценка за допустимостта на иска, следва на първо място той правилно да бъде квалифициран съобразно фактическите твърдения на ищеца.

В този смисъл е Решение № 60265 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2021 г., III г. о – „…налице е действаща позитивно-правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред – ЗУТОССР, съгласно която е уредено съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ … цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване и на иск относно съществуването на трудово правоотношение. При тези обстоятелства и с оглед твърденията, изложени в исковата молба, при извод за нередовност на същата и неяснота на коя от двете законово регламентирани възможности за защита на правата си се позовава 3 ищцата в конкретната хипотеза… следва първо да остави исковата молба без движение с указания … за уточнение предмета на предявения трудов спор – дали се касае за иск относно съществуване на трудово правоотношение по чл. 357 КТ за посочения период или за такъв за установяване на трудов и/или осигурителен стаж… При новото гледане следва да се извършат необходимите съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовност на исковата молба и уточняване на предявения иск съобразно посоченото по-горе - след което да се постанови и съответен съдебен акт – в това число, при надлежно уточнение на предмет и страни, по съществото на спора.“ В случая от всичко изложено в исковата молба не може да се направи категоричен извод каква е волята на ищеца и тази неяснота следва да се отстрани.

В случай, че ищецът иска да предяви общ иск за установяване на факта на налично трудово правоотношение с конкретния ответник - техникума, то следва да изложи факти относно правния си интерес за това – точно и ясно да заяви на съда защо й е необходимо това да се установи отделно от самия стаж.

Ако пък иска от съда да установи трудовия и осигурителния й стаж за времето от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г., да представи доказателства по чл. 5 ЗУТОССР – удостоверение от работодателя, че документите в тази връзка са загубени или унищожени (ал. 1 от този член) или че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, книжата са иззети и има удостоверение от НОИ, че липсват архивни данни за претендирания стаж (ал. 2). В случая липсва категорично удостоверение от работодател или НОИ по смисъла на чл. 5 от ЗУТОССР, от което да е видно, че книжата не съществуват.

Първостепенният съд правилно е посочил, че категорията труд като цяло не подлежи на установяване или промяна по гражданскоправен ред, но основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че такова искане не се извежда от исковата молба. Провеждането на съдебно дирене по конкретна правна квалификация, последвано от имплицитното приемане от съда, че ищецът всъщност иска нещо друго (промяна в категорията на труда) е още едно доказателство в подкрепа на това, че е налице нередовност в исковата молба, дала повод за двуинстанционни предположения какво иска ищецът от съда. Мотивите на съда относно признанието на стаж при осигурители Окръжен пионерски дом и Читалище с. Мраморен също не са задоволителни, доколкото ищецът не е насочил претенцията си срещу тях.

С оглед всичко изложено исковата молба следва да се остави без движение, а на ищеца да се дадат указания да отстрани противоречието в реквизита от исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като точно и ясно изложи на съда какво иска:

– дали иска да се признае за установено, че е бил в трудово правоотношение с конкретния работодател ПТГ „Н.Й.Вапцаров“, в който случай да изложи конкретни твърдения за правния интерес от този иск и самостоятелното установяване на това обстоятелство, отделно от установяването му като трудов и осигурителен стаж.

– дали иска установяването на трудов и/или осигурителен стаж за посочения период, в който случай да му се дадат указания да представи доказателства за наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗУТОССР;

4

– или иска нещо друго.

След евентуалното отстраняване на нередовностите първостепенният съд следва отново да направи преценка за правната квалификация на иска , съответно да направи нова преценка за допустимост на предявения иск и да се постанови съответния акт.