Решение № 245 от 15.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 245

В ИМЕТО НА НАРОДА град

Шумен, 15.11.2019г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова 2. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от мл. съдия Стефанова в. гр. дело № 343 по описа за 2год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 93/ 31.01.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год., Шуменски районен съд е отхвърлил предявените от Г.В.Н.-К., ЕГН: ********** и И.А.К., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Ш..., искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на З.К.К., ЕГН: **********, К.К.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Ш..и на „Бългериан Грейн“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С...да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Ш., да не премахват и повреждат бариера, поставена на входа от ул. „Т.“ към посочения имот и да премахнат паркираните в същия имот МПС. Със същото решение съдът е уважил предявените искове по отношение на втория ответник К. Т.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Ш., ул. „Ц.А..“ № ....

Присъдени са разноски на ищците съобразно уважената част от иска, а на ответника З.К.К. – съобразно отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба рег. №

2676/ 14.02.2год., депозирана от ищците в първоинстанционното производство Г.В.Н.-К. и И.А.К., действащи чрез процесуалния си представител адв. Г.Г., Адвокатска колегия - Ш.против Решение №93 от 31.01.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год. на Шуменски районен съд. Считат, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В условие на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че първоинстанционното решение е допустимо, обжалват същото като неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените негаторни искове по отношение на ответниците З.К.К. и К.К.К.. Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция по отношение на ответниците З.К.К. и К.К.К. като последните бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ш., а ответницата З.К.К. бъде осъдена и да не премахва и поврежда бариерата, поставена на входа към ул. „Т.“. Претендират сторените съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Г.В.Н.-К. редовно призована не се явява, жалбоподателят И.А.К. се явява лично с процесуалния им представител адв. Г.Г., Адвокатска колегия - Ш..

Депозирана е и въззивна жалба рег. № 3974/ 05.03.2год. от един от ответниците в първоинстанционното производство К.Т.К., действащ чрез процесуалния си представител адв. Б.Б., Адвокатска колегия - Ш.против същото решение, в частта, с която са уважени претенциите на ищците. Излага, че не е доволен от решението на съда в атакувана част, като сочи доводи за неправилност на акта по подробно изложени съображения. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск по отношение на него. Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.

Жалбоподателят К.Т.К. редовно призован не се явява. Представлява го адв. Б.Б., Адвокатска колегия - Ш..

По делото е постъпила и частна жалба на „Бългериан грейн“ ЕООД № 9530/ 27.05.2год., против Определение от 22.04.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год. на Шуменски районен съд, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което ШРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 93/ 31.01.2год., постановено по гр. дело № 12/ 2018 год. по описа на ШРС, в частта в която същият е осъден да заплати на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 145 лева. Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно и се отправя искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят

„Бългериан Грейн“ ЕООД редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни - Г.В.Н.-К. и И.А.К., З.К.К. и К.Т.К. и „Бългериан грейн“ ЕООД са депозирали писмени отговори на жалбите на насрещните страни, в които съответно оборват доводите на жалбоподателите.

В съдебно заседание въззиваемата страна З.К.К. редовно призована не се явява, представлява се от адв. Б.Б., Адвокатска колегия - Ш..

Въззиваемата страна К.К.К. редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Не е депозирана въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен по отношение на „Бългериан Грейн“ ЕООД като неоснователен, поради което и на осн. чл. 269 от ГПК, решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Шуменски районен съд е сезиран с искова молба от Г.В.Н.-К. и И.А.К. против З.К.К., К. Т.К., К.К.К. и „Бългериан Грейн“ ЕООД, в която твърдят, че на 24.02.2017 г. с договор за покупко-продажба са придобили 19.5/78 идеални части от открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на сграда - гapaж с идентификатор *** по кад. карта на гр. Ш., изграден, чрез реализирано право на строеж в чужд поземлен имот с идентификатор ***.

Ищците сочат, че в открития паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на гореописания гараж, паркоместа притежават и ползват на основание на договори за покупка и други лица, но не и ответниците. Върху покрива на гаража било положено покритие, даващо възможност да бъде ползвано за паркиране на МПС, като една част от покрива се използвала за паркиране на автомобили, а останалата част - за маневриране и подход към местата за паркиране. Влизането в паркинга, ставало единствено в горния край от към улицата, като паркингът бил ограден с перила, а подходът от улицата към паркинга бил ограничен с бариера с дистанционно управление. Навеждат се твърдения, че на 05.07.2017 г. с договор за покупко-продажба ответницата З.К. купила 8/45 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, като към тази дата вече е било учредено правото на строеж на гаража и надземния паркинг върху покрива му, реализирани като строителство към датата на покупката от К.. Позовавайки се на придобитото от първата ответница право на собственост върху посочените ид. части от земята, самата тя и останалите ответници, започнали да влизат през бариерата и да паркират МПС на покрива на гаража.

Ищците заявяват, че паркирането на посочените автомобили станало възможно, тъй като бариерата с дистанционно управление била изкривена от К.К.. Ищците излагат, че съгласно чл. 63 от ЗС, след реализирането на отстъпеното право на строеж на гаража и надземния паркинг върху покрива му, суперфициарът става собственик на изграденото. т. е. "ПРИС" ООД, респективно след последващите продажби, новите собственици, между които са и ищците, притежават изключително право на собственост върху този гараж, респективно върху надземния паркинг върху покрива му. На тази база считат, че ответниците нямат право да ползват по какъвто и да е начин покрива на гаража и надземния паркинг, който бил собственост на ищците в съответната ид. част. Претендират след като бъде установено, че ищците са собственици на 19. 5/78 ид. ч. от открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на сграда - гараж с ИН *** по кад. карта на гp. Ш., ответниците бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на МПС върху покрива на гаража от улицата през ограничителната бариера, поставена на входа от ул. "Т.", да не премахват и повреждат същата бариера, както и да премахнат сега паркираните от тях автомобили. Претендират присъждане на разноски

В срока по чл.131 от ГПК ответниците

З. и К. К.депозират отговор, в който твърдят, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Не оспорват, че ищците са собственици на 19.5/78 идеални части от открит паркинг, но посочват, че площта му е 78 кв. м., като ищците имат право на реално ползване на парко място № 3 с площ от 15. 00 кв. м., построено в поземлен имот с идентификатор *** по КККР Ш.с площ от 323 кв. м. Ответницата З.К. твърди, че е собственик на 1/5 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***. Сочи, че откритият паркинг е с площ от 78 кв. м. и в него са определени 4 паркоместа, всяко едно от по 15 кв. м. Останалата площ от 18 кв. метра представлява площ за маневриране. След откритият паркинг има свободна площ от 78 кв. м., която можело да се ползва за паркиране на автомобили. Заявява, че ищците претендират да ползват всички 156 кв. м., каквото право нямат. Счита, че бариерата с дистанционно управление не е монтирана законно, доколкото за нея няма разрешение за строеж. Твърди, че не възпрепятства и не пречи по никакъв начин ищците да използват своето паркомясто № 3 с площ от 15 квадратни метра, като заявява, че ищците нямат законово право да ползват площ по-голяма 19.5/78 ид. ч. от процесния открит паркинг.

Ответникът К.К. депозира отговор, в който заявява че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва изцяло всички твърдения изложени в исковата молба. Заявява, че през периода от 01.01.2018 год. до 07.09.2018 год. не е управлявал лек автомобил в България, тъй като живее и работи във Великобритания от 2012 г. Моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът "Бългериан Грейн

" ЕООД депозира писмен отговор, в който заявява, че искове са недопустими и неоснователни. Излага, че на служителя К.К. е бил предоставен служебен автомобил за еднолично ползване. Счита, че работниците и служителите следва да носят лична отговорност за предоставените им за ползване служебни автомобили. Заявява, че липсва удостоверение по чл. 181 от ЗУТ, което да свидетелства за завършване на сградата в "груб строеж", поради което навежда твърдение, че правото на строеж не се е трансформирало в право на собственост върху отделни обекти - в случая паркоместа. Моли да бъде прекратено производството като недопустимо, заведено срещу ненадлежна страна, а в случай, че съдът се произнесе по съществото - да отхвърли предявените спрямо него претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №92, том , рег. № , дело № от 2005 год. на нотариус рег.№ на НК в полза на „ПРИС“ ООД е учредено право на строеж върху 156 кв. метра за подземен гараж и върху 78 кв. метра за надземен паркинг, който надземен паркинг е следвало да бъде ситуиран в западната част на дворно място, находящо се в град Ш., в УПИ VІІ – 2714 от квартал 183.

С нотариални актове за покупко-продажба № 73, том , рег. № , дело № от 2008 год., №137, том , рег. № , дело № от 2008 год. и № 129, том , рег. № дело № от 2013 год. е прехвърлено правото на собственост върху по 19,5/78 идеални части от открития паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на подземния гараж с идентификатор ***, с право на реално ползване на паркоместа 1,2, и 4 с площ от по 15 кв. метра.