Акт № 5292 от 17.11.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение №

Номер

Година

26.1.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.26

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20111200501277 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 1 и ал. 2 пр. последно от ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Г. Ч., пълномощник на Г. К. И. - взискател по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б., срещу Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 1 от ГПК. Недоволен от постановения акт на държавния съдебен изпълнител, жалбоподателят чрез своя представител моли съда да отмени обжалваното постановление на ДСИ при РСБ., като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителното производство. Оплакването с жалбата по същество е свързано с твърдението, че прекратяването на изпълнителното производство по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б. е преждевременно, тъй като срещу друго постановление от 17.11.2011г. по същото изпълнително дело, ДСИ във връзка с възражение за прекомерност по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, е намалил договорения адвокатски хонорар между взискателя и неговия пълномощник от 200 на 100лв. Постановлението е било обжалвано пред ОС Б., като едва след приключването на производството по неговото обжалване, ДСИ може да се произнесе по прекратяването на производството по изпълнителното дело.

По настоящото дело е депозирана и друга жалба от адв. Г. Ч., пълномощник на Г. К. И. - взискател по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б., срещу Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., с което е намалено като прекомерно завишено, определеното адвокатско възнаграждение на адв. Г. Ч., като процесуален представител на взискателя- Г. К. И., по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ, от 200лв. на 100лв. Изложени са в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, като жалбоподателят моли съда да го отмени и да върне делото на ДСИ в РС Б., за продължаване на действията по неоснователно прекратеното изпълнително дело. Оплакването се основава на нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в чл. 10 ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, изрично е предвидено от законодателят минимално възнаграждение в размер на 100.00лв. Излагат се аргументи, че представеното по ИД № 300/2011г. по описа на СИС в РС Б. пълномощно на адв. Ч. е хонорар именно за образуване на изпълнителното дело, като същия е платен от взискателя реално и това е отбелязано в самото пълномощно. Оспорват се като незаконосъобразни правомощията на ДСИ при мотивиране на постановения от него акт, да излага съображения за това че материалния интерес е незначителен с оглед на договорения хонорар, както и че хонорара се явява прекомерно завишен, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност, тъй като намаленото адвокатско възнаграждение е заплатено само за образуване на изпълнителното дело, а не и за други извършвани по делото от взискателя действия. Възнаграждението се изплаща от взискателят на упълномощения от него адвокат по договореност, която не може да се определя от материалния интерес във връзка с който се образува изпълнителното дело. Основен довод във връзка с твърдението за незаконосъобразност на обжалваното постановление на ДСИ по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., е че съгласно § 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в случаите на чл. 78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по- ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в цитираната наредба. Тъй като в настоящия случай уговорения между взискателя и неговия пълномощник хонорар за образуването на изпълнителното дело е 200лв., той не надхвърля трикратния размера на минималното възнаграждение определено с наредбата за извършването на това правно действия, поради което ДСИ незаконосъобразно е счел същото за прекомерно.

След връчване на преписи от жалбите и в срока по чл. 436 ал.2 от ГПК, по делото не е депозирано становище от длъжника по изпълнителното дело.

В мотивите си по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, ДСИ при РС Б., изразява становище, че депозираните жалби срещу двете негови постановления по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради съображенията, които съдия изпълнителят подробно е развил в тях.

БОС в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело №300/2011г. по описа на СИС към РСБ., намира следното:

Жалбатите, на основание на които е образувано настоящето производство са процесуално допустими, а разгледани по същество същите са основателни.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба от адв. Ч., представляващ адвокатско сдружение “Ч. В.”, като пълномощник на взискателя – Г. К. И., ЕГН *, от град Б., въз основа на издаден Изпълнителен лист от 31.10.2011г. на РС Б., издаден в полза на кредитора – Г. К. И., на основание чл. 190 ал. 2 и чл. 412 от ГПК, срещу длъжника – Д. К. М., от град Б., за сумата – 5.00лв., съставляващи разноски по гражданско дело.

Към писмената молба е депозиран Договор за правна помощ и съдействие, с който Г. К. И. от град Б., е упълномощил адвокатско сдружение “Ч. – В.”, да образува от негово име изпълнително дело, като е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., за която сума има отбелязване че е заплатена в брой.

След образуване на ИД № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б. и изпращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжника, е последвало доброволно плащане на дължимата сума от 5.00лв. и сумата 20.00лв. като държавна такса, по сметката на съдия изпълнителя.

С писмена молба до ДСИ към РС Б., е депозирано възражение от длъжника Д. К. М., от град Б., за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния пълномощник на взискателя по делото, с което длъжника моли същият да бъде намален.

С обжалваното Постановление на съдия изпълнителя С. Т., от 17.11.2011г. по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., ДСИ е уважил възражението на длъжника за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, като е намалил същото от 200 на 100лв. Изложени са съображения, че минималния хонорар предвиден в разпоредбата на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело, а в представения договор за правна помощ, сключен между взискателя и неговия пълномощник, не е посочено възнаграждение за извършването на други изпълнителни действия по делото. Основан на това че договореното адвокатско възнаграждение е само за образуването на изпълнителното производство, както и на доводите за малкия материален интерес на взискателя – задължението е за сумата от 5.00лв., на основание чл. § 2 от ДП на Наредба № 1 и в случаите на чл. 64 от ГПК, както и на основание чл. 78 ал.5 от ГПК, ДСИ е извел правните си изводи за прекомерност на договорения адвокатски хонорар за да намали същият наполовина, до размера на минимално предвидения в закона. Постановлението на ДСИ е било обжалвано пред ОС Б., въз основа на което е образувано настоящото частно гражданско дело, като и към настоящия момент, същото не е влязло в законна сила.

С последващото обжалвано Постановление от 23.11.2011г., ДСИ при РС Б., след като е отчел че длъжника е заплатил дължимите суми по делото, включително за дължимата държавна такса по изпълнителното дело, в размер на 20.00лв. и намаления с Постановление от 17.11.2011г. адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя за образуване на изпълнителното дело, в размер на 100лв., е прекратил производството по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., на основание чл. 433 от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни съображения:

Депозираните жалби са редовни, доколкото съдържат всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.436 ал.1 от ГПК и са подадена чрез ДСИ, пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Б.. Същите са постановени по едно и също изпълнително дело и доколкото са намират в обусловеност една от друга, могат да бъдат разглеждани в рамките на едно въззивно производство. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвените жалби, като е надлежна страна – взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт и в съответствие с нормите на чл.435 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са основателни и следва да бъдат уважени.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразните действия на съдия изпълнителя, а с общия принцип за отговорността за разноски, която е уредена общата част на ГПК и в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понасят разноските в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искане за намаляване на възнаграждение, определено на адвокат по изпълнителното дело, е съдебният изпълнител пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпроса относно разноските, макар че решението за възлагане на разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие по смисъла на ГПК.

Чл. 36 ал.1 от ЗА установява основния принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, като в чл. 36 ал.2 от ЗА, принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са обвързани с принципите за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че договореното възнаграждение като хонорар, не може да бъде по- нисък от предвидения в наредбата на ВАС размер на съответния вид работа. Следователно законосъобразността на обжалваното разпореждане на ДСИ за намаляване на адвокатския хонорар договорен между взискателя и неговия пълномощник, е обусловено от наличието на данни съобразно чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 36 ал. 2 от ЗА, според които обосновано може да се приеме, че възнаграждението не е справедливо.

Следва в настоящия случай да се съобрази, че чл. 10 т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че за образуване на изпълнителното дело, минималния размер на адвокатския хонорар е 100лв., а в т. 2 на цитирания закон текст е предвидено, че за водене на изпълнителното дело и извършването на действия, насочени за удовлетворяване на кредитора за дължимите парични вземания – размера е 1/ 2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал.2 от Наредбата. Именно съобразно цитираната законова разпоредба, преценката на съдия изпълнителят за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение като прекомерно, е свързано с определения материален интерес в зависимост от размера на дължимата от длъжника сума.

В настоящия случай решаващо за преценката на съда за законосъобразност на обжалваното действие на съдия изпълнителят при намаляването на размера на дължимото адвокатско възнаграждение е, че посочения в договора за правна защита и съдействие сума от 200лв., е само за образуване на изпълнителното производство, като в този случай преценката на съдия изпълнителят е следвало да бъде ограничена до основанията за образуване на изпълнително производство. В тази връзка следва да бъде обсъждано, че длъжника макар и осъден по гражданско дело да заплати като държавна такса незначителна по размер сума от 5.00лв., не е сторил това сам и доброволно, а е изчакал за събирането на тази сума да бъде образувано изпълнително дело от страна на взискателя, като вероятно е разчитал, че поради ниския и размер същата няма да бъде претендирана от взискателя. Така с поведението си длъжникът е станал причина за образуването на изпълнителното дело и за започване на принудителни действия за събиране на незначителната парична сума.