Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 18.05.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 212/2026
Вид
Решение № 137
Подписан
18.05.2026
В сила
10.08.2026
Състав
Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 59, ал. 5, т. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Сливен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200212 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. Българка №64, представлявано от управителя С. П. против НП № 874021-F868152/10.02.2026 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600,00 евро на основание чл. 59, ал. 5, т.

5 от ЗВЕРБ за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни възражения срещу така съставения акт. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни 1 съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.01.2026 г. в 14:50 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – фитнес зала, находяща се в гр.

Сливен, кв. „******, стопанисвана от „******“ ЕООД, ЕИК: ********, предст. от управителя С. П.. В хода на същата проверка е събрана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 12.01.2026 г. по приложен ценоразпис. От монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел “******”, с индивидуален номер ED280415 и ИН на ФП 44367357 са издадени 3 бр. справки „КЛЕН“ за дните: 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 09.01.2026 г.

В хода на проверката е изискана информация за продажните цени на определени услуги.

На 09.01.2026 г. от органа по приходите е изпратен имейл с приложени в него таблица и искане до електронен имейл

(******************************** ), посочен в информационните масиви на Национална агенция за приходите, обслужван от „******“ ЕООД, ЕИК:

********, с адрес по чл. 8 от ДОПК – гр. Сливен, кв. „******, стопанисващ търговски обект – фитнес. В поканата подробно е описано искането да бъде предоставена информация за размер на цените на посочените услуги. При извършената проверка на място в обект е връчена и подписана, изпратената в имейла покана на представител на проверяваното дружество и допълнително от ОП са дадени разяснения относно изискванията към попълване на таблицата. За извършените действия е съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №*******/09.01.2026 г.

В електронен вид на електронен адрес на ОП е предоставена таблицата в Excel формат, относно услугите и цените им към дата 11.08.2025 г. 11.10.2025 г. и към дата 09.01.2026 г. Изисканите от лицата данни са получени в изискуемия срок. При анализа на същите е установена повишена цена към дата 09.01.2026 г., спрямо 11.10.2025 г. на следните услуги, както следва:

2

- цената на предлаганата услуга - тренировка в пиков час към 11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 6,00лв., а за 09.01.2026 г. е 6,85 лв. Увеличението е със 14 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

- цената на предлаганата услуга - тренировка в непиков час към 11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 5,00лв., а за 09.01.2026 г. е 5,87 лв. Увеличението е със 17 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

- цената на предлаганата услуга - тренировка с инструктор към 11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 12,00 лв., а за 09.01.2026 г. е 13,69 лв.

Увеличението е със 14 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

- цената на предлаганата услуга – карта „неограничена“ към 11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 60,00 лв., а за 09.01.2026 г. е 62,59 лв. Увеличението е със 4 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

- цената на предлаганата услуга – 3-месечна карта към 11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 145,00 лв., а за 09.01.2026 г. е 156,47 лв. Увеличението е със 8 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

Актосъставителят е достигнал до заключението, че от гореизложеното е видно, че „******“ ЕООД с ЕИК ******** е повишило необосновано цените на част от предлаганите услуги в обекта.

За извършената проверка и направените констатации е съставен Протокол за извършена проверка

№*******/09.01.2026 г. и

№1292982/23.01.2026 г.

От гореизложеното административнонаказаващият орган е направил извода, че дружеството - „******“ ЕООД, с ЕИК ******** е извършило административно нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Съставен е АУАН сер.

АN №F868152 от 23.01.2026 г., който е бил връчен на С. П. П. на 23.01.2026 г.

Същата е предявила възражения срещу така съставения акт.

Въз основа на АУАН сер. А N №F868152 от 23.01.2026 г. било издадено НП № 874021-F868152/10.02.2026 година от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите. В НП е посочено като нарушение единствено обстоятелството, че

- цената на предлаганата услуга - тренировка в непиков час към 3

11.08.2025г. и 11.10.2025 г. е 5,00лв., а за 09.01.2026 г. е 5,87 лв. Увеличението е със 17 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори.

За така посоченото е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 600,00 евро на основание чл. 59, ал. 5, т.

6 от ЗВЕРБ поради извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Наказателното постановление е връчено на 13.02.2026 г. на С. П. П. в качеството й на управител на „******“ ЕООД, с ЕИК ********. Жалбата е подадена в срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя М. М., същият е присъствал и по време на проверката. Показанията на същия са последователни и логични. Съдът не счита за редно да обсъжда показанията на свидетелите Н. Р. и С. Х., тъй като нито една от тях не е присъствала по време на проверката, а единствено са свидетели при връчването на акта на жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно така установената фактическа обстановка в НП и АУАН от правна страна, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Процесното производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно 4 осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административнонаказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна по своя характер, като същата осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Съдът констатира и друга неточност в така съставеното НП, като е посочено, че проверката е извършена на 09.01.2026 г. в 14:50 часа, а в хода на проверката била събрана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 12.01.2026 г. по приложен ценоразпис. В о.с.з. актосъставителят коментира, че се касае за техническа грешка, допусната при съставяне на АУАН и пренеса в последствие в НП. Съдията-докладчик счита, че такъв тип „технически грешки“ от своя страна ограничават правото на защита на жалбоподателя, което е недопустимо.

5

Отделно от това, съдът счита, че жалбата е основателна и по съществото си.

Издаденото НП е за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Според същата: „В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“

Според § 1., т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ " Обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.“ Т.е. „Обективни икономически фактори“ са тези, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе и които имат пряка връзка с ценообразуването, като: повишаване на минимална работна заплата, повишавана на минимален осигурителен праг, ръст на инфлацията, повишение на горивата и т.н. Ако липсват тези обективни фактори, то очевидно става дума за повишение на цените без да има икономическа обосновка затова.

В изпълнение на своите правомощия както по ДОПК, така и във връзка с прилагане на Закона за въвеждане на еврото в България, НАП изисква документи за произход на стоките в търговския обект, следи цялата верига на движението на стоките, като проследява и ценообразуването от производител/вносител до цената в магазина. НАП засича цените с резултатите от предходни проверки и търси причината за поскъпването, както и дали има някаква промяна в дейността на търговеца. Ако няма, повишената цена се счита за икономически необоснована.