Акт № 2665 от 05.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 246

Номер

246

Година

17.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.17

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Христо Томов дело номер

20104100600645 по описа за

2010 година при участието на секретаря В.М. и прокурор С. Ц., разгледа докладваното от съдия Т. в. н. о. х. д. № 645 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № 202 от 01.10.2010г., постановена по НОХД .../2008 г.,С. районен съд е признал подсъдимия П. С. П., роден на 08.04.19...г. в гр.С., жив,гр.С., ­ул."В. Д." N 4, българин,български гражданин,женен, с висше образование,работещ, неосъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2006 г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари в размер на 10 000,00 лева, собственост на „БКС” ЕАД гр.С., представляващи разликата от сумата, която И. Г. П. е предала на П. П. в изпълнение на договор от 28.08.2006 г. сключен между нея и К. Киров Кънчев от една страна и „БКС” ЕАД гр.С., представлявано от П. П. от друга страна и сумата, която П. П. е внесъл в касата на „БКС” ЕАД гр. С., които пари са му били връчени в това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.201 от НК, във вр. с чл.54 от НК и чл.36 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК,ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Същевременно с това,съдът признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН в това да е извършил горното деяние при условията на продължавано престъпление и присвоените пари 10 000,00 лева да представляват големи размери, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК.

Районният съд признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН в това, че в периода м. май 2006 г. – м. декември 2006 г. в гр.С., действувайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр.С. присвоил пари и вещи на обща стойност 139 177,08 лева, което е в големи размери, собственост на „БКС” ЕАД гр.С.,по всички останали обвинения съобразно обвинителния акт касаещи този член от НК,поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.202, ал.2, т.1,във вр.с чл.201, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК.

Съдът признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН и в това, че на неустановена дата през м. юли 2006 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр. С., съзнателно сключил неизгодна сделка с „И.” ЕООД гр.С., чийто управител е снаха му К. Б. П. за под изпълнение на обект „Реконструкция на ул. Ц. О.” в гр.С. от страна на представляваното от него дружество и от това е произлязла значителна вреда за „БКС” ЕАД С., която да е в размер на 10 827,31 лева, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.220, ал.1 от НК.

Признал подсъдимия П. С. П. за НЕВИНЕН и в това,че за периода от 28.06.2006г. до 29.06.2006г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС” ЕАД гр. С. и действувайки като управител и представител на „К. С. 1 - 2006” и действайки при условията на продължавано престъпление съзнателно сключил неизгодна сделка с „И.” ЕООД гр.С., чийто управител е снаха му К. Б. П., за доставка на водопроводни части на „БКС” ЕАД С. и от това е произлязла значителна вреда за последното дружество С., която е в размер на 1 186,14 лева и представлява разликата от сумата по фактури № 83..../29.06.2006г. и № 83.../28.06.2006г., издадени от „К. Д. Н. ” на „И.” ЕООД за покупка на водопроводни части и сумата по фактури № 4.../28.06.2006г., № 4.../29.06.2006г. и № 4.../29.06.2006г., с които „И.” ЕООД е продало на „БКС” ЕАД гр. С. същите водопроводни части, поради което отново го ОПРАВДАЛ този път по обвинението по чл.220, ал.1,във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СвРС направените по делото разноски в размер на 126.66 лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия П. С. П.,допълнена по-късно, в която макар се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива-на процесуалните правила.Твърди се,че тя е необоснована.Сочат се твърдения,че е налице непълнота на доказателствата,неприлагането към тях на Констативен Протокол от 21.12.2006 г.за наличие на строително желязо на обект ”Къща на ул.”А.К.”,непълен разпит на св.С. К.,необоснованост изразила се в несъобразяване с писмено доказателство-стокова разписка № .../10.11.2006 г. и № .../03.12.2006 г. с касови бонове към тях.Направени са и доказателствени искания,които са били уважени от настоящия съдебен състав в заседанието от 25.11.2010 г. Моли се във жалбата за извършване на въззивна проверка, а по-късно и в съдебно заседание, да бъде отменена присъдата в осъдителната и част и се постанови нова,с която П. бъде оправдан изцяло.

Против присъдата е постъпил и протест от СвРП допълнен в последствие,в който се твърди ,че присъдата е неправилна,като се възразява само против част от оправдателния диспозитив,касаещ обвиненията за присвояването на 218 кв.м.плочки на обща стойност 1978,24 лв.и 8,2 куб.м.бетон на обща стойност 593,60 лв.,с оглед престъплението по чл.201 във вр.с чл.26 от НК.Иска се осъдителна присъда и за тази част на обвинението.

Представителят на В. окръжна прокуратура поддържа протеста и същевременно с това заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, в осъдителната и част тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, като се отмени оправдателната и част съобразно предмета на протеста и се признае подсъдимия П. за виновен по тези обвинения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитниците на П. ,адв.П. Д. и М. М. -двамата от ВТАК,поддържат подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокатите излагат допълнителни доводи, свързани с това,че се касаело до уговорка между П. и бащата на свидетел по делото, К. К. с част от общата сума,а именно – 10000 лв.да се закупят възможно най много строителни железа,както и че такива са закупени и предадени на св.С. К..Навеждат се и други доводи.Самият подсъдим иска от съда да бъде оправдан в частта от присъдата, с която е бил признат за виновен.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА

С протеста и въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Протеста и Жалбата са подадени срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същите изхождат от процесуално легитимирани страни в процеса – наблюдаващия прокурор и подсъдимия, които съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 и ал.3 НПК имат право да обжалват присъдата,за прокурора когато намери че тя е неправилна а за подсъдимия-във всичките и части. Правото на протест и жалба е упражнено валидно и срочно. Те са депозирани в срока за протестиране и обжалване по чл. 319 НПК и отговарят на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и жалбата,както и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка,счита,че съдебният акт е правилно произнесен и в съответствие със събраните по досъдебното и съдебно производства доказателства.По отношение протестираната и обжалвана част на присъдата,съдът намира за установено следното:

Подсъдимият П. С. П. е заемал длъжността изпълнителен директор на „БКС”ЕАД гр. С. за времето от 03. 05. 2005 г. до 22.12. 2006 г. По същото това време, председател на съвета на директорите на дружеството е бил свидетелят М. Н. С..С договор за управление от 03.05.2005г. на П. е било възложено от “И.”ООД, представлявано от св.С., да управлява и представлява дружество „БКС”ЕАД гр. С. в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на Съвета на директорите и в рамките на предоставените му пълномощия съгласно устава на дружеството и условията на договора.

През периода 05.02. 2003 г. - 20.05.2005 г. подсъдимият е бил управител и представляващ на „И.” ЕООД гр. С.,като след тази дата за едноличен собственик на капитала на дружеството и представляващ била вписана К. П./по баща/,снаха на П.. Последната е назначила от своя страна управител на това дружество, св. С. С.

На 21.05. 2005 г. подсъдимият в качеството си на изпълнителен директор на „БКС”ЕАД сключил договор с управителя на „И.” ЕООД гр. С. за отдаване под наем на три помещения, като от тази дата офисите на горното дружество били в сградата на „БКС”ЕАД.

На 30.11.2006г. П. подал молба до Председателя на Съвета на директорите на „БКС”ЕАД гр. С., с която поради различия във вижданията за развитието и управлението на дружеството, поискал да бъде освободен като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. Със Заповед № 001/..........г. на Председателя на СД на „БКС”ЕАД гр. С. било наредено да се извърши годишна инвентаризация на краткотрайни активи, краткотрайни активи налични на строителни обекти в действие и дълготрайни материални активи,а със Заповед № 002/........... г.,съответно наредено да се извърши и пълна финансова ревизия на счетоводните документи на дружеството за 2005г. и 2006г. На 11.12.2006г. било взето решение от Съвета на директорите за освобождаването на П. от дл·жността изпълнителен директор на „БКС”ЕАД. С решение № 32.../27.12.2006 г. на ВТОС по ф.дело № ..../2000г. подсъдимият бил заличен като член на Съвета на директорите, изпълнителен директор и представляващ „БКС”ЕАД гр. С..След това в дружеството била извършена проверка от св. Х. под формата на вътрешен одит, при която били направени съответни констатации, въз основа на които СвРП била сезирана на 22.03.2007г..

След 02.11.2006 г. на подсъдимия било забранено да купува материали и прави разходи, което кореспондира с неговите обяснения.

В протеста на Районният прокурор са обхванати частично само обвиненията против подсъдимия П.,касаещи две деяния,определени първоначално в Обвинителния акт като престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 от НК, за това, че в периода м. май 2006 г. – м. декември 2006 г. в гр. С., действувайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „БКС”ЕАД гр. С. присвоил пари и вещи на обща стойност 149 177,08 лв. , което е в големи размери, собственост на същото дружество,а в последствие само за такова отнесено до по-малка сума по чл.201 във вр.с чл.26 от НК,както следва:

- присвояване на 218 кв. метра плочки, на обща стойност 1 978, 24 лв., закупени от Б ЕАД С. с фактура № 3878/21.07.2006 г. издадена от „Съни и Ко” ООД С.,и на

- 8,2 кубически метра бетон от марките В 10 и В 12,5 на обща стойност 593,60 лева закупен със средства на БКС ЕАД С. от „М.” ООД – гр.С., доставен с експедиционни бележки № 8.../27.06.06 г.; № 8../27.06.06 г.; № 8.../28.06.06 г.; № 8.../30.06.06 г.; № 8.../05.07.06 г.; № 9.../10.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9.../11.07.06 г.; № 9../12.07.06 г.; № 9.../14.07.06 г.; № 9.../17.07.06 г. като тези вещи са му били връчени в това му качество да ги управлява.

В тази връзка и с оглед на събраните и приобщени към делото доказателства съдът в настоящия си състав счита протеста за неоснователен.Изяснило се е,че на 21.07. 2006 г. подсъдимият е закупил от магазин на „С. и К.”ООД гр. С. 218 кв. метра т. плочки, на обща стойност 1 978, 24 лв. При покупката му била издадена фактура № 38..../21.07. 2006 г. в която е записано като вид на стоката „ т. плочки”.В действителност в този магазин, с управител св.Янков, не са се продавали тротоарни плочки. Във фактурата, като получател на стоката е било посочено търговското дружество управлявано от П. който е бил и отговорен за стопанската операция.Стоката е получена на същата дата когато е станало и плащането. Вещото лице в заключението си по изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза е определило, че плащането по фактурата е извършено от БКС ЕАД С., като теракотните плочки са осчетоводени в разходите на това дружество и е записано: Обект „В.”. Това вещо лице е изследвало документите и за реконструкцията на ул. „А.В.” и тази на други улици в гр. С., при което е дало заключение, че в съставените документи Протоколи образец 19 не е записано, за влагане там на теракотни плочки. И двете вещи лица по допуснатата в съдебното производство нова съдебно-икономическа експертиза са дали заключение, че по счетоводните документи на БКС ЕАД С.,доставените плочки са били отнесени като разход, който е записан по партида обект “В.” с цялото количество по фактурата – 218 кв.м. на стойност 1978,24 лева. Вещото лице Б. е констатирала, че записаното изчисление във фактурата аритметически не е вярно, и вероятно се касае за друго количество, а именно 281 кв.м., а не 218 кв.м., тъй като 281 кв.м. по 7,04 лева правят стойността на фактурата – 1978,24 лева. Относно вида на закупените с процесната фактура плочки, П. е дал обяснения, че това са плочки от гранитогрес, което кореспондира и се потвърждава от показанията на св. Янков.През лятото на 2006 г. , когато за част от работниците на „БКС” ЕАД гр. С. не е имало достатъчно работа, св.С. се уговорил с подсъдимия, те да извършат строителна работа в дома на последния.Заплащането следвало да се извърши след изпълнение на всички строителни работи, за което щяло да се издаде фактура. Това била причината „БКС” ЕАД гр. С. да закупи и тези плочки гранитогрес, които били вложени в дома на П..Неговата къща се намирала на площад В. в гр. С., което обяснява и защо плочките са отнесени като разход именно за този обект, какъвто извод правят и двете вещи лица. Според обясненията на подсъдимия П. на 30.11.2006г. подал молба за освобождаването му, след което поискал да му бъде издаден документ за материалите, работата и транспорта по всички дейности, които “БКС”ЕАД гр. С. е извършило на къщата му. Представена е по делото проформа фактура № 2 от 01.12.2006г. , издадена от „БКС” ЕАД гр. С. на П.. Същата е подписана за съставил от Цветанка Маринова.Проформа фактурата не се въвеждала в счетоводната програма, докато не се издаде оригиналната данъчна фактура. Тя се явявала предварителна фактура, въз основа на която след това трябвало да се издаде оригинална данъчна фактура. Вещото лице е заключило, че по проформа-фактурата не следва да се формират разчети/вземания или задължения/. Районният съд правилно е приел, че обвинението по този пункт от Обвинителния акт се явява недоказано от субективна страна. От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление, осъществявано винаги с пряк умисъл. Във волево отношение деецът обикновено има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес. Установено е по делото , че подсъдимият П. закупил 218 кв.м.плочки от името и за сметка на „БКС” ЕАД гр. С., както и ,че същите не са вложени в обекти на дружеството, а в къщата му. Той се е разпоредил със средствата, собственост на дружеството, с които са заплатени плочките но не с цел противозаконно разпореждане в свой интерес.Веднага след подаването на молба за освобождаването му като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството от 30.11.2006 г. е била и издадена проформа фактурата под № 2 от 01.12.2006 г. . С тази проформа фактура, подсъдимия е направил предложение за заплащане на стойността на процесните плочки. Тези му действия изключват умисъл за присвояване. Същият е предприел действия, с които да уреди взаимоотношенията си с дружеството за извършените строителни работи в дома му. Установи се още, че е имало уговорка на П. със св. С. незаплатените заплати – неговата и на членове на семейството му да бъде компенсирана със стойността на тази проформа фактура, до размер на по-малкото. Имало е такова неизплащане на заплати на подсъдимия и на членове на семейството от страна на дружеството.Казаното до тук потвърждава недоказаност на обвинението за присвояване от П. на 218 кв.м. плочки купени от името и за сметка на „БКС” ЕАД гр. С., които са били поставени в собствената му къща, от субективна страна.По тази причина за дружеството не е налице и щета в този размер.