Решение № 336 от 17.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АНА Д. И.А като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500607 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 404/25.03.2026 г., постановено по гр. дело № 1558/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен е признато за установено, на основание чл.

415 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПк, че ответникът И. Т. И., ЕГН**********, дължи на дружеството - ищец ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, с ЕИК 207193372, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***А, сумата от 394,59 лева - главница, съставляваща дължими суми по договор за услуга, за периода м. февруари 2022 до м. ноември 2024г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 11.11.2024 г., до окончателното й плащане.

Осъден е на основание чл. 78 от ГПК И. Т. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: гр. П, обл. П, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, с ЕИК 207193372, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***А, направените разноски по делото в общ размер на сумата от 475,50 евро.

1

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от И. Т. И. – ответник в първоинстанционното производство чрез адв. К. Я. от ПлАК – процесуален представител по чл.47 ал.6 от ГПК, в която се изразява становище, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, в т.ч. за дължимо обсъждане на доводи, възражения и доказателства, вкл. и очевидно неправилно и очевидно необосновано - липса на каквито и да е фактически и правни констатации в мотивите. Същевременно постановеното решение е в несъответствие с правната и фактическа обстановка.

Въззивникът твърди, че в атакуваното решение липсва каквото и да е и изложение по доказателствата, липсва каквото и да е обсъждане и на доказателствата по делото, липсва и обсъждане и доводите и възраженията му.

В решението не са изложени никакви фактически констатации по предмета на спора, нито са отчетени събраните доказателства. Съдът лаконично е заключил че установителният иск следва да бъде уважен, като се признае съществуването на вземане на ищеца към ответника, като не е изпълнил своето задължение да подведе спора под относимата материалноправна норма. ПлРС съвсем еднозначно е приел, че процесното право се претендира на договорно основание - чл.79 ЗЗД, без изобщо да съобрази дали за част от вземането не е налице правната квалификация на извъндоговорно основание.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е отчел въпроса, че с исковата молба са претендирани и чужди вземания /чужди права/, които не е следвало да признава, тъй като това са вземания на друго лице, което не е ищец производството. Посочва, че с отговора на исковата молба е оспорил правото на ищеца „Домоуправител Плевен” ЕООД да претендира вземания, чиито носител е трето лице - "НМГ Консулт" ЕООД, тъй като императивната разпоредбата на чл.26 ал.2 от ГПК постановява, че освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

В случая, ищцовото дружество е заявило в една част от иска си вземания, за които носител е "НМГ Консулт" ЕООД, а не самият ищец.

Въззивникът твърди, че всяка една отделна претенция за периода от месец февруари 2022 до края на месец февруари 2023 г. е изцяло неоснователна, тъй като за този период е действал договор, сключен между 2

Етажната собственост и "НМГ Консулт" ЕООД и тъй като липсва каквото и да е правоприемство, то новият Изпълнител "Домоуправител Плевен" ЕООД няма материалноправна, а и процесуалноправна легитимация да претендира вземания за предходния изпълнител, поради което в тази част вземанията на ищеца за този период – от месец февруари 2022 г. до края на месец февруари 2023 г. следва да се отхвърлят.

Въззивникът твърди, че решението на ПлРС е очевидно неправилно, тъй като в него липсват каквито и да е мотиви. Решението е неправилно, предвид допуснатото от съда процесуално нарушение на задължението да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните, с оглед нормите на чл.235 ал.2 и чл.12 ГПК, да изведе фактически и правни изводи и съответно, да субсумира фактите под съответната правна норма. Съдът не е обсъдил нито писмените доказателства, нито е отчел, че ищецът, въпреки възложената в негова тежест експертиза, не е внесъл разноските за нея и именно невнасянето на разноските е обстоятелство, което изключва презумптивно, че ищецът се справил с тежестта на доказване на правата си, а ПлРС изобщо не е анализирал и обсъдил доводите на ответника, което е довело и до липса на мотиви. Въззивникът твърди, че ищецът "Домоуправител Плевен" ЕООД не е носител на вземанията и за следващия период - от 01.03.2023 г, поради това че същият не е страна по материалното правоотношение.

С оглед оспорване на претендираните от ищеца вземания по договор за управление, въззивникът оспорва редовността на иска, неговата основателност и размер. С оглед липсата на каквато и да е конкретизация от страна на ищеца досежно основанието и размера за формиране на отделните претенции, въззивникът оспорва ликвидността и изискуемостта на вземанията. Заявява, че оспорва удостоверителни факти по фактурите, разходните касови ордери, справки, в т.ч. и таблици, касаещи възможни обстоятелства за доставяне на стоки и услуги, за извършване на услуги, вкл. и факти за заплащането на стоки и услуги към трети лица. Твърди, че в исковата молба е възпроизведено в преразказ какво е договорено по договорите за възлагане на услуги, но не е обосновано, не само как се формират вземанията по кои конкретни факти и обстоятелства, но и от какво произтичат претендираните вземания по отделните им основания за претенцията и по размера им на определяне. Предвид това, въззивникът счита исковата молба за 3 нередовна, като посочва, че в нея няма каквото и да е изложение на фактите за формиране задълженията, в каква част и за какъв период, а освен това е нередовен и петитума на иска. Твърди, че приложените към исковата молба фактури, справки, РКО и др. не съставляват документи, установяващи основанието и размера на задълженията на ответника. В конкретния случай, представените от ищеца документи, в които са конкретизирани цифрови задълженията на ответника, посочени по размер са множество на брой фактури, разходни касови ордери и пр., за които въззивникът възразява, че удостоверяват релевантни за спора факти, като посочва, че се касае за частни свидетелстващи документи, съставени от трети лица или от ищцовото дружество.

Въззивникът твърди, че съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред, или с решение на общото събрание. В чл. 11. ал. 1. т. 5 и т. 7 ЗУЕС е предвидена компетентност на ОС по отношение определяне размера на паричните вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата и тези за фонд ремонт. Посочва, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗУЕС не се заплаща разходите за управление и поддържане на общите части собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а съгласно ал. 3 ЗУЕС, дава правомощия на ОС да освободи на 50 на сто от задължението за плащане на разходите за управление и поддържане на общите части етажен собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за времето на отсъствието му. С оглед възражението, че такива разходи са недължими от ответника, същият е поискал от съда да изиска Справка от ГД "Гранична полиция" за това, напускало ли е лицето пределите на РБ за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2024 г. Посочва, че по делото е направено и искане за вземане на неплатени суми, представляващи натрупани и неплатени вноски за фонд "Ремонт и обновление", за период от м.02.2023 г. до м.10.2023 г., без да се посочва как е формирана тази сума.

Въззивникът твърди, че по делото не са представени доказателства за взети решения на общото събрание на етажната собственост за извършване на твърдените в исковата молба разходи за ремонт, в т.ч. за разходи за поставяне 4 пощенски кутии, за поставяне нов автомат на входната врата и уплътняващи елементи, още по-малко- да се установява и заплащането им от конкретно лице. Не се установява и да са вложени в сградата на етажната собственост, тъй като дори и в епизодичен случай да е заплатено, то това не значи че този, който ги е патил не ги е вложил при себе си, а не в етажната собственост. Не е и представено и решение, което да е взето от общото събрание. Поради това не е налице първата хипотеза, в която за ответника би възникнало задължение да заплати посочените по-горе разходи — въз основа на решение на общото събрание. Не е доказана и втората хипотеза - на действително извършване на разходите в полза на етажната собственост, тъй като не са представени платежни документи към издадените фактури. Фактурата по ЗДДС не е доказателство за извършено плащане, а се издава съгласно чл. 113, ял. 1 ЗДДС - при извършване на стоки или услуги, същата представлява съгласно чл. 303а ТЗ покана за плащане, а не документ за извършването му. Поради това не е налице и втората възможна хипотеза, при която ответникът дължи плащане на посочените по-горе суми за полезни разноски. Следователно и останалите предявени от ищеца искове следва да се отхвърлят. Твърди, че с исковата молба ищецът не е ангажирал доказателства, че твърдените от него разходи са направени именно за общи части на сградата, а не за негови имоти, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. Липсват доказателства в каква насока е постигнатата уговорка. С оглед на това следва да се възприеме удостовереното в представения приемо-предавателен протокол за плащане на сумата от ответника, в качеството му на управител на процесната етажна собственост, а не в лично качество. Относно претенциите за заплащане на разходите за сервизно обслужване на асансьора, електроенергия за асансьор и стълбище и за покупка и монтаж на разговорно устройство и сим-карта, въззивникът твърди, че същите, дори и разгледани в светлината на изявлението на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, според което ответникът следва да заплати тези суми въз основа на договорно основание, то се касае за задължения на етажната собственост като самостоятелен правен субект, а не на отделните собственици/ползватели в нея, който извод се и подкрепя от удостовереното в договора досежно това кои са страните по договора за възлагане на услуги. А така също и разходните документи за почистване не удостоверяват че това почистване е правено в полза на етажната собственост, а не в полза на ищеца за негов имот.

5

Въззивникът твърди, че от приложените към същата документи не се установява, че е собственик на сочения от ищеца апартамент № 11, което да обуславя и което и да е от неговите задължения, като етажен собственик и които са претендирани от ищеца. Твърди, че уважаването на искови претенции с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС е предпоставено от доказване, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, доказване, че са приети решения на общото събрание на етажните собственици, с които се определя размерът на таксите за поддържане и управление и за фонд "ремонт".

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, вкл. и по разноските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Домоуправител Плевен“ ЕООД.

В съдебно заседание, въззивникът И. Т. И. не се явява. Представлява се от назначения особен представител – адв. К. Я. от ПлАК, който моли, да бъде уважена въззивната жалба и отменено първоинстанционното решение.

Разпечатката съдържа 30 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f94f4c27-43fc-41e4-a825-5a9cb9fb12a6