Решение № 1134 от 20.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. П***, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д*** като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220102251 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.

Производството е образувано по повод молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от К. Т. П., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „О***” *** чрез пълномощника си М. К. П., адвокат от АК - П***, със съдебен адрес: гр. П***, ул. „Ц*** С***” *** кантора ***.

В молбата се твърди, че молителят е роден на *** г. в гр. П***, за което е съставено удостоверение за раждане на *** г, въз основа на Акт за раждане № *** г., с вписани имена К. Т. П., родители – майка Т*** Д*** П.а и баща – неизвестен.

Сочи, че е български гражданин от турски произход.

Независимо, че в акта за раждане е записан с лично име „К.“, всички негови близки, приятели и познати го знаели с името „Х***“, откакто се е родил.

Посочва, че от няколко години работи в Г***, в Държавна болница „Ф*** Х***“ К***, като санитар. Там бил заедно с цялото си семейство и всички негови близки и познати, а така също и хората с които работи в болницата в Г***, го наричали „Х***“, но при легитимацията си, в личната му карта е записан с лично име „К.“, което затруднявало германската администрация. Често пъти го наричали „К***“, вместо „К.“. Всичко това му създавало затруднения в индивидуализацията, както и неудобства при идентификацията му, които биха могли да бъдат преодолени само по съдебен ред. С това име бил известен в обществото, в семейството си, пред всички негови близки и познати, както на територията на Република Б***, така и на територията на Г***, където работи.

Освен гореизложеното, желанието на молителя е да носи и фамилното име „Й***“, с 1 което се именовала неговата майка Т*** Д*** Й***а и неговата баба С*** Г*** Й***а, която се е грижила за него от раждането му и навсякъде го е представяла с фамилно име „Й***“, а не с фамилно име „П.“, с което фамилно име е бил вписан в акта си за раждане.

Желанието му е цялото семейство да носи едно и също фамилно име - Й***и.

Сочи, че не е осъждан и срещу него нямало образувани наказателни производства и не са му налагани принудителни административни мерки по ЗБДС.

Твърди, че константната съдебна практика приемала, че когато едно фактическо положение е траело продължително време, възниква необходимостта, то да бъде юридически закрепено. Тази нужда произтичала и не само от желанието на молителя, но и от съображения за правна сигурност, тъй като сред приятелите си и близките си и в обществото, е известен с лично име „Х***“ и фамилно име „Й***“. С това фамилно име се именовала и неговата майка Т*** Д*** Й***а, с която молителят живее в едно домакинство, което е важно обстоятелство по смисъла на закона.

Сочи, че исканата промяна нямала за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции, така както е прието и в задължителната практика та ВКС.

С наведените в молбата доводи се обосновава наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и се иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна на личното и фамилното му име, като за в бъдеще да носи имената Х*** Т. Й***, като личното му име К. да бъде променено на Х***, а фамилното му име П. да бъде променено на Й***.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се явява. Изпраща пълномощник – адвокат М. П. от АК П***, която моли съда да уважи депозираната молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община П*** и Районна прокуратура П***.

В проведеното съдебно заседание общ. П*** и РП П*** не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от *** г. на общ. П*** се установява, че молителят К. Т. П. е роден на *** г. в гр. П***, за което е съставен акт за раждане № 0587 от 25.05.1998 г., като негови родители са Т*** Д*** П.а – майка и баща неизвестен.

Установява се от удостоверение за сключен граждански брак № 0000000614/*** г, че майката на молителя Т*** Д*** П.а е сключила граждански брак със С*** К.в Й***, като е приела да носи фамилното име на съпруга си – Й***а.

От справка от ОД на МВР П***, с вх. № 19382/29.09.2022 г., се установява, че в ИРПС-КОС на МВР не са установени данни за образувани заявителски материали срещу молителя. От информация постъпила от ОП-П*** с вх. № 18938/26.09.2022 г. се установява, 2 че след извършване на проверка в УИС на Прокуратурата на РБ и ЕИСПП срещу молителя няма данни по неприключени наказателни производства. От справка за съдимост, с рег. № 5201/23.09.2022 г. е видно, че молителят не е осъжда и е страна само по настоящото дело.

От разпитаните по делото свидетели – А*** Д*** Асенова и С*** Г*** Й***а се установява, че още от раждането си молителят е бил известен с името си Х***, както в семейството си, така и в обществото и на работното си място. Изяснява се, че собственото му име К., му създава затруднения на работното му място във ФР Г***. Свидетелката Й***а споделя и, че е майка на биологичния баща на молителя – С*** Й***. Твърди, че 20 години тя се е грижила за внук си – молителя К., който от малък е бил познат с имената К. П., но след като майка му се омъжила за синът й, вече е искал да носи й фамилното име Й***.

Изяснява, че когато го водила навсякъде го представяла с нейната фамилия Й***.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.

В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име Х*** още от раждането си. Това име молителят е използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици, колеги и познати, не само в Б***, но и във ФР Г***, където се е установил да работи. С името Х*** молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от К. на Х***, поради което в тази част молбата следва да бъде уважена.

По отношение на искането за промяна на фамилното име на молителя от П. на Й***:

Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о., /, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република Б***, се състои от собствено, бащино и фамилно име.

Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.13 от ЗГР бащиното име на 3 всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /

Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки.

Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на фамилното му име.

При раждането си молителят е записан с имената К. Т. П. като фамилното му име е формирано по императивното правило на чл.15 ЗГР, тъй като към момента на раждането си молителят е бил с неустановен произход от баща и установен такъв от майка. Тези обстоятелства не са променени към настоящия момент, тъй като молителят продължава да е с неустановен произход от баща. Фактът, че свидетелката Й***а заявява, че нейният син С*** Й*** е биологичен баща на молителя, сам по себе си не е достатъчен, за да промени фамилно име на молителя. Също така и не бяха представени официални документи за доказването на биологичната връзка „баща-син“.

На следващо място субективното желание на едно лице да носи като фамилно име това на лице, което се е грижило за него, не представляват важни обстоятелства по смисъла 4 на визираната правна норма. Прието е, че колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на молителя, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Не е аргумент за обратния извод обстоятелството, че молителят се представя /в последно време/ в обществото с фамилното име на свидетелката С*** Й***а, която определя като своя баба и която се е грижила за него. Тук е момента да се отбележи, че дълбоката благодарност на молителката към С*** Й***а са мотивирали едно субективно отношение и желание у него да промени фамилното си име. Субективното желание на молителя само по себе си не е достатъчно, за да се допусне промяна на фамилното име. Носенето на имената на майката в настоящи случай /молителят е с неустановен произход от баща/ сочи на връзка на произход. По делото не се събраха писмени доказателства, от които да е видно, че молителят е станал известен в обществото с фамилно име Й***. От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Й***а се установява, че молителят е пожелал да носи фамилията Й***, едва след като майка му е сключила граждански брак – ***. Също така се установява и, че молителят не желае да носи фамилното име П., т.е налице е само желание от страна на молителя да промени фамилното си име, но не се доказа наличието на „важни причини“ по смисъла на закона. Не води до промяна на извода и това, че свидетелката е представяла молителя с фамилно име Й***.