Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4422/2025
Вид
Решение № 185
Подписан
27.02.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104422 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т-М Т. С. от гр.

Шивачево срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с която са предявени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит.

Ищцата твърди, че на 26.04.2022 г. сключила с ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-19424-261722, по силата на който усвоила главница в размер на 500,00 лв.

Срокът на договора бил 6 месеца при фиксиран ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,24 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 553,80 лв. Във връзка с договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Кредит гаранция“ ЕООД,, като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 368,18 лв. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения 1 процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.

Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. На следващо място, ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл.

10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответните дружества са подали отговори на исковата молба в срок, с които изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Не оспорват сключените договори с ищцата, но оспорват твърденията й за нищожност на договорите на всички изложени от нея основания. Молят за отхвърляне на исковете и претендират присъждане на направените по делото разноски. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги 2 уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответните дружества „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-19424-261722 от 26.04.2022 г., сключен между ищцата Т-М Т. С. и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от 26.04.2022 г., сключен между ищцата Т-М Т.

С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-261722 о т 26.04.2022 г., поради противоречие на закона.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата Т-М Т. С. и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-261722 от 26.04.2022 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 500,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 42,24 %, лихвен процент 36,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 553,80 лв., срок на договора в месеци - 6 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 92,30 лв.

Безспорно е между страните, че на 26.04.2022 г. между ищцата Т-М Т. С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-261722, като предвиденото възнаграждение на поръчителя възлиза на 368,16 лв. или по още 61,36 лв. на месец, дължими с всяка месечна вноска по Договора за кредит и платими по една и съща банкова сметка, посочена в двата договора.

3

Възнаграждението на поръчителя не е включено като разход в ГПР по Договора за кредит.

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 42,24 %, без да е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР посоченият годишен лихвен процент от 36,00 %. С договора за възлагане на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително 4 лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

На следващо място, Договорът за възлагане на поръчителство от 26.04.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Кредит гаранция“ ЕООД също е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.

Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, 5 за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „Кредит гаранция“ ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.

Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по предявения срещу него иск, а именно 25,56 € - заплатена държавна такса.

Ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД също следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по предявения срещу него иск, а именно 25,56 € - заплатена държавна такса.

На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.

Размерите на адвокатското възнаграждение в случая, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 204,52 € /400,00 лв./ по иска срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и 204,52 € /400,00 лв./ по иска срещу „Кредит гаранция“ ЕООД.