Решение № 145 от 30.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Решение № 145 от 30.04.2025 г. по ВНОХД № 423 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Б..

Производството е по реда на глава ХХI НПК. Образувано е по протест на прокурор при РП - град Б. срещу Решение № 35 от 23.01.2025 г. по НОХД № 1063 от 2024 г. по описа на Районен съд - Б., с което обвиняемият В. Г., ЕГН **********, с адрес в с. Р., общ. П., ул. „И.“ № 7, е признат за невиновен в това на ****г., около 20:00 часа, на паркинг пред зала „С.“, находяща се на ул.

„М.“ № 17 в ж.к. „З.“ в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, а именно охранител към „С.“ ЕООД, с ЕИК: ****, при и по повод изпълнение на службата си, чрез нанасяне на множество удари с юмруци в областта на гръдния кош на А.Н.Б., да е причинил на последния разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - ****, което е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 2 НК във връзка с чл.130 ал.1 от НК.

В протеста се настоява, че така постановено решението е неправилно, тъй като съдът необосновано не кредитирал показанията на пострадалото лице в частта, в която се твърди, че Г. му нанесъл побой на процесния паркинг. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетелите М.Х. и Р.С., които потвърждавали думите на А.Б. че именно подсъдимият му нанесъл съответните удари. Изслушаното по делото съдебно - медицинско заключение пък обосновавало механизма на получените увреждания, споделен и от пострадалото лице. Релевира се върху противоречия между показанията, дадени от колегите на подсъдимия в хода на досъдебното производство и тези, изложени от тях пред съдебния състав. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което В. Г. да бъде признат за виновен по така въздигнатото му обвинение, като на основание чл.78а НК му бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева. С протеста доказателствени искания не са направени.

Окръжният съд, след като съобрази възраженията и правните доводи на страните, както и приобщените по делото доказателства, установява следното:

С атакуваното в настоящото производство решение от фактическа страна е прието от страна на първоинстанционния съд, че на **** г. вечерта пострадалият А. Б. присъствал на рок концерт в зала „С.“, находяща се на ул.

„М.“ № 17 в ж.к. „З.“ в гр. Б., което мероприятие било охранявано от служители на “С.” ЕООД, ЕИК: ****, сред които към тази дата е бил и обвиняемият В. Г. (трудов договор № 032 от 10.12.2022 г.), който по това време бил на работа заедно с други охранители, а именно свидетелите Л.И., Д.Н., К. А.. Прието е още, че във въпросната нощ и по време на концерта св. Б. получил телесно увреждане, изразено във фрактура на девето и десето ребро в ляво, без разместване на костни фрагменти, поради което постъпил за лечение в отделение към МБАЛ “Б.” АД в същия ден на 23:10 ч. и бил изписан на 04.10.2023 г. По посочените фактически положения страните не спорят, като 1 същите се установяват по безспорен начин от приетите писмени доказателства и от разпита на свидетелите А., И., Н., Х., С. и Д.а.

Спорен в настоящото производство е въпросът относно авторството на нанесените увреждания на пострадалия, доколкото в своя протест държавното обвинение не се съгласява с анализа на първата инстанция на относимите гласни доказателствени източници, който анализ довел до извода за недоказаност на обвинението, което се базира именно върху твърдения за действията на обвиняемото лице Г., изразени в нанасяне на удари с юмруци в областта на гръдния кош на А. Б.. За да постанови решението, районният съд счел за доказано, че по адрес на св. Б. била отправена забележка от страна на охранител, по-конкретно от свидетеля Н., който всъщност извел от залата пострадалия, придружен още от св. И., при указано съдействие от св. А. и от обвиняемия. Охранителите извели Б. от залата и го оставили навън, след което веднага се върнали на работните си места. Тоест, нямало как, според районния съд, да бъде възприето, че именно Г. е бил във външното пространство сам с Б., където да е могъл да го удари. Последното се твърдяло единствено от пострадалия, поради което съдът се доверил изцяло на казаното от свидетелите И. и Н., които признали, че заедно започнали действия по извеждане на пострадалия от залата и никой от охранителите не останал насаме с Б., като техните показания се споделяли и от свидетелите Х., С., М. и Д.а. А в своите твърдения пострадалият останал сам. Този доказателствен анализ не се споделя от въззивната инстанция, която след съвкупен преглед на приобщената доказателства маса, намира за категорично доказано, че именно обвиняемият Г. нанесъл на пострадалия инкриминираните удари и по този начин му причинил описания съставомерен резултат. Аргументите:

Вярно е, че единственият пряк доказателствен източник, в който се съдържат данни относно правнорелевантното обстоятелство, свързано с нанасянето на удари с юмруци по тялото на пострадалия, се съдържат тъкмо в показанията на св. Б., доколкото той твърди това да се е случило след началото на концерта, извън границите на сградата, в която се провеждало самото мероприятие (”избута ме в тъмното.....на паркинга пред зала „С.“, където бяха паркирани коли”). В тази връзка обаче по делото са налице и косвени доказателства, които идват да потвърдят казаното от св. Б., че той не останал на паркинга сам, както сочат останалите охранители в своите показания пред съдебния състав, а в присъствието тъкмо на обвиняемия, които доказателства не са обсъдени от страна на първостепенния съд, по-конкретно гласните доказателствени средства в лицето на М. А. Х. и Р.С., които в своите показания в хода на досъдебното производство твърдят, че В. Г. е бил сред охранителите, съпровождащи А.Б. като двамата напуснали залата, но обвиняемият се върнал обратно след около 2-3 минути /така изрично св. Х. и св. С. в показанията им пред разследващия орган/. От своя страна, св. С. е категорична, че между пострадалия и обвиняемия действително е имало разговор (”разпознах и мъжа, който по-рано танцуваше твърде близко до сцената и който говореше с В.”). Тази свидетелка си спомня, че действително 2 мъж на средна възраст се бил приближил твърде много до сцената, след което там възникнала суматоха и се струпали охранители, сред които бил и В..

Последното се сочи и от св. Х.. Съдът ще кредитира напълно думите на двете свидетелки, доколкото те споделят непосредствено възприети от тях факти, като и двете са категорични, че в процесната нощ са били в концертната зала и описват защо мога да разпознаят обвиняемия (техен колега по онова време в структурите на общината) и къде точно са го възприели в спортната зала.

Между показанията им в двата етапа на процеса противоречия не се наблюдават, думите им в хода на досъдебното производство са по-детайлни, което е и обяснимо предвид датите на техните първоначални разпити и момента на инкриминираното събитие, като и пред съдебния състав те описват случилата се суматоха пред сцената. В тези два доказателствени източника въззивният съд възприема данни, че обвиняемият действително е бил за кратко извън залата на събитието заедно с мъжа, който е бил съпроводен от групата охранители по-рано. Св. Н.У., който е бил непосредствено до пострадалия, конкретизира и по-този начин потвърждава думите на Б. относно причината за настъпилата суматоха, за която говорят двете свидетелки, а именно забележки, отправени към А. Б. и нанесения му удар като реакция на длъжностното лице (за блъскане по гърдите още в залата говори и самият пострадал). От друга страна, св. И., А. и Н. твърдят да не са възприемали никакво участие на обвиняемия в коментирания инцидент (освен просто отваряне на врата като проява на съдействие), омаловажавайки същия (”даже не бих го нарекъл инцидент” - св. А.), въпреки че свидетелките С. и Х. са категорични за наличието на суматоха пред сцената, продуктавала намесата дори на цяла група от охранители; нещо повече, св. А. дори отрича обвиняемият да е бил в залата (”мисля, че не е влизал в залата”), макар че другите участници в организацията на събитието сочат точно обратното.

Сравнението между показанията на свидетелите А. и И., дадени в хода на съдебното следствие и на етапа на разследването още в досъдебното производство, налага категоричен извод за съществуващо противоречие, останало обаче вън от внимание в мотивите към решението на първата инстанция. Първо - те твърдят за липса на конфликт, физическа саморазправа, дори за отправяне на забележки към посетител, за липса на човек, който да е бил принудително отвеждан вън от залата, споделят въобще за нормално протичане на събитието, дори отричат да са влизали в залата и да са имали видимост към сцената, след което обаче пред съдебния състав разказват за тяхно редуване вътре в залата, за тяхно лично участие в такава проява отправяне на забележка към посетител на мероприятието и неговото съпровождане навън от залата (св. И.) и за оказване на съдействие в тази връзка на колеги (св. А.). По мнение на въззивната инстанция на база на тези доказателства факти по делото не могат да бъдат приемани, така както е процедирано от първата инстанция, защото посочените противоречия хвърлят съмнение върху тяхната достоверност. И в случая не се касае за несъществени разминавания, а за категорична промяна в техните твърдения за случилото се 3 онази вечер. Съдът подчертава, че не може да става въпрос за неправилна интерпретация на процесното събитие, преценено от тези свидетели като ежедневна част от тяхната работа, за която да не си е “заслужавало” да бъде споделено на разследващите органи. Сам в показанията си пред съда св. И. споделя и за отправянето на забележките към танцуващия близко до сцената и за възникналото физическо съприкосновение с него, което дори продиктувало необходимостта от намеса на всички охранители на място, изправили се срещу сам мъж на възраст над шестдесет години. Подобна проява, описана впоследствие пред съда от охранителите, не може да се категоризира като част от нормално протичащо събитие, особено след като и останалите свидетели по делото са категорични, че напрежение пред сцената е имало. Ето защо по никакъв начин не може да бъдат обяснени последващите детайлни показания на охранителите пред съда, силно контрастиращи с първоначално изложените от тях. Или по мнение на въззивния съд е налице тенденциозност в показанията на колегите на обвиняемия, които могат да се оценят като заинтересовани от изхода на делото, с оглед съществуващите към онзи момент служебни отношения между тях, като от една страна те целят да омаловажат случилото се, а от друга да изключат участието на Г. в събитията, макар останалите разпитани свидетели да потвърждават, че той все пак е бил част от съпровождащата пострадалия група.

Ето защо на база на кредитирания от въззивната инстанция доказателствен материал, съдът изгражда доказателствена верига, която обосновава фактическото обвинение срещу обвиняемия Г. - показанията на самия пострадал Б., които този съдебен състав, за разлика от първия такъв, кредитира изцяло, защото основните линии в него (за случилото пред сцената и на паркинга пред залата) срещат пряка (в първата си част относно инцидента в самата зала) подкрепа от св. С., Х., У., както и косвена такава относно втората част (за нанесените удари на процесния паркинг) в лицето на свидетелките С. и Х., които са категорични, че обвиняемият излязъл заедно с танцуващия мъж, след което (2-3 минути) се върнал обратно, което означава, че действително Г. и Б. се намирали извън обекта, като при липса на данни други охранители също да са напускали залата, както и при изцяло съобразяване показанията на пострадалия, който категорично разпознава обвиняемия като единственото лице, което го удряло процесната нощ (подробно описвайки механизма на увреждането), следва единствено възможния извод за доказаност на извършване на изпълнителното деяние, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Деянието е извършено от Г. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. “б” НК, предвид характера и обема на трудовите задължения, залегнали в представената по делото длъжностна характеристика към трудов договор предложение първо от раздел II, съгласно който той следва да фокусира дейността си за удовлетворяване на клиента за осигуряване на сигурността и опазване на имуществото му, както според раздел III трябва да полага необходимите грижи на добър стопанин за поверената му техника, 4 оборудване, въоръжение и документация. То е реализирано при изпълнение на трудовата му функция по опазване реда и спокойствието на културното мероприятие, защото е налице връзка между служебните задължения на обвиняемия и нанасянето на телесната повреда на пострадалия, поради което правилно от страна на държавното обвинение той е привлечен да отговаря за престъпление с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл.130, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание до три години или пробация. В случая обвиняемият е и неосъждан, като са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал. 1 НК, като той бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде определено административно наказание “глоба”. При индивидуализация размера на глобата съдът съобразява чл. 27 от ЗАНН ( т. 6 от ППВС № 7 от 21 ноември 1985 г. на Пленума на ВС на НРБ) и преценявайки имотното състояние на обвиняемия, тежестта на нарушението, съответно липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне потежко по размер наказание, приема, че в тежест на В. Г. следва да бъде възложено заплащането на 1 000 лева, като по преценка на въззивния съд този размер на наказанието ще изпълни в пълна степен своя поправителен и превъзпитателен ефект върху обвиняемия, а и върху другите членове на обществото.