Решение № 1234 от 14.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Варна , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501453 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. ИВ. Г. чрез адвокат Н. Ив. срещу решение № 322 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4492 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която е забранено на въззивника да се приближава на по-малко от 150 м разстояние от детето М. М. Г. за срок от 18 месеца, както и в частта, с която е наложена глоба на въззивника в размер на 1 000 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Сочи се, че на 07.04.2021 г. М.Г. е подал молба за развод, по която е образувано гр.д.№ 4996/2021 г. по описа на гражданско отделение на ВРС, а на 14.04.2021 г. и Р. ИВ. Г. е подала молба за развод, по която е образувано гр.д.№ 5296/2021 г. по описа на гражданско отделение на ВРС. Необсъждането на тези обстоятелства е довело до несъобразяване с разпоредбата на член 5,п алинея 3 от ЗЗДН, респективно до незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Също така се излага, че определеният максимален срок от 18 месеца е необосновано завишен, тъй като би се отразила негативно на връзката баща – син.

Възразява се и по отношение размера на наложената глоба, доколкото това е единствената молба за защита от домашно насилие, въпреки че съдът е приел нееднократно извършване на такова, както и са осъществени единствено вербални обиди между съпрузите. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните му части и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменена забраната въззивникът да приближава детето си, както и да 1 бъде намалена наложената глоба до минималният, определен в закона, размер.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва същата. Излага се, че безспорно е доказано от събраните пред първата инстанция доказателства, че ответникът е извършил соченото домашно насилие. Набляга се, че децата са дълбоко травмирани, което е установено от социалния доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото по отношение на правилното й отразяване не са направени оплаквания във въззивната жалба, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на решението в тази им част.

Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН по отношение на детето М. М. Г. и наложената глоба по член 5, алинея 4 от ЗЗДН.

Доводите досежно мярката по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН се свеждат до това, че пред Районен съд – Варна има образувани дела по искове на всяка от страните по член 49 от СК, поради което и следва да се съобрази разпоредбата на член 5, алинея 3 от ЗЗДН.

Последната норма визира, че мярката по ал. 1, т. 4 /временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието/ не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. Наложената мярка е по 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН /забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице/, а не по точка 4, поради което и решението не се явява незаконосъобразно. Също така се явява и правилно решението за налагане на описаната мярка за срок от 18 месеца, доколкото е безспорно установено, че въззивникът е осъществил няколко акта на домашно насилие в присъствието на децата. Особено обезпокоителни са изнесените обстоятелства на ескалация на страх спрямо М.Г. от страна както на общото на страните дете Мартин, така и от страна на другото дете на молителката, което е живеело с тях. Така определеният срок от 18 месеца на тази мерки според въззивния състав би имал необходимия положителен ефект върху извършителя на домашно насилие и би осигурил сравнително спокойна и за детето обстановка за този период от време, в което време да се преработят негативните емоции от упражненото домашно насилие и се възвърне доверието на детето в неговия баща.

По отношение на определения размер на глобата по член 5, алинея 4 от ЗЗДН съдът 2 намира, че са извършени три акта на домашно насилие по отношение на три лица, актовете са с голяма степен на обществена опасност, като единият от тях, извършен на автобусната спирка, граничи с предпоставките на член 325 от НК. Поради това глоба в максималния размер не се явява прекомерна, още повече, че тази мярка има и превантивен характер.

Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението на първата инстанция в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Р.Г. направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззиваемата е претендирала такива в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – претендираният размер е прекомерен съобразно нормата на член 22 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е определено, че минималното възнаграждение за една инстанция в производства по ЗЗДН е 400 лева, която сума следва да бъде присъдена.

Воден от горното и на основание член 270, алинея 3, изречение първо от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 322 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 4492 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която е забранено на М.

ИВ. Г. да се приближава на по-малко от 150 м разстояние от детето М. М. Г. за срок от 18 месеца, както и в частта, с която му наложена глоба на въззивника в размер на 1 000 лева.

ОСЪЖДА М. ИВ. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на Р. ИВ. Г. ЕГН ********* от *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание член 78 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3