Решение № 15965 от 21.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66813/2023
- Вид
- Решение № 15965
- Подписан
- 21.08.2024
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 9 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 15965 гр. С., 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110166813 по описа за 2023 година
Предявен е иск по 124, ал. 1 ГПК от „А-1“ ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. С., ж.к. „С. Г.“, бл. 58, вх. Б, срещу „Е М З“ ЕАД, ЕИК: *********, адрес: гр. С., бул. „Ц. Ш.“, № 159, *************, за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9520,51 лв. по партида с абонатен № **********, идентификационен № *********** за недоставена и непотребена електроенергия в имота на адрес: гр. С., ж.к. „С. Г.“, бл. 58, вх. Б.
Ищецът твърди, че ответникът не бил доставчик на еленергия, а имал само лиценз за пренос на такава енергия, поради което не бил легитимиран да издадена корекционна фактура. Оспорва съдържанието на констативния протокол, издаден при проверката от страна на служители на ответника, както и констативния протокол от Български институт по метрология. Твърди, че управителят на ищеца не присъствал на проверката, за която не бил уведомен.
Не била дължима сумата по процесната фактура, тъй като не касае реално доставена, измерена и получена еленергия, а нормите в раздел IX от ПИКЕЕ, по които е осъществена процедурата по служебна корекция по партида на потребителя (краен клиент), били нищожни като противоречащи на Закона за енергетиката и на чл. 82 ЗЗД, уреждащ пределите на имуществена отговорност при договорно неизпълнение. Потребителят не бил виновен за причиненото неправилно измерване/неизмерване чрез средство за търговско измерване, което било незаконно монтирано на процесния адрес и несертифицирано, монтирано в заключено елтабло, ключ от което не бил предоставен на потребителя, който поради това бил лишен от възможност за механическо въздействие върху това средство, респ. върху контролните му знаци (пломби и холограмни стикери).
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Излага подробни съображения с цитиране на практика на ВКС защо е властен да издаде корекционна фактура, както и съображенията от икономическо естество, заради които са били приети ПИКЕЕ от 2019 г. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото за процесния период. Сочи, че процесният електромер е в употреба, като не му е била направена последваща проверка. Описва правната същност на обективната отговорност на потребителя при корекционната процедура, която се основавала на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, а ответникът - че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната сума, или че е налице основание за преизчисление на цената по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребеното от клиента количество електрическа енергия.
С окончателния доклад е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува облигационно правоотношение по разпределение на ел. енергия до процесния имот за процесния период 04.0531.07.2023 г.
С оглед разпределената доказателствена тежест и съобразно приетите доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Приложими в случая са правилата на ПИКЕЕ /ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г./, тъй като корекцията е извършена на 30.10.2023 г., с издаването на процесната фактура във връзка с извършена проверка и съставен КП от 31.07.2023 г., като фактурата е за периода 04.05-31.07.2023г., т.е. след влизането им в сила. Посочените нови ПИККЕ са приети от КЕВР въз основа на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Приемането на подзаконови нормативни актове от органи извън посочените в чл. 114 и 115 От Конституцията – Министерски съвет и министри, не противоречи, както твърди ищеца, на закона. В чл. 2, ал. 1 от ЗНА се предвижда нормативни актове да могат да издават и органите, предвидени от закон, каквато в случая се явява Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Следва да се отбележи, че в случая не се касае за подзаконови нормативни актове (от вида на наредби, правилници и т.н.), а за правила, за които не важи общото изискване да бъдат издавани единствено и само от Министерски съвет и/или 2 съответните министри. Още повече, че приложимите в настоящото производство разпоредби на ПИКЕЕ от приемането им през 2019 г. и до момента, не са обявявани за противоконституционни, респ. не са отменени като такива. Относно правото за извършване на едностранна корекция, приложими в процесния случай са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от КЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т.
3 вр. чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. От систематичното и логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се изяснява, че законодателят е делегирал на КЕВР правомощието да регламентира правото на крайния снабдител да извършва корекция на сметки при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това правомощие комисията е упражнила с приемането на раздел IX от действащите ПИКЕЕ. В раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност и за „задължения към обществото“); ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая ответникът, което е легитимирано и да отговаря по предявения иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ „ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, притежаваният/ползваният от него недвижим имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия, което обстоятелство не се оспорва от ищеца, но и се установява от неоспорените от ищеца доказателства, представени към отговора на исковата молба. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни изложените от ищеца възражения срещу възможността по законова делегация КЕВР да издава съответните ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
3
Приложими в случая са и Общите условия на ответника (с предишно наименование „ФИРМА“ АД), приети по делото и одобрени от КЕВР с Решение № 0У – 2 от 04.06.2021 г., тъй като корекцията е извършена след влизане в сила на същите общи условия. Общите условия на ответното дружество отговарят на изискванията на чл. 98а, т. 6 ЗЕ. Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III гр., съгласно която нарушението на чл. 98а, т. 6 ЗЕ /ако такова се установи/ не може да послужи като основание изобщо да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Подобно разрешение е възприето и в редица други решения на ВКС, като напр. Решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 119 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г. о.
ПИККЕ не изискват между страните да е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, тъй като електроразпределителното дружество не осъществява такава услуга видно и от приетата по делото Лицензия от 13.08.2004 г. Правоотношението възниква по силата на ПИКЕЕ с електроразпределителното дружество, отговарящо за територията, на която се намира електроснабденият обект.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1 ПИКЕЕ. Тоест, по приложимите ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019 г./ ищецът по делото, който представлява ползвател по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, дължи процесната сума точно на ответника, който се явява оператор на съответната мрежа, а не на продавача на еленергия. Така е възприето и в Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г. о. – „налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. " В този смисъл са още Решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г/ на ВКС, IV г. о., Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.
Отговорността по ПИКЕЕ за корекция е безвиновна, обективна отговорност, която е въведена чрез изрично предвидени текстове в нормативен акт. Следователно не се изисква установяване на нерегламентирано въздействие, както и вина за такова въздействие. Относно твърденията на ищеца, че ищцовото дружество не е консумирало електроенергия в посочения размер, съдът отбелязва, че законовата регламентация създава компенсаторен механизъм с цел избягване на неоснователно обогатяване. Смисълът на правната уредба е да се създадат условия за точно изпълнение на договорното задължение на потребителя да заплаща реално консумираната енергия. Корекционната процедура цели 4 възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на абонат при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на Закона за енергетиката, обн. в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР.
С оглед на горното, основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт, като крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на клиента при доказано неточно отчитане на електромера на последния и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ в сила от 17.07.2012 г., и след влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г., в какъвто смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ВКС, II ТО, постановени на основание чл. 290 ГПК и др. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на негов клиент. В разглежданата хипотеза в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество е установено задължение за последното за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от тези общи условия. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т. о.;
Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9473548-ef13-4d79-8d84-dac45660cf23