Определение № 282 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Жекова като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело № 20243100900349 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. номер 1655/20.01.2025г. от „ЕР БИЛД – ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И. Р., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 533/27.12.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на разноски, сторени във връзка с издаване и привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед.

Сочи се, че въпреки постигнатата спогодба, ищецът е заявил искане за присъждане на разноските по привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед, но такива в решението не са вписани. Настоява се, че тези разноски са допустими за присъждане. Твърди се, че обезпечителното производство, дори развило се в рамките на исков процес, има относителна самостоятелност. Цитира се ТР 6/06.11.2013г., като се твърди, че не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред., вкл. директно от съдебния изпълнител.

Излага се, че ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е несправедливо. Моли се за уважаване на молбата по изложените доводи.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „РИС“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. С., депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че с постигнатата частична спогодба с ищеца са се споразумели, че разноските съразмерно с признатата част от вземанията остават за страните така, както са направени, а в останалата част съдът се е произнесъл. С оглед на изложеното се счита, че решението не следва да бъде допълвано в частта за разноските, или ако съдът прецени, че следва да бъдат присъдени, то същите следва да бъдат редуцирани, вземайки предвид постигнатото споразумение в съдебно заседание.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата има характер на такава за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските, тъй като в постановеното решение са налице както мотиви, така и диспозитив по отношение на отговорността за разноски в процеса, в частта, в която делото е разгледано по същество.

1

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

По предмета на делото страните са постигнали частична спогодба в открито съдебно заседание на 22.11.2024г., признавайки си частично насрещни вземания. В спогодбата е обективирано съвместното им изявление до съда, че страните се споразумяват, че разноските, съразмерно с признатата част от вземанията по настоящото дело, остават за страните така, както са направени.

В останалата част страните желаят произнасяне от съда досежно дължимите разноски, включително тези, претендирани за обезпечението.

С постановеното по делото решение в частта му по спора, по която страните не са постигнали спогодба, настоящият съдебен състав, поради отхвърляне на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е присъдил разноски в полза на ответника съразмерно на спорния материален интерес.

Преценявайки по молбата по чл.248 ГПК отново всички предпоставки по отговорността за разноски в процеса и доводите на страните, съдът не намира основание да измени изводите си в постановеното решение.

Вярно е, че съобразно т.5 от ТР 6/2012г. ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В случая се касае за разноски по допуснато обезпечение в рамките на висящ съдебен процес.

С оглед изявлението на страните по разноските в постигнатата спогодба и факта на влизане в сила на съдебния акт, с който тя е одобрена и производството прекратено в тази част, е недопустимо ревизиране на отговорността за разноски в частта по спора, съответна на материалния интерес по постигнатата спогодба. Всички въпроси по делото в тази му част, включително по разноските, са окончателно разрешени със стабилизиране на определението по чл.234 ГПК и изтичане на срока за неговото изменение или допълване по реда на чл.248 ГПК.

С решението е допустимо да се присъдят само разноски съобразно изхода на спора по неспогодената част.

Присъждането на разноски със съдебното решение е изцяло в съответствие с изявлението на страните по постигнатата частична спогодба, правилата на чл.78 ГПК и ТР 6/2012г. ОСГТК на ВКС. Искът е отхвърлен като неоснователен, при което по правилата на чл.78 ГПК разноски, сторени в исковото производство, се дължат само в полза на ответника.

За пълнота следва да се посочи и че в случая от ищеца се претендират основно разноски за образуване на изпълнително дело и адвокатски хонорар по самото изпълнително производство, а под разноски, понесени в обезпечителното производство, следва да се разбира сторените разноски по обезпечаване на бъдещия иск, или в хода на висящо исково производство, а не и разноските, сторени впоследствие по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Последните са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл.78 ГПК със съдебното решение по съществото на спора /в този смисъл Определение №506/17.12.2020г. по т.д. №2158/2020г. на ВКС, II т.о., Определение №336/21.07.2016г. по ч.т.д. 874/2016г. на ВКС, I т.о./.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда молба 2 по чл. 248 ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. номер 1655/20.01.2025г. от „ЕР БИЛД – ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за изменение на Решение № 533/27.12.2024г. по т.д. №349/2024г. по описа на ОС – Варна, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3