Акт от 10.10.2019, Административен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

127 гр. Разград, 10.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА

КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ с участието на секретаря Ралица

Вълчева като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 233 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

88, ал. 1, пр. 2 от Изборния кодекс.

Постъпила е жалба от К.

Р. М. в качеството си на представител на местна коалиция ВМРО-БНД /АБВ, МИР, ПБС, ВМРО-БНД/ и от А. А. Д. против Решение № 66-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК – Разград, потвърдено с Решение на ЦИК № 1294-МИ от 04.10.2019 г., с което е заличена регистрацията на кандидата за общински съветник А.

А. Д., регистриран под № 10 в кандидатската листа за общински съветници на местна коалиция „ВМРО-БНД“ /АБВ, МИР, ПБС, ВМРО-БНД/ в изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 27 октомври 2019 г., поради това, че А.

Д. няма регистрация по настоящ адрес. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено.

Ответникът Общинска избирателна комисия – Разград счита жалбата за неоснователна.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лица с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 58, ал. 1 във вр. с чл.

88, ал. 2 ИК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 87, ал. 1, т. 15 ИК, при спазване на изискванията на чл. 85, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ИК и в съответствие с целта на закона и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 397, ал. 1, пр. 4 ИК право да бъдат избирани за общински съветници имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. В § 1, т. 5 от ДР на ИК е определено, че "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по смисъла на чл. 397 е: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство; б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България; в) гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство, към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите.

Безспорно е, че жалбоподателката има адресна регистрация по постоянен адрес ***, но няма такава по настоящ адрес ***.

По делото е представено писмо от

Община - Разград, изх. № 11-05-28-1/09.10.2019 г., от което се установява, че Д. е била регистрирана по настоящ адрес в общежитие на ВХТИ – Бургас от 21.09.1999 г. до 15.08.2016 г. Същата е била дерегистрирана от настоящия си адрес на 15.08.2016 г. на основание чл. 99б, ал. 4 ЗГрР.

Съгласно чл. 99б, ал. 4 ЗГрР в началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на съответните органи по чл. 92, ал. 1 актуален списък на лицата, настанени в студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да надвишава броя на леглата в нея. Адресните регистрации на лица, които не са включени в списъците по изречение първо, се заличават със заповед на органа по чл. 92, ал. 1.

Настоящият адрес по чл. 94, ал. 1 от същия закон е адресът, на който лицето живее. Той може да се установи само чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация - чл. 24, ал. 2 ЗГрР. Такова удостоверение жалбоподателката не представя. Касае се за положителен факт, за доказването на който тя носи доказателствената тежест. Представените от нея документи – лична карта, трудови договори и удостоверение за гласуване не са годни да установят настоящия й адрес. Позоваването на § 1, т. 3 от ДР на ЗГрР е неоснователно. Заличаването на адресна регистрация е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето, но по делото не е доказано къде е бил предходния настоящ адрес на жалбоподателката преди регистрацията й по настоящ адрес в гр.

Бургас.

По изложените съображения Разградският административен съд

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.

Р. М. в качеството си на представител на местна коалиция ВМРО-БНД /АБВ, МИР, ПБС, ВМРО-БНД/ и на А. А. Д. против Решение № 66-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК – Разград, потвърдено с Решение на ЦИК № 1294-МИ от 04.10.2019 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/