Заповед за изпълнение № 1332 от 21.10.2025, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XIX състав в проведеното на 21.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2924 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Деница Б. Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за частично уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Ж. К. К. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес **********, сумите:

500,00 BGN (петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит 648166 сключен на 02.10.2020 г. между „Стик Кредит“ АД с ЕИК 202557159 и Ж. К.

К., ведно със законната лихва за период от 17.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

320,30 BGN (триста и двадесет лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва) за периода от 02.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 15,00 BGN (петнадесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 01.11.2020 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN (петдесет лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит 648166, сключен на 02.10.2020 г. между „Стик Кредит“ АД) с ЕИК 202557159, от една страна, и Ж. К. К., ЕГН: **********, от друга страна, за сумата в размер на 500 лeвa /главница/. .

Уточнения относно цедирано вземане: С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. /кредиторът / „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: ***, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: STSABGSF

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1 1

029,28 BGN (хиляда двадесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща неустойка дължима поради неизпълнение от страна на длъжника на задължението да представи обезпечение по договора).

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК. УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №2924 /2025г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Мотиви към отхвърлителната част:

Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 42.58 % не отговаря на действително прилаганият в отношенията между страните. Видно е от представения Погасителен план, че месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по чл. 20от договора. Според съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните: Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя.

Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 16отЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал. 1отЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава.Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.Ето защо, съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане , като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

2

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Деница Б. Петкова )

3