Определение № 127 от 22.11.2024, Районен съд - Елхово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Елхово, 22.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.а Ив. Кирова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от М.а Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20242310200581 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.186 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Образувано е по жалба депозирана чрез ССЕВ, подписана с КЕП от пълномощник, н а О. П., молдовска гражданка, действаща чрез пълномощника си – адв.И. М. Ц. от АКБлагоевград, с посочен съдебен адрес в гр.София, против Наказателно постановление №BG2024/1000-87/НП от 19.03.2024г., издадено от И. Д. Д., в качеството й на Заместникдиректор на ТД Митница Бургас.

В жалбата е обективирана и молба-искане за възстановяване на срока за обжалване на посоченото НП, като се желае да бъде прието, че срокът не е пропуснат. В тази насока се изтъква, че жалбоподателката О. П., която е чужд гражданин, не владее български език, а в административно-наказателното производство, което е било образувано, не й е бил назначен преводач, който да й преведе съдържанието на съставените й документи, като именно поради това тя е пропуснала възможността си да обжалва така издаденото й Наказателно постановление. От съдържимото в АНП нейно писмено обяснение, дадено на 15.12.2023г., е видно, че същото е изписано на чужд език, като се твърди, че жалбоп.О. П. няма нито временно, нито постоянно пребиваване в Република България, т.е. тя се счита за чужд гражданин. Въз основа на изложените си съображения и позовавайки се на изрично цитирана практика на СЕС, жалбоподателката като чужд гражданин, невладеещ български език, счита, че с липсата на назначен й в хода на административно-наказателното производство преводач, който да превежда както писмено, така и устно на разбираем за нея език, е нарушено правото й на защита и правото й да разбере къде и в какви срокове може да обжалва така издаденото й НП, вкл. е нарушение и на Европейската конвенция за защита на правата на човека, предвид на което е направено искане за възстановяване срока за обжалване на НП, като бъде прието, че срокът за обжалване не е пропуснат, вследствие на което да бъде разгледана жалбата против посоченото по-горе НП, с която се желае същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание молбата за възстановяване на срока се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката, адв.И. Ц. от АК-Благоевград, който в хода на устните прения и в представени писмени бележки доразвива основанията, въз основа на които е направено искането.

За административно - наказващият орган, издал НП, редовно призован, се явява процесуалният му представител – юрисконсулт Д. С. Д., която оспорва молбата – искане на 1 жалбоподателката за възстановяване на срока за обжалване на процесното НП. В хода на устните прения по изложени доводи и съображения, се заявява искане молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за обжалване на процесното НП да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде прекратено производството по настоящото АНД, тъй като депозираната жалба като просрочена се явява недопустима.

Позовавайки се на практиката на ВКС юриск.Д. изтъква, че в конкретния случай не са представени доказателства за наличие на уважителни причини за жалбоподателката, които да са основание за възстановяване на пропуснатия от нея срок за обжалване на НП. Освен това се сочи, че при връчване на АУАН, нарушителят О. П. е посочила адрес само в чужбина, а именно в Република Молдова. В този случай съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗМ, когато нарушителят е известен, но е посочил адрес само в чужбина, НП не се връчва, то се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му, поради което според юриск.Д. настоящото НП е влязло в законна сила на 21.05.2024 година. По отношение на изложените от жалбоподателката доводи за нарушаване на правото й на защита, видно от л.2 на АУАН, на О. П. е било предложено да й бъде назначен преводач, което тя е отказала и под това си изявление се е подписала. Липсата на преводач не накърнява според процесуалният представител на АНО процедурата по връчване на акта, доколкото видно от самия АУАН, нарушителят е отказал това право. Освен това юриск.Д. изтъква доводи, че разпоредбите на НПК и то особено тези, към които ЗАНН препраща, включително касаещи задължителното участие на преводач, касаят само процеса пред съда, когато е образувано въззивно или касационо производство, но не и фазата, развиваща се пред АНО.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Горецитираното Наказателно постановление №BG2024/1000-87/НП от 19.03.2024г., е издадено от И. Д. Д., в качеството й на Заместник-директор на ТД Митница Бургас, срещу жалбоподателката О. П., молдовски гражданин, родена на ****** в Р. **********за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 от Закона за митниците, за това, че на 15.12.2023г. на МП“Лесово“ е пренесла през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи стоки – посочени и описани по вид и количество изделия от злато, проба 585. Със същото НП на основание чл.233, ал.1 от ЗМ на О. П. е наложено административно наказание – глоба в размер на 27 441.46 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоките и на основание чл.233 ал.6 вр.с ал.1 от ЗМ е постановено и отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, с обща митническа стойност в общ размер на 27 441.46 лв.

Тъй като в хода на административното производство, при съставянето на АУАН нарушителят О. П. е посочила единствено адрес в чужбина – Р. **********гр.*****, ул.“*****“ №6, ап.10, така издаденото й НП по смисъла на приложимата разпоредба на чл.232, ал.2 от ЗМ не й е връчвано.

Настоящата жалба е подадена на 12.09.2024г. чрез ССЕВ, подписана с КЕП от пълномощник, ведно с обективираната в нея молба за възстановяване на срока за обжалване на НП.

Съдът, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба, с обективираната в нея молба-искане по чл.186, ал.1 от НПК и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването на издаденото от АНО НП, н о жалбата се явява просрочена, поради което се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, действаща към дата на издаване на 2

НП, наказателните постановления подлежат на обжалване от нарушителя в 14-дневен срок от връчването им. Но за конкретния случай е налице специална правна уредба в чл.232, ал.2 от Закона за митниците, дерогираща общите правила на чл.58 и сл.от ЗАНН за връчване на НП срещу подпис на нарушителя и за влизането му в сила, ако нарушителят е посочил адрес само в чужбина. Съгласно чл.232, ал.2 от приложимия Закон за митниците с оглед вмененото на жалбоподателката с издаденото й НП адм.нарушение, за случаите, когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина - наказателното постановление не се връчва и се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

Тъй като в хода на административното производство, при съставянето на АУАН нарушителят О. П. е посочила единствено адрес в чужбина – в Р. **********гр.*****, ул.“*****“ №6, ап.10, в тази връзка и на основание чл.232, ал.2 от ЗМ процесното НП, издадено на 19.03.2024г. не е било изпратено за връчване на нарушителя. С оглед на това двумесечният срок по чл.232, ал.2 от ЗМ за влизане в сила на НП е започнал да тече от датата на издаването му - 19.03.2024 г. и е изтекъл на 21.05.2024 г. При изчисляване срока за влизане в сила на процесното НП освен разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗМ, която се явява специална и е отклонение от общата уредба на ЗАНН, се съобразяват и разпоредбите на чл.

183, ал. 3 и ал.4 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН, съгласно които: "Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. …Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден“. Предвид на това процесното НП, е влязло в сила в първия следващ изтичането на 2-месечния срок, присъствен ден - на 21.05.2024г. В този срок не е подадена жалба срещу процесното НП, съответно депозираната жалба пред съда ведно с обективираната в нея молба за възстановяване на срока за обжалване на НП, е депозирана едва на 12.09.2024г., т.е. много след допустимия краен срок за подаване на жалба /около 4 месеца по-късно/. Към 21.05.2024 г. са били изпълнени условията на чл.232, ал.2 от ЗМ - по административно-наказателната преписка са били налице данни за адрес на жалбоподателката О. П. само в чужбина и от издаването на НП е бил изтекъл двумесечен срок, което е основание да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 64, б. "б. " от ЗАНН наказателното постановление е влязло в сила на 21.05.2024 г., по аргумент за приложение на чл. 232, ал. 2 от ЗМ.

Съгласно приложимия по аргумент от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, НПК в производствата по обжалване на НП пред районния съд, както и в особените производства за възстановяване на пропуснат срок, чл.186, ал.1 от НПК предвижда, че срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини. Ал. 2 и, ал. 3 на същия чл.186 от НПК указват, че молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в 7-дневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока, като едновременно с нея се извършва и действието, срокът за което е пропуснат. Действително в случая искането за възстановяване срока за обжалване на НП по реда на чл.186 НПК е отправено едновременно с подаването на жалбата /арг. от чл.186, ал.3 НПК/ против атакуваното НП.

В настоящото производство, образувано пред съда по реда на чл. 59 от ЗАНН поради депозирана жалба срещу НП ведно с обективираната в жалбата на О. П. молба-искане за възстановяване на срока за обжалване, изискуеми „уважителни причини“ не са изтъкнати и доказани. Съгласно практиката на ВКС „уважителни причини“ са тези, които са настъпили за страната след постановяване на акта, подлежащ на обжалване и които обективно, извън волята , са препятствали възможността на недоволната страна да го атакува в предвидения от закона срок. В конкретния случая в материалите по делото не с а съдържими и не са представени от страна на жалбоподателката О. П. доказателства, както и н е с а наведени доводи за уважителни причини, които да не са дали възможност на 3 жалбоподателката да атакува в предвидения от закона срок процесното НП, като е съществено тези „уважителни причини“, да са настъпили след датата на издаване на обжалваното НП. Възведените от жалбоподателката в жалбата й доводи, че в хода на административно-наказателното производство, не й е бил назначен преводач, който да й преведе съдържанието на документите по преписката, като с оглед на това, същата е пропуснала срока за обжалване на НП, не съставляват изискуемите „уважителни причини“ по смисъла на чл.186 от НПК, които да са възникнали след издаването на НП на 19.03.2024г. и то при обсъденото по-горе обстоятелство, че по смисъла на приложимата разпоредба на чл.232, ал.2 от ЗМ издаденото НП не подлежи на връчване предвид на това, че жалб.П. е посочила единствено адрес в чужбина – в Р. Молдова.

Въпреки това за прецизност съдът намира да отбележи, че в хода на развилата се административно-наказателна процедура по съставянето на АУАН и по издаването впоследствие на НП, не е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, като не й е бил назначен преводач. Действително в случая жалб.О. П., срещу която е бил съставен АУАН не е български гражданин и не владее български език, като съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, още в тази фаза на административното производство й е било предложено от актосъставителя – митническият служител М. Н. М., да й бъде назначен преводач от български език на разбираем за нея език, от която възможност същата доброволно се е отказала, удостоверявайки това обстоятелство с подписа си /на л.6 от АНП/. Всъщност О. П. е упражнила правото си съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН да впише в съставения й АУАН №BG15122023/1000/М4423 от 15.12.2023г., своите обяснения и възражения по съставянето на акта на родния си език чрез изписването на думата „нет“. Прави впечатление и фактът, че жалбоподателката на родния си език с думата „нет“ и с подписа си, е удостоверила, че няма възражения и по предходно съставените в нейно присъствие Протокол за извършена митническа проверка № 23BG001000М046962/код на МУ/ГКПП BG 001000/15.12.2023г. и Протокол за личен преглед от същата дата. Именно собственоръчното изписване на думата „нет“ в АУАН и в посочените по-горе два Протокола от страна на жалбоподателката е индиция, че същата е била наясно и е разбрала още в тази начална фаза на административно – наказателното производство, какво нарушение й е било вменено със съставения акт и е упражнила правото си на защита. В подкрепа на това са и дадените собственоръчно от жалбоподателката по реда на чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ на родния й молдовски език писмени обяснения, в които тя е заявила, че не знае, че е било необходимо да декларира откритите у нея бижута и е отправила молба да бъде санкционирана с минимална глоба. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено както се твърди, правото на защита на жалбоп.О. П., поради което не се приема за основателно направеното от процесуалния й представител – адв.Ц. възражение в тази насока, а именно че тя не е разбрала на разбираем за нея език какво адм.деяние й е вменено, след като жалбоподателката с действията си по даване на собственоръчни писмени обяснения на родния си молдовски език в съставените документи по извършената митническа проверка и в самия АУАН не е направила каквото и да е възражение, че не е разбрала какво нарушение й се вменява, респ.каква митническа проверка й се извършва. Обстоятелството, че в адм.наказателното производство липсва нарочен акт за назначаване на заклет преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на АУАН, както и впоследствие при издаване на НП, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да издаде такъв акт.