Решение № 123 от 30.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Девин, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100553 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 и чл.146 ЗЗП от Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Доспат, обл. Смолян, чрез адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив, със съдебен адрес гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** срещу „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14** р-н С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. ***, вх. *, ет. * , представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 400250*/16.04.2024г., поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК – чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2, чл.19 и чл.21 ЗПК и при сключването му при тяхното заобикаляне, съответно поради противоречия с добрите нрави. Претендира да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 16.04.2024г. е сключил договор за потребителски кредит (ДПК) № 400250* с представител на ответното дружество, по който е бил отпуснат паричен заем в размер на 3 500.00 лева, със срок на договора 30 месеца, с размер на вноската по кредита 187,07 лева месечно, включващ главница и лихва, както и ежемесечно заплащане на вноска по допълнителна услуга „Фаст” в общ размер на 1 575.00 лева и допълнителна услуга „Флекси” в общ размер на 3 045.00 лева или по 154.00 лева за двете услуги месечно за срока на договора. Така формираната месечна погасителна вноска е била в размер на 341.07 лева, които е трябвало 1 да заплати за срок от 30 месеца. Съгласно чл.6 от договора за потребителски кредит общата сума, която е била дължима по кредита е 5 612.27 лева, като в тази обща сума не е включена допълнителна услуга „Фаст” в общ размер на 1 575.00 лева и допълнителна услуга „Флекси” в общ размер на 3 045.00 лева, като по този начин е бил поставен в заблуда. При включването на тези две услуги общата дължима сума е, 10 232.10 лева, т.е. повече от два пъти и половина над предоставената сума от 3 500.00 лева.

В р. VI от договора е посочен фиксиран лихвен процент на кредита е 41,00 %, а годишния процент на разходите (ГПР) по договора е 48,98%.

ДПК е недействителен, тъй като не съдържа общата дължима сума, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и условия за прилагане лихвения процент, посочен във фиксиран размер.

ДПК нарушава нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Дължимите месечни суми за вноски по пакет за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, не са включени в ГПР, а ако бъдат включени ще надхвърлят максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР е нереално приложения, определен в нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Дължимите такси за допълнителни услуги в размер на 2 590.00 лева, не са отразени в ГПР.

Посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния, с което е заобиколен закона по чл.26, ал.1 ЗЗД, а това обуславя недействителност на договора за кредит. Не са спазени изисквания на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Възнаградителната лихва надвишава повече от четири пъти законната лихва по просрочени задължения.

Моли съда да признае за установено по отношение на „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, че договор за потребителски кредит № 400250*/16.04.2024г. е недействителен, поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК – чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2, чл.19 и чл.21 ЗПК и при тяхното заобикаляне, съответно поради сключването му при накърняване на добрите нрави. Претендира да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит № 400250*, по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 3 500.00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“, съгласно условията на договора. Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК 2 изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, представляваща сбор от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва.

Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. ГПР е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.98%. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 41.00%, като взетите предвид допускания са, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл.5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.19 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от различния начин на изчисляване на ГЛП и ГПР, съгласно приложение № 1 от ЗПК. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР.

В договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите суми по вид и размер. Потребителят е закупил, посочените в договора за кредит допълнителни услуги, с което си е осигурил допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Таксата за предоставената услуги „Флекси“, включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски“ по волята на клиента, не съставлява общ разход по кредита и не участва в размера на годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен 3 разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не е част от годишния процент на разходите, поради което няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Съобразно чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

По изложените аргументи разпоредбата на чл.10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че има неточно посочване на ГПР, в случаите, в които той е ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит, записан е и лихвеният процент на ден, конкретизирани са конкретните вноски, а на следващите редове в договора е посочена ясно и таксата за незадължителни допълнителни услуги, които не са част от годишния процент на разходите. Такава неточност, дори да би съществувала, не може да се приеме за липса на годишен процент на разходите, при която съдът да може да приложи последиците за непосочване на годишния процент на разходите, при положение, ако тази последица е найтежката гражданскоправна санкция - пълна недействителност на целия договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД: „Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части“. Това напълно кореспондира с практиката на Съда - напр. дело В - 126/17, решение C-126/17, пар. 37: „Следва да се припомни, че по отношение на въздействието на констатацията, че договорните условия са неравноправни по отношение на валидността на съответния договор, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че посоченият „договор остава обвързващ за страните при същите условия, ако може да оцелее без несправедливите условия. В процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което по искане на ищеца, кредиторът се задължава да му предостави определен набор от услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и становище на искането за кредита на кредитополучателя и последният има възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищцата се е задължила доброволно при условията на солидарна отговорност към кредитора. Редът за използването на допълнителните услуги е подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлява право на приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, което означава, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на 4 кредитополучателя и използвана от последния. След като ищцата е решила да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищцата, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга е безспорно е предоставена на ищцата и последната се е възползвала от нея. Искането за кредит е подадено от ищцата на 25.08.2022 г. в 15:43 часа, одобрено е в рамките на деня. договорът за кредит е сключен на същата дата и дори главницата е изплатена на същата дата. Ищцата дължи възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителски кредит. Лихвеният процент не противоречи на добрите нрави и на закона в размер 41%, а договорът за кредит, отговаря на всички законови изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищцата, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, както и отделни негови клаузи са неоснователни. Моли съда да отхвърли иска и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 360.00 лева за изготвянето на настоящия отговор. На основание чл.78, ал.5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа