Решение № 386 от 29.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Стара Загора, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530100189 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № *****/******* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 2, т. 7 от договор за потребителски кредит № *****/******* г. и 2/ чл. 11 от договор за потребителски кредит № *****/******* г. и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 121,20 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № *****/******* г., 3/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 1

ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ****/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 2, т. 7 от договор за потребителски кредит № ****/******** г. и 2/ чл. 11 от договор за потребителски кредит № ****/******** г. и 4/ с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 300,00 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № ****/******** г., 5/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ****/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 2, т. 7 от договор за потребителски кредит № ****/******** г. и 2/ чл. 11 от договор за потребителски кредит № ****/******** г. и 4/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 387,00 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит №****/******** г.

Ищецът К. Е. С. твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/******* г. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 600,00 лева. Съгласно чл. 3, т. 7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 40,05 % /четиридесет цяло и пет процента/, а годишният процент на разходите 49,09 % /четиридесет и девет цяло и девет процента/.

Уговорени били срок и начин на плащане в 17 /седемнадесет/ седмични вноски, посочени в погасителен план към договора.

Същите страни и в същите им качества, сключили договор за потребителски кредит № ****/******** г. По силата на този договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 1000,00 лева, а ищецът да ги възстанови ведно с договорената възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 3, т.7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 40,05 % /четиридесет цяло и пет процента/, а годишният процент на 2 разходите бил 49,91 % /четиридесет и девет цяло и деветдесет и един процента/. Уговорени били срок и начин на плащане в 29 /двадесет и девет/ седмични вноски, посочени в погасителен план към договора.

Страните сключили и трети договор за заем, а именно договор за потребителски кредит № ****/******** г. По силата на този договор, ответникът следвало да предостави заемни средства в размер на 600,00 лева, а ищецът да ги възстанови, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 3, т. 7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 40,05 % /четиридесет цяло и пет десети процента/, а годишният процент на разходите е 49,91 % /четиридесет и девет цяло и деветдесет и един процента/.

Уговорени били срок и начин на плащане в 23 /двадесет и три/ седмични вноски, посочени в погасителен план към договора.

Ищецът изяснява, че трите процесни договора били предсрочно и извънсъдебно погасени от него.

Ищецът твърди, че действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите бил различен от този посочен във всеки от договорите за кредит. Това е така, защото съгласно процесните договори, се дължала „неустойка“ по смисъла на чл. 11 от всеки от тях, в случай, че ищецът не предостави уговореното в чл. 5 от тях обезпечение в тридневен срок от сключване на всеки договор или ако предоставеното обезпечение не отговаряло на условията, поставени в него. Кредитодателят, залагайки като клауза чл. 11 в договорите за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и постигане на свръхпечалба за себе си.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност. С такава клауза в договорите си ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл.

11 ЗПК във връзка с чл. 19 ГПК във връзка с чл. 22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водела до недействителност на последния. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 5, ал. 2 от трите процесни договора за потребителски кредит, ищецът следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, което да бъде банкова гаранция или поръчителство, на което да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесиите договори за заем или в противен случай и на основание чл. 11, се дължала неустойка. По Договор за потребителски кредит № ***** от ******* година било уговорена неустойката да бъде в размер на BGN 253,56 лв. По Договор за потребителски кредит № **** от ******** година било уговорено последната да бъде в размер на 694,99 лв., а по Договор за потребителски кредит № ****/******** г. претендираната неустойка от кредитора била в размер на 989,00 лв.

Неустойките се дължали пропорционално към всяка вноска по всеки от кредитите, отразени били в погасителните планове. Поставените в чл. 5 условия, за да не се дължи неустойка били следните: 1/ да предостави като поръчител по кредита едно или две физически лица, което да не са поръчители по други договори за кредит с кредитора, да не са кредитополучатели, по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити от банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Ако осигуреният поръчител е един, осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи като обезпечение банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

Считам, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, 4 aл. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

„Неизпълнението“ на задължението от ищеца да представи банкова гаранция или да посочи поръчител, отговарящ на конкретни условия вдигало лихвеният процент на кредитите на месец неколкократно, тъй като тези „неустойки“ представлявали прикрит разход по кредитите. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорите били недействителни.

В условията на евентуалност претендира, че уговорените договорни лихви противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Видно от съдържанието на договорите, страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,05 % /четиридесет цяло и пет процента/. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/.

Също в условията на евентуалност, моли да се постанови, че уговорените неустойки в чл. 11 от всеки от договорите са нищожни. С така уговорените неустойки се целяло единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излизало извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Процесните неустойки също така били и неравноправни по смисъла на чл. 145 ЗЗП и съответно са нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, тъй като били предварително изготвени от дружеството кредитор и съответно не били индивидуално уговорени.

С оглед всичко изложено ищецът намира, че е заплатил, въпреки липсата на основание по договор за потребителски кредит № *****/******* г., сумата от 121,20 лв., на ответника в настоящото производство възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора, по договор за потребителски кредит № 5

****/******** г., сумата от 300,00 лв., на ответника в настоящото производство възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора и по договор за потребителски кредит № ****/21.1.2022 г., сумата от 387,00 лв., на ответника в настоящото производство възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора.

Моли съда да постанови решение, с което до прогласи нищожността на горепосочените три договора за потребителски кредит, при евентуалност на уговорената в тях възнаградителна лихва /чл. 3, т. 7 от всеки договор/ и при евентуалност на уговорената неустойка в чл. 11 от всеки договор, както и да осъди ответника да му заплати следните суми: 121,20 лв., представляваща недължимо платени суми на ответника във връзка с договор за потребителски кредит № *****/******* г., 300,00 лв., представляваща недължимо платени суми на ответника във връзка с договор за потребителски кредит № ****/******** г., 387,00 лв., представляваща недължимо платени суми на ответника във връзка с договор за потребителски кредит № ****/21.1.2022 г.