Присъда № 1 от 25.04.2024, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 301 по описа за 2023 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

Предмет на въззивното производство е присъда № 26/31.05.2023г., постановена по НОХД № 109/23 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. А. П.

Т. бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.

124 ал. 1 предл. 3 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим. С присъдата подс. Т. бил признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК оправдан по обвинението му по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 и т. 6а, вр. чл. 115 от НК.

Съдът зачел времето, през което на подс. Т. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.01.2021 г. С присъдата били уважени предявените граждански искове – от Б. Г. И. изцяло в размер от 150 000лв., и частично, при отхвърляне на горницата до предявените размери, за С. И. К. и Б. И. К. в размер от по 80 000 лв., и за М. Б. И. и И. Б. И. в размер от по 40 000 лв., като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумите. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия държавната такса по уважените искове и разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при ОП Варна, жалби от частни обвинители, подсъдимия и защитника му.

Прокурорът счита, че присъдата е неправилна и необоснована, и иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер на предвиденото. В допълнение към протеста прокурорът излага конкретните си доводи по доказателствата и счита, че извършеното от подсъдимия осъществява признаците на състава по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 и т. 6а, вр. чл. 115 от НК.

Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци С. И. К., Б. И. К., М. Б. И. и И. Б. И., присъдата се счита за 1 незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, като се иска подвеждане на подсъдимия под отговорност по чл. 115 от НК.

Подсъдимият в саморъчната си въззивна жалба намира, че разследването по делото не е обективно, всестранно и пълно, обвиненията не са доказани по несъмнен начин и присъдата е неправилна и несправедлива.

Въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия съдържа извод, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

След проведено въззивно съдебно следствие в хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста, жалбоподателите – своите въззивни жалби.

Представителят на въззивната прокуратура намира, че чрез назначените от въззивния състав експертизи и техните конкретни и категорични отговори, е отстранено всяко съмнение, че именно подс. Т. е автор на престъплението против личността на Г. И. при квалификацията умишлено умъртвяване.

Анализира доказателствата, излага фактически изводи, въз основа на които обосновава наличието на всички квалифициращи елементи по внесеното от прокуратурата обвинение. Прокурорът моли за уважаване на протеста, признаване на подсъдимия за виновен по възведеното срещу него пред Окръжен съд обвинение и налагане на наказание в рамките на претендираното до момента от прокуратурата. Относно гражданските искове моли за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – родителите и брата и сестрата на пострадалата, адв. К. счита, че е налице система от косвени и преки доказателства, които по несъмнен начин установяват авторството на деянието. Извършва подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, поотделно и в тяхната логическа връзка и съвкупност, и счита, че тяхното действително съдържание обосновава фактическата обстановка и признаците на престъплението, предмет на обвинителния акт, довело до смъртта на пострадалата и извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, в неговия подвид пряк алтернативен умисъл. Алтернативно развива тезата, че ако съдът реши да преквалифицира деянието, следва да отчете, че на пострадалата е било причинено разстройството на здравето, временно опасно за живота, 2 безсъзнание, което е средна телесна повреда. Според повереника няма доказателства и никой не твърди, включително и подсъдимият, че е причинил лека телесна повреда на пострадалата и приетата от първоинстанционния съд не съществува изобщо по делото. От името на представляваните от него страни адв. К. предоставя на съда да прецени с каква тежест да бъде наказанието за извършеното престъпление, а по отношение на гражданските искове обяснява, че жалби за увеличаване на присъдените обезщетения няма, защото подзащитните му изрично са заявили, че изобщо не искат да се занимават с парите, а ги интересува единствено подсъдимият да получи съответното наказание.

Процесуалният представител на детето на пострадалата – Б. И., участващ пред въззивния съд, приема, че ако Д.ието се квалифицира по чл.124 от НК, то причинената телесна повреда е тежка, съответно следва да се измени първоинстанционната присъда и да се увеличи наказанието на максимума от 12 години. Евентуално, ако бъде прието, че се касае за престъпление по чл.116 от НК, то умисълът може да е евентуален или афектен, но не пряк умисъл. Моли и двата случая за отмяна на първоинстанционната присъда, промяна в квалификацията и увеличаване на наказанието, или уважаване на протеста.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ж., поддържа жалбите и намира, че присъдата почива изцяло на косвени доказателства, изводими от показанията на свидетелите, но неподкрепени от други доказателства и необосноваващи еднозначен извод за авторство по възведеното обвинение и по деянието, за което подсъдимият е признат за виновен и е осъден. Счита, че експертните заключения са противоречиви, една от експертизите говори, че обичайно за възникване на мозъчна травма с такъв характер е необходима сравнително голяма кинетична енергия, каквато с ранената си ръка подсъдимият не е могъл да упражни; експертизата по отношение нараняванията на подсъдимия установява засягане на основен кръвоносен съд, както е тази артерия в областта на китката, налягането е сравнително голямо и би могло да изхвърчи кръв на разстояние метър, метър и половина, като кръвоспиране не може да стане само с притискане с ръка, което е свързано и с изследването на пръските кръв в стаята. Подчертава, че указанията на предходния въззивен състав не са били изпълнени от първоинстанционния съд.

3

Подс. Т. представя ръкописно изготвена писмена защита, в която счита, че присъдата почива на предположения и косвени доказателства. Посочва, че страда от хронични заболявания, за които е освидетелстван от ТЕЛК и има 87 % нетрудоспособност. Подчертава данните, че в кръвта на пострадалата е намерено вещество, относимо към ковид инфекция; при приемането й в журнала на спешен център е отразено, че не са налице видими травматични промени; в акта за смърт на Г. И. е посочено, че непосредствено е довела до смърт двустрА. бронхопневмония; и всичко изложено обосновава съмнението му, че тя е починала от коронавирус. Преценява като незаконосъобразна оценката на съда по заключенията на СМЕ и показанията на свид. Д. К.. В личната си устна защита пред въззивната инстанция подс. Т. заявява, че в период от една година, когато Г. И. е ходила и оставала при него, той не я е наранявал, а обратните твърдения са от нейни близки роднини, които са заинтересовани. Подчертава, че ръката му била дълбоко наранена и не е могъл да извършва такива движения спрямо пострадалата, поради инстинкт за самосъхранение. Посочва, че не е такъв човек, обичал пострадалата и дори не са се карали с нея.

В последната си дума подс. Т. моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която да бъде изцяло оправдан, или присъдата му да бъде намалена.

Процесуалната хронология настоящия момент обхваща: на наказателното производство до

ДП № 2226/2020 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР – Варна, по което бил внесен обвинителен акт срещу подс. Т. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.пр.3, 4 и т.6а от НК, и на 07.04.2021г. било образувано НОХД № 377/2021 г. по описа на ВОС, първоначално било прекратено с определение от 14.06.2021г., като съдът счел, че в ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на правата на малолетния син на пострадалата, като по протест на прокурора с определение № 109/25.06.2021г. по ВЧНД № 208/21г. на ВАпС, произнасянето на ВОС било отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдебното производство било разгледано от първоинстанционния съд по общия ред и приключило с присъда №20/01.04.2022г., с която подс. А. П. Т.

4 бил оправдан по повдигнатото му обвинение, признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 от НК, за което му било наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Със съдебния акт бил приложен чл.59, ал.1 от НК, уважени били граждански искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на главниците, разрешени били въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу постановената присъда постъпили протест и жалби от подсъдимият и неговият защитник, за разглеждането на които било образувано ВНОХД № 154/2022 г. по описа на Апелативен съд, по което с Решение № 116 от 19.07.2022 г. на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съдът отменил присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от разпоредителното заседание.

Образувано било

НОХД № 788/2022 г. по описа на ВОС, по което с определение от 16.09.2022г. на основание чл. 248 ал. 5 т. 1 и ал. 6 от НПК съдът прекратил съдебното производство и върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. След приключване на указаните от съда действия, прокурорът внесъл нов обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 и т. 6а, вр. чл. 115 от НК.

На 30.01.2023г. било образувано

НОХД № 109/2023 г. по описа на ВОС, което приключило с присъдата, предмет на проверка в настоящото въззивно производство.

При запознаване с материалите по делото въззивната инстанция установи, че в процеса на събиране и проверка на доказателствата, първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила:

На 20.02.2023г. след приключване на разпоредителното заседание била проведена процедура по гл. 27 от НПК, чл. 371 т.1 от НПК, като съдът одобрил изразеното от страните съгласие да не се разпитват свидетелите Б. К., С. К., Н. И., И. И., М. К., К.К., З.З., Н.Н., Г.Н., Н.Ч., Н.Ч., Н. И., С. Д., Р. Н., както и вещите лица ВИ.м Д., Е. К., Д. Г., С. М., Р.Б., Р. Г., Д.К., Й.Й., И. И., и заявил, че ще ползва съответните протоколи за разпит и експертни 5 заключения от досъдебното производство. Съдът не е съобразил, че по НОХД № 377/21г. на ВОС в с.з. от 01.09.2021 г. майката на подсъдимия, свид.

К.Я.К., след разясняване на правата на осн. чл. 119 от НПК, е заявила, че не желае да свидетелства, поради което и не е следвало да одобрява приобщаването на показанията й от ДП. Свид. Р. Н. е бил допуснат като свидетел едва в хода на НОХД № 377/21г. на ВОС, поради което и не е налице протокол за разпита му от ДП, който съдът да ползва, съответно и не е било възможно включването му в списъка на източници по чл. 371 т. 1 от НПК. Без да фигурират в списъка на свидетелите, чиито показания ще бъдат ползвани, тъй като са били допуснати в това качество по искане на подсъдимия едва в съдебната фаза, както и без да бъдат разпитани повторно от състава в открито съдебно заседание, в мотивите на присъдата са били обсъждани показанията на свид. С.ка Ж. Б. и Даяна Стоименова К..

На основание чл. 283 от НПК в същото заседание съдът приобщил изслушаната по НОХД № 377/2021 г., СМЕ, изготвена от вещите лица В. С., Е. Д., Д. Д., П. Т., Е. А.. Съдът не е съобразил, че процедурата по чл. 371 т.1 от НПК е приложима само към източници от ДП, а посочената експертиза е била назначена от друг съдебен състав. Отделно от това, основанието по чл. 283 от НПК касае приобщаване на протоколи и писмени доказателства, каквото експертизата не е. Вещите лица не са били призовани за с.з., за да бъде обсъждано и приобщаването на експертното заключение в тяхно отсъствие по реда на чл. 282 ал. 3 от НПК.