Решение № 29 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502070 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. Щ.

Щ. чрез адвокат И. В. срещу решение № 2768 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 4149 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частите, с които е изменен размера на определената по гр.д.№ 16417/2021 г. по описа на Районен съд - Варна издръжка, дължима от въззивника в полза на детето М. С. Щ., родено на 21.04.2010 г., и в полза на детето С. С. Щ., родено на 16.02.2015 г., чрез тяхната майка и законен представител В. С. Х. чрез увеличение й от 200 лева на 250 лева за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба /31.03.2023 г./, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от СК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да заплати на детето М. С. Щ. чрез неговата майка и законен представител В. С. Х. сумата от 2 250 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за провеждане за покриване на изключителни нужди на М. С. Щ. от 1 провеждане на ортодонтско лечение чрез поставяне на брекети и съпътстващи разходи за същото лечение за период от 36 месеца, считано от датата на исковата молба /31.03.2023 г./ или сумата от 62,50 лева месечно с падеж първо число на съответния месец, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, на основание член 143, алинея 4 от СК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 234 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да заплати на В. С. Х. сумата от 527,55 лева, представляваща направените по делото пред първата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че не са доказани по-големи нужди от обичайното на децата, а от определяне на предходната издръжка със спогодбата мужду страните е изминал несъществен период от време. Сочи се, че въззивникът е с 80 % неработоспособност, което го ограничава в избор на работа. Набляга, че не са изследвани доходите на майката. Намира, че издръжката следва да бъде определена към границата на задължителния минимум. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че за тази година и половина от определяне на първоначалната издръжка обществено-икономически условия са се променили съществено.

Постъпила е и въззивна жалба от В. С. Х. като майка и законен представител на децата М. С. Щ. и С. С. Щ. чрез адвокат К. А. против цитираното по-горе решение на Районен съд – Варна в частите, с които са отхвърлени исковете на въззивницата против С. Щ. Щ. за увеличение на месечната издръжка на децата М. С. Щ. и С. С. Щ. за разликата над присъдената сума от 250 лева до претендирания размер от 300 лева, както и в частта, с която е осъдена Х. да заплати на Щ. сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е ценил доказателства, които са неотносими към спора – възприел е представената 2 епикриза за бащата на ответника като доказателство за здравословното състояние на ответника; приел е, че ответникът получава месечна пенсия в размер на 462 лева, а това е пенсията на майката на ответника. Не са отчетени общо месечните доходи на ответника, данъчните облекчения, а от 01.07.2023 г. е налице и увеличение на пансиите, както и материалното състояние на бащата на децата.поради това желае отмяна на постановеното решение в отхвърлителните му части и уважаване на предявените искове в пълния им размер.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищцата твърди, че от определянето на първоначалната издръжка в началото на 2022 г. е изминал период от време, през който трайно и съществено се изменили условията, при които е определена - календарната възраст на децата е напреднала, а с това и нараснали необходимите за тяхното отглеждане разходи. Извън учебните занятия децата посещават извънкласни занимания, които са платени. За детето М. са необходими средства за провеждане на ортодонтско лечение, които възлизат на сумата 4 500 лева, която сума може да бъде удовлетворена от бащата, който би могъл да заплаща претендирания размер на месечна добавка без особени затруднения.

Моли за осъждане на С. Щ. Щ. да заплаща увеличена месечна издръжка в полза на децата М. и С., както следва: първоначално определеният размер на издръжката от 200 лева да се увеличи на 300 лева месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /31.03.2023 г./ до настъпване на основание за изменението или прекратяването й ведно със законната лихва, както и за заплащане на сумата от 2 250 лева, представляваща половината от необходимата сума за провеждане на ортодонтско лечение чрез поставяне на брекети заедно с половината от разходите, съпътстващи ортодонтското лечение, за период от 36 месеца по 62,50 лева месечно с падеж първо число на съответния месец, ведно със 3 законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че за издръжката на децата са необходими посочените от ищцата разходи. Твърди, че въпреки здравословното си състояние полага усилия да задоволява потребностите на децата, включително и на ищцата. Освен дължимата издръжка предоставя в полза на децата и допълнителни средства, но полага грижи за родителите си и непълнолетния си брат.

Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред първата инстанция доказателства, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част. Следва да бъдат взети предвид събраните доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увелечение на присъдената издръжка за децата с твърдения за значително увеличение нуждите им, респективно разходите за задоволяването им, като едновременно с това се е променила и социалноикономическата обстановка. Отделно от това се твърди и наличието на изключителна нужда от ортодонтско лечение за детето М., което е на значителна стойност. Тези обстоятелства обуславят допустимостта за разглеждане на искането за изменение на издръжката.

При постановяване на решението, с което последно е определен размер на издръжката от 200 лева месечно за всяко едно дете, на 14.01.2022 г. по аргумент от член 235, алинея 3 от ГПК са взети под внимание всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Отделно от това следва да се съобрази, че решението, с което е определен този размер на издръжката, е постановено въз основа на постигнато споразумение между страните. Следователно, относими към изследвания по настоящото дело период, са всички факти, релевантни към предмета на спора, които са се осъществили след 14.01.2022 г., както и осъществените преди 4 този период, но продължаващи своето проявление и през същия.

Макар от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /месец януари 2022 г./ да не е изминал твърде продължителен период от време, е общоизвестно, че са настъпили промени в обществено-икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите за храна, дрехи, учебни пособия, транспорт и други. Още повече, че към настоящия момент определената издръжка в размер на 200 лева е под нормативно установения минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК, тъй като с Постановление на Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933 лева, което обстоятелство на основание член 235, алинея 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.

Поради изложените мотиви за промяна на обстоятелствата, конкретният размер на дължимата в полза на всяко едно от двете деца издръжка следва да изменен, като се определи съобразно критериите на член 142 от СК, а именно – нуждите на детето от една страна и възможностите на дължащия издръжка родител от друга.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за третото тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 713,86 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 051,11 лева или месечно по 683,70 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца на 14 и на 9 години имат нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 600 лева месечно. С оглед на това следва да бъде намерен баланс между стандартът на живот, който децата са имали преди раздялата на родителите, и към настоящия момент.

Майката е представила доказателства, че има доход от 1 600 лева на месец, като в периода месец ноември 2022 г. – месец май 2023 г. е работила и по второ трудово правоотношение, по което е получавала месечно 258 лева.

5

Съгласно трайната съдебна практика възможността на дължащия издръжка родител се преценява въз основа на получавания доход, квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. Видно от представените писмени доказателства Щ. е с 80 % неработоспособност поради травматична ампутация на бедрото, но същият е работил през периода месец януари 2022 г. – месец март 2023 г. по две трудови правоотношения, като средномесечният му доход за периода е бил 1 421,48 лева. Щ. получава и пенсия в размер на 537,05 лева към месец май 2023 г., тоест месечният му доход е в размер на 1 958,53 лева. По делото е представена заповед от 01.07.2023 г., с което е прекратено трудовото правоотношение между С. Щ. и „***“ ЕООД, считано от посочената дата, по взаимно съгласие на страните.

Това води до извод, че въззивникът сам се е поставил в положение да не реализира доходи /средно около 280 лева на месец/ и то след депозиране на иска за увеличение на издръжката. Пред въззивната инстанция Щ. е представил заповед от 01.10.2023 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с „***“ ЕООД, считано от същата дата, поради изтичане на уговорения срок. Щ. притежава недвижим имот, както и 9 броя моторни превозни средства, като 7 от тях е придобил след 2019 г. Липсват доказателства въззивникът да има други алиментни задължения към непълнолетни деца. Следва да бъде отбелязано също така, че съгласно нормата на член 140 от СК задълженият за издръжка трябва да осигури такава на първо място на правоимащите от първи ред, тоест деца, а при възможност да осигури такава и на своите родители и брат, които са от следващи редове.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9463a5f-0936-408d-bced-3d922b791933