Решение № 294 от 23.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Перник, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720201853 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2933828 на ОД на МВР Перник, с който на М. ИВ. ЕВТ., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 11.08.2019г. в 11:11 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000, след кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ****** със скорост от 95 км/ч, при което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

В подадената жалба М. ИВ. ЕВТ. релевира оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Лично не участва в хода на проведеното съдебно заседание, в което се представлява от своя пълномощник адв. Я.С. от ПАК, която излага съображения за допуснати 1 съществени процесуални нарушения. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката на съда, е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу М.Е. е издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 11.08.2019г. в 11:11 часа на път І-6, км 75+000, намиращ се след кметството в кв. Бела вода в гр. Перник с посока на движение към гр.Радомир преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0 заснело лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ****** със скорост от 98 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС) на посоченото място полицейският служител А.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 12.08.2019г. с рег. № 1158р-6442.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на М. ИВ. ЕВТ., ЕГН **********. Срещу лицето, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, е издаден от ОД 2 на МВР Перник процесния ЕФ, с който, след приспадане на допустимата грешка, отчетената скорост била редуцирана на 95 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимана скорост било с 45км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон. Санкционираното лице не се възползвало по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от регистрацията на моторни превозни средства, разпечатка от показанията на радарното устройство – статични изображения №№ 11743D0/0128973 и 11743D0/0128975, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно с дигитална снимка на разположение на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата, писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, протокол № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология, заповед № 313з-461 от 12.03.2018г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-421 от 07.12.2021г. на Областно пътно управление Перник.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.

В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. Същият не е оспорил обстоятелството, че го е управлявал, с оглед на което следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е собственика, който е и подал жалба до 3 съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на М.Е. е безспорно доказано.

При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати сочените от пълномощника на жалбоподателя процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.

В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение.

Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г. от извършена на 10.10.2018г. проверка на мобилната система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 5126 в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване, се установява че е извършена периодична проверка на описаната преносима система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на 4 автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.

В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.

В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението - път І-6, км 75+000, намиращ се в района на гр. Перник, кв.

Бела вода, като са посочени посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е от гр. София за гр. Радомир, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 10:10 часа до 12:00 часа. Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила на жалбоподателя – 11:11 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост, което по несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-421 от 07.12.2021г. на Областно пътно управление Перник, което категорично потвърждава и визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

5

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0128973 скорост от 98 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 95 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост 45 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.