Решение № 1086 от 19.11.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Добрич, 19.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Снежина И. Д. като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20223230101592 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 403 ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на “СТОЙЧЕВИ 57 - 62“ООД с ЕИК 201150791, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.”Опълченец Димитър Ковачев“ №67, представлявано от управителя С. С. С., срещу “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД с ЕИК 202057952, седалище и адрес на управление с. Долина, общ. Добричка, ул."Двадесет и втора“ №2, представлявано от управителя П. Н. К., по чл.403 ал.1 от ГПК за осъждането на ответника да му заплати сумата от 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за вреди от допуснато обезпечение по частно търговско дело №202/201 8 г. по описа на ДОС на предявен след това по търговско дело №228/2018 г. по описа на ДОС иск, който впоследствие е бил отхвърлен, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (01.06.2022 г.) до окончателното плащане, както и за направените разноски в настоящото и обезпечителното производство. В исковата молба се сочи, че по искане на “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка е било допуснато на 10.07.2018 г. обезпечение на бъдещ иск срещу ищеца за 1 заплащането на неустойка по договор за доставка от 08.01.2018 г. чрез запор върху банковите му сметки до размера на сумата от 27350 лева; посочената сума е била реално запорирана изцяло от частен съдебен изпълнител на 17.07.2018 г.; впоследствие по предявения иск е образувано търговско дело №228/2018 г. по описа на ДОС, който е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение на 18.05.2021 г.; н а 08.07.2021 г. ДОС е отменил допуснатото обезпечение на бъдещия иск, като на 21.07.2021 г. е издадена обратна обезпечителна заповед, а фактическото сваляне на запора е осъществено на 23.08.2021 г. от банката; с оглед на изложеното през периода от 17.07.2018 г. до 23.08.2021 г. са били незаконосъобразно запорирани банковите сметки на ищеца в „***“ЕАД – гр. София за сумата от 27350 лева; описаната обстановка съдържа всички елементи от фактическия състав на чл.403 ал.1 от ГПК – допуснато обезпечение на иск, неговото отхвърляне и наличието на вреди от обезпечението на отхвърления иск; минималният размер на подлежащата на обезщетяване вреда е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за периода на нейното блокиране, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите; в този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №156/18.12.2017 г. по търговско дело №449/2017 г. на II т.о. на ВКС; настоява се за уважаването на предявения иск и присъждането на всички разноски, включително извършените във връзка с неговото обезпечаване.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил, че с дадената по допуснатото обезпечение гаранция се обезщетява размерът на вредите; по другото дело ищецът не е възразил дадената гаранция да бъде освободена в полза на ответника; в настоящото производство се претендира 3 пъти по високо обезщетение за същата вреда от наложения запор върху банковата сметка; изминал е период от време, през който ищецът е бездействал и не е искал заличаване на допуснатата обезпечителна мярка; оспорва размера на претърпените вреди и обвързването им с размера на законната лихва за забава; няма доказателства за наличието на пряка причинно – следствена връзка между наложения запор и претърпени от ищеца вреди; при условията на евентуалност заявява, че максимумът на вредите е в размер на определените от Окръжен съд - Добрич 2735 лева; желае присъждането на сторените разноски.

2

В съдебното заседание и писмената си защита процесуалният представител на ищеца е посочил, че предявеният иск е изцяло основателен, което се установява главно и пълно от събраните доказателства; няма как определената от съда по обезпечителното производство гаранция да бъде таван на отговорността на ищеца по отхвърления обезпечен иск по няколко причини – на първо място тази гаранция се определя със съдебния акт определение, което няма сила на присъдено нещо, а в производството по чл.403 ал.1 от ГПК той не обвързва страните и още по-малко този съд, който гледа претенцията; на второ място Върховният касационен съд приема в практиката си трайно и безусловно, че гаранцията не е лимит на отговорността и ако ответникът по отхвърления иск е претърпял вреди в поголям размер, той може да търси тях, а не да се задоволи с гаранцията, както се е случило и в процесния случай; когато съдът е допуснал обезпечение без гаранция, това в никакъв случай не означава, че изобщо не може да има иск за вреди; третият аргумент за несъстоятелността на тази теза е фактът, че няма как който и да е било, включително и съдебният състав, при допускането на обезпечението да определи реален размер на вредите, които ще претърпи ответникът; най-малкото, защото съдът няма как да знае колко ще продължи процеса по обезпечения иск; гаранцията е един ориентировъчен минимум, който има две цели - да изпита решимостта на молителя дали е готов да внесе гаранция за претенцията си и да гарантира ответника, че някаква поне минимална сума му е сигурна и ако един ден търси вреди, ищецът няма да укрие тази сума; това, че не е взел отношение в производството по освобождаване на гаранцията, е неотносимо към спора, тъй като Върховният касационен съд приема, че увреденото лице не е длъжно да приеме тази гаранция и може да търси вреди в пълен размер; кога ще се предяви иск по чл.403 ал.1 от ГПК е въпрос на лична преценка; несъстоятелно е възражението, че недобросъвестно не е предявен иск в определените в чл.403 ал.1 от ГПК срокове и така е увреден ответника по настоящото дело размерът на претенцията е един и същ, той е за точно определим времеви интервал, който не зависи от момента на предявяването на иска; за периода от възникването на вземането до предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, претенция няма, т.е. на ответника по никакъв начин не му е влошено положението; обезпечението следва да се вдигне по инициатива на лицето, което е поискало налагането, както се е 3 случило и в процесния случай; още повече, че “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с.

Долина, общ. Добричка е имало да си взема и гаранцията; според представените доказателства вдигането на запора е отнело около месец и половина, което е нормално с оглед първо на отпускарския период, както и второ, че за вдигането на запора трябва да се постанови съдебен акт, който подлежи на обжалване; трето - трябва да се представи този акт на частен съдебен изпълнител, който да уведоми банковата институция; този месец и половина на фона на трите години, през които запорът е тежал, е незначителен; когато има запорирана сума било като залог по сметка на съда, било по банкова сметка, то титулярът на тази сума винаги е увреден; горното приема ВКС и то вредата е под формата на пропуснати ползи, защото титулярът не може да разполага с тази сума и не може да увеличи имуществата си; винаги му се дължи обезщетение, като минималният гарантиран от закона размер е законната лихва; настоява за уважаването на иска и присъждането на сторените разноски в пълен размер, тъй като адвокатското възнаграждение отговаря изцяло на фактическата и правна сложност на делото.

В съдебното заседание и писмената си защита ответникът чрез своя пълномощник е заявил, че ищцовата претенция е неоснователна; безспорно е установено, че с Определение №363/10.07.2018 г. по частно търговско дело №202/2018 г. по описа на ДОС е допуснато обезпечение на бъдещия иск, като в същото определение е определен размер на гаранцията с оглед размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно; това определение е можело да се обжалва, включително относно размера на гаранцията; паричната гаранция след приключването на делото не е била търсена от ответника по това производство; именно затова е последвала молба от страна на “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка не веднага, а след месец и половина достатъчно време да бъде възстановена тази сума; едва в настоящото исково производство “СТОЙЧЕВИ 57 - 62“ООД - гр. Добрич заявява, че са претърпени вреди; законодателят е уредил правата на страните да се упражняват добросъвестно, а в случая има класически пример как не се упражняват добросъвестно права, ако се твърди, че са нанесени вреди, особено в този размер; получава се на практика една печалба в размер на 10 процента плюс основния лихвен процент; ищцовото дружество е показало с 4 цялостното си поведение, че в нито един момент до предявяването на иска не е имало претенции; би следвало да се зададе въпрос не следва ли лихвата за забава да бъде изчислявана от друг момент - от датата на отправянето на нотариална покана за искането на такова обезщетение; желае отхвърлянето на ищцовата претенция, а ако същата бъде уважена – да се уважи до посочения в отговора на исковата молба размер; настоява за присъждането на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представения и приложен по делото договор за правна помощ, заедно с пълномощно; прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск по чл.403 ал.1 от ГПК е процесуално допустим.

Разгледан по същество, т ой е основателен.

Между страните не се спори, че с влязлото в сила Определение №363/10.07.2018 г. по частно търговско дело №202/2018 г. по описа на ДОС (на лист 7 – 11 от делото) е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на “АГРО ПЛАМ 88“ЕООД - с. Долина, общ. Добричка срещу “СТОЙЧЕВИ 57 62“ООД – гр. Добрич чрез налагането на запор върху банковите сметки на последното дружество в „***“ЕА Д - гр. Добрич до размера на сумата от 27350 лева. Впоследствие по предявения обезпечен иск е образувано търговско дело №228/2018 г. по описа на ДОС, като с Решение №68/15.05.2019 г. по същото дело искът за заплащането на договорна неустойка в размер на 27350 лева е бил отхвърлен. Този съдебен акт е бил потвърден с Решение №91/13.04.2020 г. по въззивно търговско дело №644/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което не е било допуснато до касационно обжалване с Определение №259/18.05.2021 г. по търговско дело №1743/2020 г. на I I т.о. на ВКС. След влизането в сила на отхвърлителното решение с Определение №260297/08.07.2021 г. по частно търговско дело №202/2018 г. по описа на ДОС допуснатото обезпечение е било отменено, като определението е влязло в сила на 21.07.2021 г. По този начин се установява наличието на първите две предпоставки за уважаването на иска по чл.403 ал.1 от ГПК – наложена обезпечителна мярка и нейната отмяна поради непредявяване на обезпечения иск, прекратяване на производството по обезпечения иск или неговото отхвърляне. От 5 представената по делото банкова референция от „***“ЕАД – гр. София, клон Добрич (на лист 33) се установява наличието и на последната трета предпоставка за основателността на предявения иск – наличието на вреди от обезпечението на отхвърления иск. Според тази референция вследствие на допуснатото обезпечение върху сметките на ищцовото дружество на 17.07.2018 г. е наложен запор по искане на ответното дружество до целия размер на сумата от 27350 лева, който е бил отменен чак на 23.08.2021 г.

Предвидената в чл.403 ал.1 от ГПК отговорност за вреди, причинени допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от Закона за задълженията и договорите; доколкото в специалната норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими са общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите; съгласно чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и договорите обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Ответникът в настоящото производство и молител в производството по допускането на исканото обезпечение трябва да понесе риска от неоснователността на материалноправните си твърдения относно обезпечения иск; доколкото с действията си той е причинил неоснователното запориране на процесната сума за определен период, той отговаря за по-бързото вдигане на запора след окончателното отхвърляне на предявения иск, като възраженията на неговия процесуален представител в противната насока са неоснователни. В този смисъл е и установената съдебната практика, обективирана в Решение №547/04.06.2009 г. по гр. дело №1465/2008 г. на І г.о. на ВКС. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №156/18.12.2017 г. по търговско дело №449/2017 г. на I I т.о. на ВКС, както и Определение №65/04.02.2019 г. по търговско дело №1684/2018 г. на I I т.о. на ВКС, Решение №854/01.04.2018 г. по търговско дело №77/2018 г. на Апелативен съд – София, Решение №215/05.12.2018 г. по въззивно търговско дело №263/2018 г. по описа на ДОС и Решение №696/04.07.2018 г. по гр. дело №3784/2017 г. по описа на ДРС вредата в хипотезата на чл.403 ал.1 от ГПК e съизмерима със законната лихва върху внесената като обезпечение сума като пряка и непосредствена последица от същото обезпечение за периода на нейното задържане. Неоснователни са възраженията на ответника, че носи 6 ограничена отговорност до размера на допуснатата гаранция – функцията на същата е единствено да способства по-лесното удовлетворяване на ответника при неправилно обезпечаване, но по никакъв начин не поставя горна или долна граница на вредите от неоснователно допуснато обезпечение (нейният обичаен размер от около 10 % би могъл да покрие вредите при протекло съдебно производство с продължителност от около 1 година, а в действителност то може да продължи по-кратко или по-дълго). С оглед на изявленията на процесуалните представители на страните в съдебното заседание е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода от 17.07.2018 г. до 23.08.2021 г. законната лихва върху сумата от 27350 лева е 8615.94 лева, както е отразено в намиращата се на лист 34 от делото справка с помощта на лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва на интернет – сайта на Националната агенция по приходите. След като претенцията на ищеца е за пониския размер от 8500 лева, то същата е изцяло основателна и трябва да бъде уважена, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (01.06.2022 г.) до окончателното плащане.