Решение № 116 от 12.03.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Габрово, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100593 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.55,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.04.2022 г. ищцата Д. И. е сключила договор за паричен заем №4450376 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да e в размер на 2250лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния освен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да товарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция №4450376, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, 1 е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Д. И. е погасила изцяло процесния кредит.

Договорът за предоставяне на поръчителство № 4450376 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Следователно, срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство ищцата не е получила каквато и да било услуга. Задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.

Собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД е заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" AД. Основен предмет на дейност на ответника „Файненшъл България" ЕООД с гаранционни сделки, каквато е и процесната.

Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност кат поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая търговецът - кредитор е обвързал по-слаба икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента н сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.

Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи з нищожен поради накърняване на добрите нрави.

На практика със сключване н договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаша вземането си сам на себе си.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната 2 страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

ИСКА СЕ:

- Съдът да признае за установено в отношенията между страните, че сключениятдоговор за предоставяне на гаранция № 4450376/06.04.2022г. е нищожен.

- Да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, а след допуснатото увеличение на иска в размер на 1005.15 лв., като частичен иск от 1100 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № 4450376, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ответното дружество „Файненшъл България” ЕООД оспорва изцяло предявения иск, като излага съображения,че възраженията на ищеца за нищожност на процесните договори са неоснователни.

Третото лице помагач „Изи Асет Мениджмънт" АД оспорва предявения иск. Излага възражения, че договорът за паричен заем и договора за поръчителство са самостоятелни правоотношения между различни субекти и договорът за поръчителство не сключен оглед договора за поръчителство нито черпи права от него.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за паричен заем №4450376/05.04.2022г. се установява, че на 06.04.2022г. ищцата Д. Ц. И. е сключила договор за паричен заем №4450376 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да e в размер на 2250лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния основен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да товарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

В исковата молба се излагат твръдения, че на датата на сключване на договора за заем, между ищцата и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция №4450376, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задължения да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за 3 изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

По делото не е представен договор за предоставяне на гаранция с №4450376 от 06.04.2022г., сключен между ответника „Файненшъл България” ЕООД и ищцата Д. Ц.

И..

Исковите претенции на ищцата се основават на твръдения за сключен между нея и ответното дружество договор за предоставяне на парична гаранция за обезпечение на задълженията по договора за паричен заем, какъвто липсва по делото. Няма данни същият да е сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, поради което същият е следвало да бъде представен от ищцата.

Следователно по делото не е доказано сключването на договор за предоставяне на гаранция с №4450376 от 06.04.2022г., между ответника „Файненшъл България” ЕООД и ищцата Д. Ц. И., поради което съдът не следва да обсъжда валидността на договорните клаузи, както и наличието на правно значимо основание за плащане на претендиратото вземане.

По изложените съображения предявените искове: за признаване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4450376/06.04.2022г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1005.15 лв. като частичен иск от 1100лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция №4450376 се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.223 от ГПК, решението е постановено при участието на третото лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД- помагач на ищеца Д. Ц. И..

С оглед изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 360лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК от Д. Ц.

И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул.”**********” №41, ет.2,ап.6, с пълномощник: адвокат Б. З. от АК-София, съдебен адрес: гр.София, ж.к.Люлин 3, ул.”Георги Дражев” №6, Търговски комплекс „Сан Марино”, офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З.” против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.”Джавахарлал Неру” №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с пълномощник: юрисконсулт М. К., с който се претендира да бъде признато за установено, че договор за предоставяне на гаранция №4450376/06.04.2022г. е нищожен, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД от Д. Ц. И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул. ”**********” №41, ет.2,ап.6, с пълномощник:

4 адвокат Б. З. от АК-София,съдебен адрес: гр.София, ж.к.Люлин 3, ул.Георги Дражев” №6, Търговски комплекс „Сан Марино”, офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З.” против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.”Джавахарлал Неру” №28,ет.2,ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с пълномощник: юрисконсулт М. К., за заплащане на сумата от 1005.15лв./хиляда и пет лева и петнадесет ст./, като частичен иск от 1100 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция №

4450376/06.04.2022г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. Ц. И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул.”**********” №41, ет.2,ап.6,с пълномощник: адвокат Б. З. от АК-София, съдебен адрес: гр.София, ж.к.Люлин 3, ул.Георги Дражев” №6, Търговски комплекс „Сан Марино”, офис14, адвокатска кантора „Маринов и З.” да заплати на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.”Джавахарлал Неру” №28,ет.2,ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с пълномощник: юрисконсулт М. К., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на

360лв./триста и шестдесет лева/, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на третото лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД- помагач на ищеца Д. Ц. И., на основание чл.223 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5