Определение № 382 от 17.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500149 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

С Определение рег. № 50/ 19. 01. 2026 г. по гр. д. № 100/ 2025 г. по описа на РС- Левски на основание чл. 248 ГПК е изменено Решение № 312/ 08.

12. 2025 г. по гр. д. № 100/ 2025 г. по описа на РС- Левски в ЧАСТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като Н. Л. Н. с ЕГН********** е осъден да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу определението е постъпила частна жалба от Н. Л. Н. с ЕГН********** чрез ЕАД „Е. И.“ , БУЛСТАТ ***, като се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като постановено в противоречие с практиката на СЕС и на ВКС или алтернативно да бъде намалено определеното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** не е изразил становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу акт , който подлежи на въззивно обжалване, 1 поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е съображения:

НЕОСНОВАТЕЛНА по следните

С Решение рег. № 312/ 08. 12. 2025 г. по гр. д. № 100/ 2025 г. по описа на РС – Левски по иск на Н. Л. Н. е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит от 03. 11. 2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 03. 11. 2023 г., сключени между страните в производството.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 20 лв. и за сумата от 50 лв. като неоснователни, като исковете са предявени от Н. Л.

Н..

С решението си съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, като търговските дружества – ответници са осъдени да заплатят в полза на ищеца направените по делото разноски. Районният съд не се е произнесъл по искането за разноски в полза на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

В срока по чл. 248, ал.1 ГПК пред районния съд е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с искане за допълване на решението в частта за разноските в полза на молителя.

С обжалваното определение първоинстанционното решение е изменено, като Н. Л. Н. е осъден да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е посочил, че цитираното от ищеца Решение по дело С- 714/22 на СЕС не намира приложение в настоящия случай, тъй като съдът е уважил исковете за нищожност на сключените договори за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство и е отхвърлил исковете с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което ответникът има право на деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на деловодни разноски при отхвърляне на иска. От мотивите на първоинстанционното решение става ясно, че ищецът не е доказал исковите 2 си претенции с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена 20 лв. и цена 50 лв. за извършено недължимо плащане към кредитора, които суми следва да бъдат върнати след прогласяване нищожността на посочените в решението договори, и по тези причини исковете са отхвърлени като неоснователни.

С отговора на молбата по чл. 248 ГПК и с частната жалба въззивникът се е позовал на решение по дело С- 714/ 22 на СЕС, че не се допуска правна уредба, която позволява на част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/ 13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Както районният съд, така и въззивният съд счита, че цитираното решение е неотносимо към настоящия случай, тъй като се претендират суми, за които се твърди, че са недължимо платени и тези твърдения не са доказани, което е основание за отхвърляне на предявените искове и съответно за приложение на нормата на чл. 78, ал.3 ГПК.

Съдът счита, че не е налице основание и за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение, тъй като съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 37 Закона за правната помощ минималното възнаграждение при дела с материален интерес е 200 лв. и съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение под минимума, на 25 % от него.

Редуцирането на размера на юрисконсутското възнаграждение под сумата от 50 лв. / 25, 56 евро. би означавало да се обезцени в максимална степен труда на процесуалния представител на ответника, което е недопустимо с оглед принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно

Определение рег. № 50/ 19. 01. 2026 г. по гр. д. № 100/ 2025 г. по описа на РС- Левски, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено Решение № 312/ 3

08. 12. 2025 г. по гр. д. № 100/ 2025 г. по описа на РС- Левски в ЧАСТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като Н. Л. Н. с ЕГН********** е осъден да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4